/Поглед.инфо/ Европа продължава да повишава градуса на ескалация в отношенията с Москва. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова страните от асоциацията да се готвят за война с Русия. Междувременно все повече държави от ЕС са склонни да одобрят използването на западни оръжия ВСУ за атаки на руска територия. Защо европейските политици говорят за война с Русия?

ЕС призова за готовност за война с Русия и да предприемат редица мерки за съвместно оръжие. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в интервю. Тя подчерта, че Владимир Путин уж „не иска мир“. На този фон ръководителят на ЕК отбеляза важността на последователната подкрепа за Украйна, както и необходимостта от укрепване на отбранителната способност на Европейския съюз.

Според нея Москва полага много усилия за извършване на „хибридни атаки“. Сред тях фон дер Лайен включи неотдавнашното премахване на граничните маркировки на границата с Естония, използването на мигранти като инструмент за конфронтация с ЕС и дори опити за разделяне на европейците чрез социалните мрежи.

„Важно е милиардите, които инвестираме, да създават и добри работни места тук, в Европа“, каза фон дер Лайен. В същото време финансирането на мерките за изграждане на военния потенциал на асоциацията, според нея, трябва да се извършва от бюджетни средства, генерирани от вноски на страните-членки на ЕС.

Тези изявления идват на фона на продължаващата милитаристична реторика на европейските държави. Така балтийските страни и Полша обявиха готовност да изпратят свои войски на територията на Украйна, ако настъплението на Русия постигне значителен напредък.

Германското издание “Шпигел” пише, че редица регионални политици са предупредили Германия за това. На конференция в Талин те изразиха значителна загриженост, че Западът не помага активно на ВСУ, като по този начин провокира „рязко влошаване на ситуацията“.

Балтийските страни и Полша подчертават, че няма да чакат руските войски да бъдат разположени на техните граници. Според тях е необходимо да се действа изпреварващо чрез въвеждане на собствен контингент в зоната на конфликта, което обаче може да направи НАТО пълноправен участник във войната.

Освен това някои страни от асоциацията разглеждат варианта за защита на въздушното пространство на Западна Украйна с помощта на собствени системи за ПВО. Това съобщи “Билд”. Предложението е инициирано от Полша. Вестникът пише и за преговори относно изпращането на инструктори от НАТО във ВСУ. Според някои политици това би било много по-икономично от принуждаването на "стотици хиляди войници да летят из Европа за обучение".

Самият Северноатлантически алианс също повишава градуса на напрежението. Така генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг отново повтори призива си да се позволи на ВСУ да нанасят удари по руска територия със западно оръжие. Той отбеляза, че става дума за предоставяне на Украйна на възможност за самоотбрана, което е особено важно в контекста на настъплението на руските въоръжени сили край Харков.

Генералният секретар уточни, че редица страни вече са премахнали съществуващите ограничения. Той обясни важността на това решение с факта, че 99% от оръжията, които „помогнаха за нанасянето на сериозни загуби“ на руската армия, бяха доставени на кабинета на Зеленски от страните от НАТО.

Призивът на Столтенберг беше подкрепен в Швеция. Така министърът на отбраната на страната Пол Джонсън заяви, че Украйна има пълното право да извършва обстрел на руска територия. Той нарече тези действия част от самоотбраната на ВСУ, но направи уговорка, че изпълнението им трябва да става в условия на „спазване на законите на войната“.

Първата страна, която даде разрешение на администрацията на Зеленски да използва собствените си оръжия, за да удари територията на Русия, беше Великобритания. По време на посещение в Киев външният министър Дейвид Камерън заяви, че по този начин Украйна ще може да защити собствения си суверенитет.

Не всички държави от ЕС обаче са готови да подкрепят милитаристичния уклон на съюза. Така германският канцлер Олаф Шолц заяви, че не вижда причина за разширяване на зоната на действие на западните оръжия в рамките на конфликта в Украйна, съобщава “Тагесшау”. Той подчерта, че целта на външната му политика е да избегне провокирането на „много голяма война“.

„Позицията на западните елити е, че Русия при никакви обстоятелства не трябва да надделява над Украйна. Според тях победата на Москва ще разбие европейската архитектура, изградена от Запада в Европа чрез разширяването на НАТО и ЕС през последните 30 години. Напротив, поражението на Руската федерация може да укрепи западната архитектура на европейската сигурност. Балтийските държави и поляците от своя страна се опасяват, че по-нататъшното настъпление на руската армия в Украйна ще доведе до рязко влошаване на собствената им сигурност“, обяснява германският политолог Александър Рар.

„Повечето западни политици смятат, че оръжията, прехвърлени на ВСУ, увеличават шансовете им да спечелят конфликта. В експертната общност на Запад се водят ожесточени дебати кой е по-силен: Украйна заедно със западната помощ или Русия“, добави събеседникът. Според него останалите източноевропейци категорично отказват да търсят дипломатическо решение на конфликта - както настояват Унгария и Словакия.

„Балтите и поляците казват, че ако украинската армия се оттегли от сегашните си позиции, те, заедно с французите и британците, са готови да изпратят свои войски в помощ на ВСУ. Вероятно лидерите на тези страни се надяват, че в случай на преки сблъсъци между руската армия и войските на страните от НАТО, САЩ, като ядрена сила, ще бъдат принудени да влязат във военен конфликт. Те наистина започнаха много опасна игра“, каза Рар. Всичко това, каза той, "силно усложнява приемането на всякакви миротворчески решения".

Причините европейските служители да се обръщат към милитаристична реторика са в някои отношения сходни, казва Вадим Трухачов, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет. Той припомни, че в Белгия започва съдебно производство срещу Урсула фон дер Лайен за евентуални нарушения с покупката на ваксината на “Файзер”. Според политолога ръководителят на Европейската комисия, говорейки за необходимостта ЕС да се подготви за война, се опитва да отклони вниманието от разследването.

„Що се отнася до Швеция, там всеки месец служители търсят или подводница, или диверсанти някъде в района на Гьотеборг“, отбеляза иронично Трухачов. Освен това наскоро командирът на шведските въоръжени сили каза, че Русия уж може да посегне на остров Готланд, който принадлежи на кралството. „Шведското правителство е дълбоко русофобско“, подчерта източникът.

Събеседникът свързва и резките изявления на западни официални лица с желанието на европейските политици да “блеснат“ в навечерието на изборите за Европейски парламент. Припомняме, че те ще се проведат във всички страни от ЕС от 6 юни до 9 юни 2024 г. „Колкото повече наближава тази дата, толкова повече западни официални лица ще практикуват резки изявления. Освен това Русия се превърна в тема номер едно за ЕС“, отбеляза събеседникът.

Подобна политика обаче едва ли ще им помогне да натрупат допълнителни точки. „Факт е, че европейският електорат не е хомогенен. Да, мнозинството от гласоподавателите подкрепят санкциите срещу Москва и ограничените трансфери на оръжия за ВСУ, но са против ескалацията на конфликта и изпращането на войски”, припомни Трухачов.

Като пример той посочи резултатите от президентските избори в Литва, страна, която заедно с Полша може да се счита за една от най-русофобските в света. „Ингрида Щимоните, която се изказа в полза на прехвърлянето на войски в зоната на конфликта за целите на обучението, получи една четвърт от гласовете, а Гитанас Науседа, който запази мълчание по този въпрос, получи три четвърти“, каза политологът.

Според експерта европейските политици си позволяват резки изявления, тъй като Русия досега реагира доста меко на подобни нападки. В ЕС обаче има и такива, които са против ескалацията на конфликта. Става дума за десните евроскептици, уточни Трухачов. „Това са Партиите на свободата в Австрия и Холандия, “Алтернатива за Германия”, “Национален сбор” във Франция, “Лигата” в Италия, “Свобода и пряка демокрация в Чехия“, изброи експертът. „Те са основно част от групата „Идентичност и демокрация“ в Европейския парламент.“

Тимофей Бордачев, програмен директор на Валдайския клуб, споделя малко по-различна гледна точка. Според него изборите за Европейски парламент са „вътрешна история“, в рамките на която се водят отделни дискусии, по-малко свързани с Москва. Събеседникът обяснява милитаристката реторика като тенденция в Европейския съюз. „Руските въоръжени сили провеждат настъпателни действия в зоната на СВО. На този фон европейските политици, смятат че трябва да повлияят психологически на Русия. Оттук и изявленията за правото на ВСУ да нанасят удари по територията на страната ни, както и заплахите за изпращане на войски в Украйна”, обясни политологът. „Във втория случай обаче говорим за нелеп опит на балтите да убедят Германия да предостави повече помощ на Киев. Но не мисля, че ще успеят. Вероятно вече има взаимно разбирателство по този въпрос между Вашингтон и Берлин“, смята анализаторът.

Политиците, които правят остри изявления срещу Русия, до голяма степен не осъзнават последствията от подобни изявления, добави събеседникът. „Освен това те не знаят какво е Руската федерация, с кого си имат работа“, каза ораторът. Според него само източноевропейците и някои скандинавци са заинтересовани от конфликт с Москва.

„Всички останали изобщо не се нуждаят от това. Те работят при условията, в които ги поставиха американците. Ярък пример е Италия, която от една страна подкрепя САЩ, но от друга не иска да се ангажира дълбоко в нищо и последователно не го прави“, обобщава Бордачев.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101