/Поглед.инфо/ Темата с бежанците отново заплашва да се превърне в европейски кошмар. Шумът около посетителите от Близкия изток (от Ирак, но не само), които се втурнаха към Литва през територията на Беларус, тъкмо започна да стихва, когато избухна крахът на проамериканския Афганистан. Тук положението е по-лошо от морална гледна точка за европейците. Необходимо е да се приемат не някакви абстрактни страдащи от гореща точка, а такива, които са работили за западни работодатели в продължение на двадесет години, осигурявайки функционирането на режима, който същите тези работодатели са установили и активно подкрепят.

Проблемът обаче е, че самите европейци са участвали в операцията не по принуда, но без собствен интерес. Вълната на съчувствие към САЩ, която обхвана света след атаките на 11 септември 2001 г., беше искрена. Европейските съюзници вярваха, че са задължени да се присъединят към Америка, но също така вярваха, че постъпват правилно, за да се защитят от ислямския екстремизъм.

В Афганистан наистина имаше терористична инфраструктура, но тя беше унищожена почти веднага, през есента на 2001 г. Елиминирането на основния виновник отне десет години, но това вече беше операция на специалните служби, за която не се изисква масово военно присъствие на многонационален контингент. Така че въпросът какво правят представителите на 48 държави на територията на Афганистан (освен да демонстрират лоялност към „големия брат“) започна да възниква доста скоро. Както и разбирането, че в тази страна няма да се появи никаква модерна демократична държава, обещана от американските идеолози на афганистанската кампания.

Когато къщичката от карти изведнъж се срина, възникна въпросът за спешната евакуация на гражданите. В същото време европейските членове на коалицията всъщност се оказаха в двойна зависимост - от американските военни, които контролират летището и решават кой, колко и кога може да излезе. И от движението на талибаните, което контролира всичко останало и може да създаде непреодолими трудности за всички. Засега талибаните се държат сдържано, без да утежняват конвулсиите на западните сили, но не се знае докога.

Крайният срок за изтегляне на чуждестранни войски, обявен някога от самия Байдън (31 август), сега се нарича от талибаните краен срок. От 1 септември те обещават да се отнасят към западните военни като към въоръжени окупатори.

В тази ситуация идеята да се грижат за афганистанския персонал започна да изглежда като утопия. По чисто практически причини. Но има и много по-сериозен аспект. Янез Янша, министър-председателят на Словения, която сега е председател на ЕС, изрази широко разпространеното мнение: защо Европа трябва да помага на афганистанците, които бягат, вместо да защитават страната си? Това е ехо от думите на Джоузеф Байдън, който обвиняваше бившите власти за случващото се - видите ли, направихме всичко за тях, а те просто се предадоха без бой. Янша остро отговори на председателя на Европейския парламент Дейвид Сасоли: той не е упълномощен да говори от името на целия ЕС, а би било по-добре, както всички останали, „да демонстрира солидарност“. Сред лидерите на по-влиятелните държави австрийският премиер Себастиан Курц каза, че няма да се приемат повече бежанци в Европа, това е достатъчно.

Темата за бежанците е болезнена за Европейския съюз, защото разрушава хуманитарната основа на европейския модел, наратива за моралното превъзходство на обединена Европа, която дълго време крепеше неговата политика.

И е трудно да се спори, че всяка страна или група държави трябва да се грижи преди всичко за своите граждани. Политическата сила на Европейския съюз обаче винаги е била внимателно охраняван образ на общност, която въплъщава хуманистични идеали и е много привлекателна с примера си. На това се основава нормативното разширяване на ЕС, основният инструмент на външната му политика.

Иван Кръстев, един от най-проницателните европейски коментатори, пише за капана на посткомунистическите страни, присъединили се към Европейския съюз в началото на 21 век.

Жителите на тези страни се стремят към "европейския избор" и се оказа, че това може да стане по два начина: чрез приближаване на техните държави до най -добрите модели или в свое лично качество те могат да отидат да живеят точно в тези примерни държави. Вторият начин изглеждаше много по-лесен за изпълнение, в резултат на което родината им остана без активна и енергична част от населението.

Външният приток на мигранти действа по подобен модел. Според логиката, която преобладава след Студената война, трансформацията на страните, които преди се наричаха „трети свят“, трябваше да се случи по образ и подобие и под надзора на напреднали общества. Трансформацията не се получи, но значителни маси от хора решиха да се преместят там, където е по-добре. А американската политика за „насърчаване на демокрацията“, която разбуни целия Близкия изток, създаде причините и условията за това. Кръгът е затворен .

Европа се чувстваше много удобно да делегира всички стратегически въпроси на Америка и да остави на свое разположение изобилна и високоморална „мека сила“. Но сега връзката със САЩ я разрушава. А европейската политика няма друга основа. И засега не се очаква.

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели