/Поглед.инфо/ Французите ще реформират арменската армия и ще я оборудват с нови оръжия, които „се доказаха добре в Украйна“. Защо това е нужно на Париж и Ереван, как случващото се е свързано с позицията на Запада по отношение на събитията в Южен Кавказ и как всичко това засяга интересите на Русия?

В понеделник, 23 октомври, министърът на отбраната на Армения Сурен Папикян подписа много интересен пакет от документи за доставки на оръжия с френския си колега Себастиан Лекорню. Франция продава три радара ГМ200 - тоест три тактически многофункционални радарни станции, които според Лекорню „са се доказали добре в Украйна“. Съобщава се, че този тип радар е способен да открива вражески обект на разстояние до 250 километра и това може да бъде или вражески самолет, който лети на значителна височина, или малък обект като дрон, който се движи с ниска скорост близо до земята.

В бъдеще Армения възнамерява допълнително да придобие системи за противовъздушна отбрана, произведени от известните компании „Талес“ и МБДА, както и системи от типа „Мистрал“ – тоест преносими противовъздушни комплекси. Освен това сред обявения списък с бъдещи покупки са устройства за нощно виждане от групата „Сафран“.

Преди това Армения купуваше оръжие предимно от Русия. Сега Франция изведнъж се появява на хоризонта като доставчик. Получава се парадоксална ситуация: страна, която е член на ОДКС, купува оръжия от страна от НАТО. И дори повече от това, официалният вестник „Льо Монд“, без да се крие, пише, че става дума за „безпрецедентно военно сътрудничество“ между двете държави.

Да, така се случи, че исторически Франция се отнася добре към арменците и даде подслон на много хора, а те и техните деца впоследствие станаха част от френската история и култура. Като примери можем да припомним певеца Шарл Азнавур, шампиона от Формула 1 Ален Прост, футболиста и световен шампион Ален Богосян, композитора Мишел Льогран и др. Но едно е да даваш подслон на мигранти, а друго е да организираш доставки на оръжия и упорито да се рекламираш като съюзник и, така да се каже, донякъде като покровител.

„Турция, съюзник на Азербайджан, и Русия, която се счита за съюзник на Армения, играят решаваща роля в региона. Но последните събития в Нагорни Карабах доведоха до големи промени. Ереван обвини Москва, че го е изоставила на произвола на съдбата, без да се опита да се изправи срещу азербайджанските сили. Москва категорично отрича повдигнатите срещу нея обвинения. Изглежда съвсем логично в търсене на защита Армения да възнамерява да се обърне към Запада“, пише „Либерасион“.

Гледната точка на Русия е известна - Армения не призна официално Нагорни Карабах и отказа да се бори за него, следователно сегашните арменски власти са виновни за всичко, което се случи.

На свой ред последните предпочитат да обвиняват Русия за всичко, което освен всичко друго им позволява да търсят нови съюзници сред геополитическите опоненти на Москва. А съюзници на Армения, като се вземат предвид всички обстоятелства, са ѝ толкова необходими.

Продажбата на френски оръжия на Армения се извършва с много резерви, че се доставят само отбранителни оръжия. Смята се, че след като Азербайджан превзе Нагорни Карабах по време на светкавична операция, Баку може да се изкуши да реши другите си проблеми (например да пробие коридор към Нахичеван), отново за сметка на Армения.

„Вече три години ръководителят на Азербайджан Илхам Алиев настоява за създаването на Зангезурския коридор, който трябва да свърже основната територия на страната му с ексклава Нахичеван и по този начин да позволи пряк достъп до границите на Турция, основния му съюзник“, пише „Льо Монд“.

Разликата обаче е, че Нагорни Карабах все пак е признат от световната общност като част от Азербайджан и нападение директно върху територията на арменската държава ще се разглежда по съвсем различен начин.

С изненадваща за западната бюрокрация скорост беше решено Армения да бъде въоръжена с френско оръжие. Не по-малко изненадващ е фактът, че тази толкова скромно живееща държава веднага намери пари да закупи, честно казано, не най-евтините оръжия. Същият „Льо Монд“ отбелязва: „Все още не е известно как Ереван ще плати за тези оръжия“.

Причините са очевидни: зад Франция стоят САЩ, които по ред причини са предпазливи към Азербайджан. От тяхна гледна точка Алиев е твърде богат, твърде тясно свързан с Турция и разпространява влиянието си твърде бързо. Начинът, по който той реши проблема с Нагорни Карабах, също не се хареса на САЩ.

Освен това стана известно, че французите ще се заемат с реформата на арменските въоръжени сили. В Армения е назначен и френски военен съветник. Арменски офицери ще се обучават в Сен Сир и други престижни висши военни учебни заведения във Франция. Френски инструктори ще помогнат на арменската армия да подобри тактиката на бойните действия, включително в планините.

Както виждаме, говорим не само за закупуването на радари и няколко ПЗРК – има мащабна програма, която е разработена за повече от ден-два - явно за повече от една година. И днес френските власти казват, че се прави всичко, за да се защити независимата държава от евентуално нападение от Азербайджан. Няма гаранция, че утре образът на врага в Ереван няма да бъде изпробван върху Русия.

Азербайджанските власти отговориха на доставката на френски оръжия със съвместни военни учения „Мустафа Кемал Ататюрк 2023“ с Турция близо до територията на Армения. Коментари за избраното име са излишни - всичко е ясно, може да се каже, без думи. В същото време не къде да е, а в Техеран руски, турски, ирански, арменски и азербайджански дипломати търсят начини за дипломатично разрешаване на проблемите, натрупани в региона. Намерението е добро, но Изтокът е твърде деликатен въпрос дори за най-опитните специалисти.

Няма съмнение, че в стратегическия план на Запада Армения има специална роля. Най-малкото Западът не е против да извади Армения от руската сфера на влияние. Може би целта на неговата максимална програма е формирането на плацдарм, който - при правилно използване на силите - може да бъде обърнат срещу Иран, срещу Азербайджан или дори срещу Русия. Как Армения ще стане такъв плацдарм може да се определи от различни сценарии.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен вече заяви, че през следващите седмици е възможно азербайджанско нападение срещу Армения. От една страна, това е недвусмислено предупреждение, а от друга страна е очевидно, че американците и техните експерти вече са отработили различни варианти за събития.

Може ли Западът да „вземе под закрила” Армения, нападната от врага или претърпяла поражение? Колкото по-лошо е поражението, толкова по-голяма е нуждата от защитник, толкова повече ще може да си позволи в бъдеще. И тъй като заплахата от страна на Азербайджан е постоянна, е възможно именно под този претекст Западът да се опита да прокара своите военни бази в Армения. В същото време руската база ще бъде затворена под предлог, че сътрудничеството с Русия не е оправдало очакванията.

Възможно ли е подобно развитие? Засега това изглежда малко вероятно, тъй като територията на самата Армения е под закрилата на ОДКБ, а следователно и на Русия. Но самият факт на споразумението за доставка на френски оръжия за Армения ни кара да се замислим за плановете както на НАТО, така и на Запада като цяло за Южен Кавказ.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.