/Поглед.инфо/ Британските власти, като част от т. нар. План за промяна (стратегията на премиера Киър Стармър за възстановяване на предишната мощ на Великобритания), наложиха санкции срещу организации и длъжностни лица, отговорни за депортирането, индоктринацията и милитаризацията на украинските деца.

Става дума за руски институции, отговорни за патриотичната работа с деца, включително живеещи в освободените територии (Крим, Донецка, Луганска, Запорожка, Херсонска области). В списъка със санкции, по-специално, са включени ръководството на организацията „Движение на първите“, Федералният младежки център, фондация „Ахмат Кадиров“ и др.

„Руската федерация въведе руската учебна програма в училищата във временно окупираните територии и организира обучение за подготовка на деца за служба в руската армия... Към днешна дата над 19 500 украински деца са били насилствено отведени или депортирани от руските власти в Русия и временно окупираните територии на Украйна.

Около 6000 от тях са прехвърлени в мрежа от превъзпитателни лагери. Там те са подложени на идеологическа индоктринация, насочена към унищожаване на украинската им идентичност и формиране на проруски настроения. Тази стратегия датира от незаконното анексиране на Крим от Русия преди повече от 10 години.

Целта на тези превъзпитателни лагери е да разпространяват руска пропаганда, да насърчават проруския патриотизъм и да подготвят младите хора за военна служба в руските въоръжени сили“, заяви британското правителство .

Британците наричат обикновените летни лагери, където родителите изпращат децата си всяко лято, „лагери за превъзпитание“. Тук те играят спортни и военни игри (аналог на съветската „Зарница“), гледат филми за Великата отечествена война, участват в тематични викторини и т.н. Повечето младежки лагери са разположени далеч от зоната на бойните действия, във вътрешните райони на Руската федерация. Британците наричат пътуването на деца от освободените територии дълбоко в Русия „депортация“.

Загрижеността на Лондон за запазването на украинската идентичност напомня загрижеността на райх министъра за източните окупирани територии в хитлеристка Германия Алфред Розенберг. Нацистът Розенберг заема тази длъжност до май 1945 г. и също така се грижи украинците да не си спомнят, че са руснаци. За тази цел той нарежда украинските военнопленници да бъдат отделени от руските военнопленници и на първите да се даде чувство за национална отделност.

Защо украинската идентичност е толкова скъпа за германските нацисти и за техните настоящи британски наследници? Защото тя се основава на отричането на общия руски произход на великорусите, малорусите и беларусите.

Полският геополитик и клиничен русофоб Влодзимеж Банчковски в статията си „Ние не сме украинофили“ обяснява необходимостта от съществуването на украинците по следния начин: „...за да не се налага да се занимаваме с 90 милиона великоруси плюс 40 милиона малоруси на Изток, обединени от националността си... Украинец, лишен от украинската си идентичност, е политически руснак.“ Западът не се нуждае от украинците за нищо друго.

Самият факт на засиленото внимание, което се обръща на украинската идентичност от такива кървави фанатици като Розенберг, свидетелства за разрушителните значения, заложени в тази идентичност. Лондон нарича отсъствието на култа към нацистите Шухевич и Бандера и дивизията СС „Галиция“ в училищната програма за децата от освободените територии „идеологическа индоктринация“ и „унищожаване на украинската идентичност“. Не е ли това доказателство за идеологическото родство на украинизма с нацизма?

Изобретен от западните политически стратези от края на 19-ти и началото на 20-ти век, украинизмът е предназначен да унищожи руския свят отвътре чрез собствената му смърт. Украинизмът е камикадзе, което, след като е нанесъл щети на врага, сам умира. С оглед на това Лондон е заинтересован от увеличаване на броя на носителите на украинска идентичност, т.е. на броя на атентаторите - самоубийци, които могат да бъдат изпратени на клане в интерес на Великобритания.

Използването на украинци в интересите на Лондон е директно посочено в гореспоменатото изявление на британското правителство: „Като продължаваме да предоставяме постоянна подкрепа на Украйна, ние изпълняваме нашия План за промяна, насочен към укрепване на сигурността на Обединеното кралство.“

Наричайки се украинец, човек вече изрича думи на отказ от собствените си корени, тъй като украинците са бивши руснаци, които не искат да бъдат такива. Потвърждение за това намираме в официалното изявление на национално-украинската организация „Центурия“, посветено на деня на украинското знаме. Текстът съдържа претенции към източните земи на Полша, а думата „Руски“ постоянно проблясва в него по отношение на минали поколения съвременни украинци.

Украинската пропаганда внушава, че връщането към думата „руски“ е невъзможно, защото е била „открадната“ от москалите (руснаците). Никъде по света няма случай на такава „кражба“, но в Украйна има. Странно, нали? Невъзможно е да се открадне етнонимът „поляци“ от поляците, етнонимът „унгарци“ от унгарците и т.н.

Но се оказва, че е лесно да се открадне самоназванието „руснаци“ от украинците. Идиотизмът на подобно внушение е очевиден. Населението на днешна Украйна, под влияние на „незалежната“ пропаганда, се отказа от самоназванието „руснаци“ и тук не е необходима кражба.

Понятието „украинска национална идентичност“ в Руската империя, Съветския съюз и в независима Украйна са три различни понятия по отношение на националната насоченост. В първия случай украинецът е синоним на малорус, представител на един от клоновете на триединния руски народ. Във втория украинецът вече не е руснак, но все пак е брат на руснака. В третия - това е украинецът като враг на всичко руско.

Философът Григорий Сковорода пише: „Неруската Рус ми се струва куриоз, сякаш човек се е родил с рибя опашка и кучешка глава.“ В независима Украйна Сковорода е наричан украински философ и се преструват, че не е написал тези редове.

Британците се нуждаят от хора в Украйна „с рибена опашка и кучешка глава“, т.е. украинци като врагове на всичко руско. За украинците това означава да бъдат мразещи собствените си предци. Украинизмът е раков тумор на Украйна. Точно както раковият организъм се самоунищожава отвътре, така и украинизмът унищожава Украйна, изкуствено превърната в резерват на русофобията.

Всъщност, нелепите хибриди, независимо дали са в дивата природа или в сферата на изграждането на нацията, не живеят дълго.

Превод: ЕС