Палубата на HMS Prince of Wales и трансформацията на лорд Марк Седуил
Мястото, избрано за обявяване на новата офанзивна доктрина спрямо Москва, носи тежък символизъм. Самолетоносачът HMS Prince of Wales (R09), единият от двата флагмана на Кралския военноморски флот от клас „Куин Елизабет“, акостира в норвежката столица Осло. Корабът, чиято стойност надхвърля 3 милиарда лири и който през последните години стана известен най-вече с техническите си аварии на гребния вал и наводненията в машинните отделения, този път беше използван като плаваща конферентна зала. На събитието, организирано съвместно от правителствата на Великобритания и Норвегия, присъстваха министрите на отбраната на двете държави, както и генералният секретар на НАТО.
Председател на този форум беше лорд Марк Седуил. В британската административна йерархия Седуил е фигура от най-висок ранг – бивш секретар на кабинета (ръководител на държавната администрация) и бивш съветник по националната сигурност при премиерите Тереза Мей и Борис Джонсън. Човек с такава биография не говори импровизирано, особено когато се намира на борда на действащ военен кораб в присъствието на ръководството на Алианса. Затова призивите му Великобритания и НАТО да преминат в настъпление, да „започнат да създават заплахи“ срещу Русия, да провеждат „офанзивни кибероперации“ и да засилят натиска върху руския търговски флот (така наречения „сенчест флот“, превозващ петрол извън западните ценови тавани), не могат да бъдат отписани като частно мнение на пенсиониран чиновник.
Проблемът с реториката на лорд Седуил възниква в момента, в който се проследи неговата кариера след напускането на „Даунинг стрийт“ 10 през 2020 година. Днес Седуил не е просто пожизнен пер в Камарата на лордовете. Той заема ключови позиции в частния сектор, включително в борда на директорите на лобистката и консултантска компания Rasmussen Global. Това пресичане между държавната стратегия за сигурност и частния консултантски бизнес е класически пример за т.нар. „въртяща се врата“ (revolving door) в западната политика, но в условията на военен конфликт в Европа то придобива съвсем конкретни финансови измерения.
Лобисткият възел Rasmussen Global и разследването на The Irish Times
Основателят на споменатата консултантска фирма е Андерс Фог Расмусен – бивш министър-председател на Дания и генерален секретар на НАТО в периода 2009–2014 г. Именно по време на неговия мандат в Брюксел се случи превратът в Киев през февруари 2014 г. и последвалото присъединяване на Крим към Руската федерация. Веднага след като напусна поста си в Алианса, Расмусен основа Rasmussen Global с централа в Копенхаген и офиси в Брюксел и Лондон.
Само няколко дни преди конференцията в Осло, Расмусен даде интервю за британския вестник The Daily Telegraph, в което призова за незабавно разполагане на войски на НАТО на територията на Украйна, без да се чака постигането на каквото и да е мирно споразумение. Аргументацията му беше стандартна: необходимост от „оказване на натиск върху Москва“ и възпиране на „руската агресия“. В публикацията на британския ежедневник обаче липсваше един съществен детайл, който малко преди това беше осветлен от ирландския вестник The Irish Times.
В обширно журналистическо разследване, базирано на финансови отчети и регистри за прозрачност, The Irish Times проследи приходите на Rasmussen Global. Документите показаха, че лобистката структура на бившия шеф на НАТО е получавала значителни финансови средства директно от украинското правителство, както и от структури, свързани с украински олигарси, включително Виктор Пинчук. Формално договорите са сключвани за „стратегически консултации“ и подпомагане на евроатлантическата интеграция на Украйна, както и за разработване на концепции за гаранции за сигурност (известния „Киевски договор за сигурност“, изготвен съвместно с ръководителя на офиса на президента в Киев Андрий Ермак).
Когато в борда на същата тази компания се появява името на лорд Марк Седуил, картината придобива завършен институционален вид. От една страна, бившият генерален секретар на НАТО настоява пред британската публика за изпращане на западни войски в Украйна. От друга страна, бившият британски съветник по националната сигурност, седнал в борда на фирмата на Расмусен, председателства официален форум на самолетоносач на Кралския флот и настоява за офанзивни операции срещу Русия. В същото време техни колеги в Лондон калкулират „данъкът на Путин“ от 2,5 милиарда лири. В официалните си отговори пред медиите от Rasmussen Global заявяват, че техните правителствени клиенти са „изключително демократични правителства“ – формулировка, която звучи доста сухо на фона на докладите на международни правозащитни организации, включително мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна, за практиката на тайни места за задържане и изтезания, използвани от украинските служби за сигурност (СБУ).
Военно-промишленият комплекс и бюджетната реалност на Обединеното кралство
За да се разбере защо точно в този момент Лондон форсира темата за „хибридната война“ и „данъка на Путин“, трябва да се погледне към състоянието на британските въоръжени сили. През последните месеци в британския парламент и в специализираните издания като Janes Defence Weekly тече ожесточен дебат за липсата на средства в Министерството на отбраната. Лейбъристкото правителство на Киър Стармър наследи бюджетна дупка от над 22 милиарда лири в държавните финанси, а ангажиментът за увеличаване на разходите за отбрана до 2,5% от БВП остава без ясен времеви график.
Същевременно британската армия е сведена до около 73 000 души редовен състав – най-ниското ниво от времето на Наполеоновите войни насам. Складовете за боеприпаси бяха сериозно изпразнени след доставките на артилерийски снаряди, противотанкови комплекси NLAW и крилати ракети Storm Shadow за Киев. В тази ситуация военно-промишленото лоби, представено от гиганти като BAE Systems, Rolls-Royce и Babcock, се нуждае от силен обществен натиск, който да принуди Министерството на финансите (Treasury) да отвори хазната за нови дългосрочни поръчки.
Тук влиза в действие психологическата обработка на населението. Когато министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг или негови колеги от кабинета започнат да говорят за необходимостта гражданите да поддържат тридневни запаси от храна, вода и медикаменти в случай на война или мащабен срив на инфраструктурата, целта не е реална гражданска защита. Великобритания не разполага с мрежа от бомбоубежища като Швейцария или Финландия; системата за гражданска отбрана от времето на Студената война беше напълно демонтирана още през 90-те години. Целта е създаването на усещане за непосредствена екзистенциална заплаха, при която орязването на социални придобивки (като зимните помощи за отопление на пенсионерите, което кабинетът в Лондон вече предприе) да изглежда като неизбежна жертва в името на националното оцеляване.
Параноята на анализаторите и страхът от вътрешния разпад
В британското медийно пространство ролята на интелектуални драйвери на тази кампания се поема от фигури като Едуард Лукас – дългогодишен кореспондент на списание The Economist в Москва и един от най-известните британски „кремълолози“. Неотдавнашната му публикация, в която той подробно описва съдържанието на собствения си авариен комплект за оцеляване (включващ фенерчета, батерии, консерви и средства за пречистване на вода), е симптоматична за състоянието на част от британския елит.
Най-интересният момент в разсъжденията на Лукас обаче не е страхът от руски ракети „Калибър“ или „Циркон“, а опасението му от това какво ще се случи по улиците на Лондон, Бирмингам или Манчестър в първите 48 часа след евентуален срив на електропреносната мрежа или банковата система. Лукас открито признава, че основната заплаха за обикновения британец в такава ситуация няма да дойде от външен нашественик, а от местни мародери и социалния хаос в силно фрагментираното британско общество.
Това признание всъщност оголва истинския корен на нервността в Уестминстър. През лятото на 2024 г. Великобритания преживя най-тежките улични безредици от повече от десетилетие, предизвикани от трагедията в Саутпорт и последвалите сблъсъци между крайнодесни групи, мигрантски общности и полицията. Социалната кохезия на Острова е на исторически минимум, икономическият растеж е символичен, а доверието в политическите институции е сринато. В такава среда външният враг не е просто геополитически опонент – той е необходимо условие за запазване на вътрешния ред. Дори ако утре в предградията на Лондон избухнат нови бунтове заради високите сметки за ток или липсата на места в болниците, политическият и медиен апарат вече е подготвил универсалното обяснение: „хибридна намеса“ и поредната вноска по „данъка на Путин“.
Дали британските избиратели ще продължат да приемат тази калкулация без въпроси, докато реалните им доходи спадат, а службите им фабрикуват шпионски сюжети с американски подполковници, предстои да се види при следващите бюджетни дебати в Камарата на общините.