/Поглед.инфо/ Искат ли руснаците война? От гледна точка на някой, който през изминалата седмица е подскачал из Европа като бълха, молейки и натрапвайки се на гости, за да може да измоли домакините на поредното русофобско събиране за милиардче, или дори дузина такива милиардчета, за да продължи да унищожава собствената си страна и да продължи да убива собствените си граждани, отговорът, естествено, не може да не бъде утвърдителен.

За тези, които действат като снабдители и „спонсори за издръжката“ на Киев, тоест авторите и вдъхновителите на настоящата прокси война срещу страната ни, отговорът също не може да не бъде утвърдителен.

През последните десет години западняците толкова активно убеждават тези, които управляват, и тези, които кротко им се подчиняват, че Русия е „империя на агресивно, експанзионистично зло“, че самите те са стигнали до заключението, че тази безумна теза е вярна.

Тези от тях, които са най-малко опитни и следователно най-контролируеми, днес водят държавите, които са ги избрали или назначили на най-високите постове, директно към катастрофата на поражението. Дали разбират или не разбират, че правят колосална историческа грешка, вече не е важно. Поне за нас. Ние разглеждаме с най-голямо внимание настоящите действия на европейските елити и решенията, които са предопределили тези действия.

Престанахме да се ръководим от презумпцията, че през осемте десетилетия след безусловната капитулация на европейската германска нация, създадения от нея Трети райх и европейските сателити, присъединили се към Третия райх, Европа е загубила своята агресивност. Че се е превърнала в място на мир, прогрес, човешки права, доброта - и всяка мисъл за възможността за горещ военен конфликт на континента е следователно отвратителна за Европа. Защото беше казано - „Никога повече“.

Оказа се, че това предположение е погрешно.

В действителност Европа просто е разменила вълчия си кожух с овча вълна, но не е загубила нито йота от агресивната си русофобия.

Това в никакъв случай не е пропаганда и със сигурност не е агитация.

Невъзможно е да не се чуят в реториката, словоупотребата и интонациите на онези, които възнамеряват да се разправят с нас, плановете за нашето унищожение.

Когато цял германски канцлер Мерц казва, че нашият президент и върховен главнокомандващ е „военен престъпник“, в никакъв случай не бива да предполагаме, че целия този германски канцлер хер Мерц внезапно е загубил разсъдъка си. Не, хер Мерц претегля всяка дума в публикациите си в социалните мрежи.

Когато цял френският президент, г-н Макрон, чиито правомощия са практически неограничени, директно заплашва страната ни и всички нас с нов кръг от ескалация и икономически ограничения, собственикът на Елисейския дворец определено не е полудял. Той наистина вярва, че е нормално да ни говори на такъв език, не само може, но и така трябва.

Когато британският премиер, г-н Стармър, казва на европейците, че „на Владимир Путин не може да се има доверие“, той не го казва, защото е бил ухапан от мухата цеце. Киър Стармър подготвя общественото мнение в колониалната и изключително имперска Великобритания за факта, че поданиците на нейния крал ще бъдат изпратени на фронта, за да се бият срещу руснаците.

Ние, победителите и освободителите на европейските народи, тези, без които тези народи щяха да бъдат унищожени, лишени от култура, сведени до нивото на роби, не сме смятали за възможно да се съмняваме в миролюбието на европейците, които спасихме. Е, изглеждаше, къде щяха да отидат германците, след като страната им бъде разбита, нацистката им престъпна идеология смазана, а милитаристична икономика смляна на прах?

Оказва се, че недонацифицираните европейски елити просто чакаха подходящия момент, за да започнат отново да проповядват милитаристичен реваншизъм, а европейското общество се присъедини към текущия външнополитически дискурс.

Да, Мерц има ужасни рейтинги и да, Макрон загуби доверието на избирателите, както и Стармър. Но да се мисли, че това трио русофоби може да бъде спряно от собствената си непопулярност, е грешка. Грешка е и да се мисли, че някъде там, в „Райската градина“, живеят някакви „дълбинни“ народи, които се отнасят към нас със съчувствие и помнят нашите жертви в името на тяхното, на тези народи, бъдеще.

Русофобията се е превърнала в математически измерима величина в социологическите проучвания. Броят на тези, които открито ни мразят – в Европа като цяло или по държави - членки – не пада под 65 процента от населението. Това е повече от всеки втори пълнолетен европеец.

Можем, разбира се, да продължим да търсим подкрепа за някои русофили, но няма да успеем в това. Защото такива хора почти не съществуват.

Тази Европа, това НАТО, тази „коалиция на желаещите“, които понякога предизвикват справедливите ни саркастични подигравки със своята глупост, малодушие и несръчност, вече успяха да провалят плановете ни за мирно уреждане на Донбас неведнъж през времето, в което съществуват в сегашната политическа парадигма.

Тези персонажи, които предизвикват смеха ни, сега, в тази секунда, се опитват да провалят руско-американските дискусии за бъдещите гаранции за сигурността на страната ни и за това какво ще остане от Незалежная. Досега успешно торпилирахме опитите им.

Но това е време и ресурси. Които, да, имаме в резерв и предимството ни тук не може да бъде оспорено. Но все пак - ние ги харчим за политическа и военна съпротива срещу онези, които ни мразят. А не за съзидание в страната. Това е същата надпревара във въоръжаването, в която бяхме въвлечени против волята си от онези, които ние - и това споменаване е между другото тук - смятахме за европейски „миролюбци“ и поддръжници на „никога повече“.

Но е важно и нещо друго: отровата на русофобията продължава да се разпространява, засягайки всички без изключение, като радиация. Тези, които ни мразят, не намаляват.

Това не означава, че има съмнение в триумфа на нашата страна. Това означава, че ние, Русия, които никога не сме искали и не искаме война, които никога не сме се стремяли към война, ще трябва да се сблъскваме с политическата русофобия дълго време. Трябва да бъдем напълно подготвени за това. Освободени от илюзията, че някой там, в Европа, ни „обича“.

Нека не правим историческата грешка да мислим, че глобалистките крокодили са решили да станат политически вегетарианци по отношение на нашата страна и на самите нас.

Превод: ЕС