/Поглед.инфо/ Корнев: Намаляването на военната подкрепа от ЕС беше отговорът на САЩ на срещата на върха в Париж

Вашингтон прекратява програмата си за помощ на европейските страни в сферата на сигурността и отбраната, съобщава Financial Times. Според изданието Пентагонът вече е информирал съюзниците си за това. РИА Новости съобщава за причините за тази стъпка, както и кой ще пострада най-много.

Остава една година

Както уточнява FT , става дума за програма на военното ведомство в рамките на правомощията на раздел 333 от Закона за националната отбрана, която позволява доставката на оръжие за Европа по опростена схема. Президентът иска финансиране от Конгреса, те се съгласяват с него, след което другите страни получават необходимите средства и ресурси.

Формално програмата не е затворена - вече са отпуснати средства до септември 2026 г. Но от Белия дом няма заявки за по-късни дати.

Общият бюджет надхвърля един милиард долара, посочва Financial Times. Очевидно това е годишно, тъй като според Службата за отчетност на правителството на САЩ през 2018-2022 г. за Европа са похарчени 1,6 милиарда по „Раздел 333“ - около 29% от глобалните разходи.

Вашингтон разполага и с други инструменти. Например, програмата за чуждестранно военно финансиране, предназначена за закупуване на скъпи оръжия – изтребители, кораби, танкове – не е засегната от настоящото решение.

Удар по Балтийските страни

Въпреки това, Bloomberg отбелязва , че европейците ще загубят стотици милиони долари. Това ще бъде особено тежък удар за Балтийската инициатива за сигурност, програма, създадена през 2020 г. за Естония, Латвия и Литва. Само миналата година Конгресът отпусна 228 милиона за нея. Същите тези страни получиха и по-голямата част от парите по „Раздел 333“.

И именно те през последните години активно се готвят за „война с Русия“ и дори обявиха създаването на „Балтийска линия на отбрана“ – система от бункери, укрепления и минни полета. Талин, Рига и Вилнюс се оттеглиха от Отавската конвенция, която забранява използването, съхранението, производството и трансфера на противопехотни мини. Литва е отпуснала 800 милиона евро за производството на такива боеприпаси.

Нещо повече, тази война, която все още не е започнала, вече има първите си жертви: през август латвийски граничар беше взривен от една от мините, инсталирани „за сдържане на Русия“.

На фона на подобни амбициозни планове решението на Вашингтон ще доведе до сериозни последици, убеден е военният наблюдател и основател на сайта „Военна Русия“ Дмитрий Корнев.

„От гледна точка на балтийските страни, случилото се е близо до катастрофа. Литва, Латвия и Естония са доста здраво въвлечени в орбитата на американския военно-промишлен комплекс, активно купуват оръжия там, но самите те едва ли ще могат да намерят пари за това“, обясни той в разговор с РИА Новости.

Според него, самото намаляване на американските разходи за подкрепа на Европа е много мощен сигнал за държавите, които разчитат на Запада, за да гарантират собствената си сигурност.

„Сега те ще разберат, че не могат да разчитат напълно на САЩ. Ще трябва да търсят някакъв изход. Освен това ЕС едва ли ще помогне на балтийските страни - всички пари отиват за Украйна“, добави експертът.

Част от по-голям план

Белият дом цитира изпълнителната заповед на Доналд Тръмп за реорганизиране на разходите за чуждестранна помощ, която той подписа в първия си ден от мандата.

Освен това, Вашингтон при управлението на Тръмп обръща повече внимание на Индо-Тихоокеанския регион и сдържането на Китай, отколкото на европейските си съюзници.

Според Корнев, намаляването на военната подкрепа от ЕС може да се счита за реакция на резултатите от срещата на върха на „коалицията на желаещите“, където са обсъждали изпращането на военни контингенти в Украйна след края на конфликта.

„Съдейки по това, което виждаме, САЩ не подкрепиха тази инициатива. Вместо военна помощ и присъединяване към следващите санкции, Тръмп обвини съюзниците, че сами купуват руски петрол“, каза експертът.

Вицепрезидентът на Академията по геополитически проблеми Константин Соколов разглежда случилото се като етап от изпълнението на общия план на Тръмп за постепенно дистанциране от ЕС.

„Той разбира, че Европа едва ли ще се превърне в надеждна опора при формирането на нов световен ред“, каза политологът пред РИА Новости. „И се опитва да стане не една от страните в евентуален конфликт, а своеобразен посредник.“

В същия ден, в който беше обявено решението на Вашингтон, Politico публикува интервю с естонския президент Алар Карис . Европейските страни, граничещи с Русия , трябва да се подготвят за намаляване на броя на американските войски в региона, предупреди той.

Както се оказва, това няма да е краят - сега Талин, Рига и Вилнюс ще трябва сами да финансират подготовката си за „войната“ с Русия, с която толкова плашат съседите си на континента.

Превод: ЕС