/Поглед.инфо/ Трудно е да си представим нещо по-мръсно от изборите във Великобритания Но това, което виждаме сега, когато официално започна борбата за поста ръководител на Консервативната партия (и следователно в момента на министър-председателя на страната), може да счупи всички рекорди по мръсотия, низост , взаимно предателство и лъжи. Като се има предвид сривът на рейтингите на консерваторите, тази надпревара на плъхове може да доведе до пълен крах на сегашната управляваща партия.

Забиването на нож в гърба на най-близкия ви съюзник винаги е било отличителна черта на консерваторите. Класически пример е предателството, извършено от лидера на партията Майкъл Гоув по време на изборите за ръководство на торите през лятото на 2016 г. Тогава той беше официален мениджър на кампанията на бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, безспорният фаворит за премиерския пост. Затова изявлението на Гоув, че Джонсън не е в състояние да ръководи партията и сам се номинира като кандидат за този пост, се превърна във всеобща изненада. В резултат на това напълно безликата, непопулярна в партията Тереза Мей стана премиер.

Въпреки това, дори след такъв отвратителен акт от другар, Джонсън, след като дойде на власт в крайна сметка, даде на Гоув министерски стол. Което пък не му попречи сега пак да предаде и да откаже подкрепата си на Борис. Неслучайно Гоув стана единственият министър, който беше уволнен от премиера, а не подаде оставка сам.

Но сегашната криза донесе и нови рекорди по скорост на преобуване и предателства. След като Джонсън научи за оставката на своя канцлер Риши Сунак (канцлерът на хазната е позицията на фактически ръководител на финансовия и индустриален блок на цялото британско правителство), той незабавно назначи на този пост роденият в Ирак Наджим Захауи. Лоялността му към премиера продължи точно ден, след което той изпрати отворено писмо, в което призова патрона си да подаде оставка. Още един нож в гърба.

Като цяло нивото на отношенията между лидерите на британските тори ясно се вижда от факта, че Джонсън научи за оставките на своите министри от открити източници, предимно от социалните мрежи. По-специално Сунак съобщи това чрез “Туитър” и сега доказва, че се е опитал да се обади на Борис, но той уж не е вдигал телефона. Вярва се много трудно, предвид факта, че десетки подобни съобщения на министри и държавни служители тогава се изсипаха в “Туитър”.

А в случая със Сунак се оказва, че той е подготвял кампанията си за премиерския пост много преди настоящата криза. Политическият труп на Джонсън все още не е изстинал, а бившият му канцлер вече пусна професионално направено видео за бъдещото му премиерство под заглавие „Готови за Риши“. Кореспондентът на Ай-ТВ Робърт Пестън веднага разбра, че интернет-страница с този лозунг е регистриран на 23 декември миналата година, в разгара на поредното обвинение срещу Джонсън в нарушаване на собствените му правила за карантинни ограничения. А първоначално се твърдеше, че скандалната снимка на партито на премиера на терасата, послужила като повод за този скандал, е направена от прозореца на личния кабинет на Риши Сунак. Тоест канцлерът не само е подготвил кампанията си, но вероятно е и зад скандала, който "погреба" премиера. Какви морални отношения между британските консерватори!

Няма нищо изненадващо, че сега Джонсън готви отмъщение на скорошния си колега. Източници, близки до служебния премиер, твърдят, че основният фокус в работата му е да торпилира кампанията на Сунак. Ето защо консервативната преса, все още близка до Джонсън, излиза с крещящи заглавия „Тези, които предадоха Борис, ще предадат Брекзит“, обявявайки „нова битка за спасяване на свободата на Великобритания“. А вестниците, които са близки до консервативните бизнес кръгове, обясняват на привържениците на партията: "Само Риши Сунак е достатъчно умен за трудни времена."

Поддръжниците на Сунак се борят да проведат вътрешнопартийни избори за ръководство възможно най-скоро и да ги завършат до началото на есента, докато репутацията на бившия канцлер не бъде напълно унищожена. Поддръжниците на Джонсън ще се опитат да направят всичко, за да забавят процеса на гласуване и да елиминират "предателите". Освен това Сунак според тях е лесна мишена - поради факта, че стана първият действащ депутат, включен в списъка на най-богатите хора във Великобритания. А това повдига много въпроси относно законността на доходите му и обвинения в укриване на данъци. По изненадващо стечение на обстоятелствата точно сега пресата съобщи, че данъчните проверяват законността на доходите на новия канцлер Захауи, който също обяви намерението си да се бори за премиерския пост.

При сегашната система за избор на ръководител на Консервативната партия (и тя постоянно се адаптира към настоящата ситуация) никой не може да предвиди предварително победителя. Тази схема е проектирана по такъв начин, че най-ярките фигури, считани за априори фаворити, могат лесно да бъдат съборени на ранен етап от гласуването чрез прости задкулисни комбинации в рамките на парламентарната фракция на торите. Както беше по време на гореспоменатата кампания от 2016 г. Тогава Джонсън беше абсолютният фаворит в партията, а безликата Мей в крайна сметка стана министър-председател на Великобритания. Тогава тя спечели едва 199 гласа от своята фракция, тоест без дори да осигури значително мнозинство. Това предизвика много въпроси относно демократичния процес на избор на ръководител на правителството.

И сега има тенденция да се избират най-"сивите" от депутатите, които не са имали време да развалят отношенията с колегите си. Не е изненадващо, че първоначалното проучване на социологическата фирма “ЮГов” неочаквано разкри, че фаворитът на фракцията на торите е министърът на отбраната Бен Уолъс. Но този избор беше обяснен единствено с факта, че Уолъс е „единственият кандидат, който може да устои на Путин“.

Съдейки по социологическите проучвания, гласоподавателите дори не са били наясно с това, тъй като 65% от тях всъщност не знаят кой е той. Колко обидно трябва да е за „великия борец срещу Путин“. Затова Уолъс скромно обяви, че отказва да участва в надпреварата за премиер. Казват, че борбата срещу Русия отнема цялото време на министъра и той не може да бъде разсеян от нищо друго, когато „Путин е на прага“. Така Русия вече се намеси в избора на министър-председател на Великобритания.

От това трябва ясно да разберем: колкото и да се радваме много от нас за оттеглянето на Борис Джонсън, архитекта на войната „до последния украинец“, той ще бъде заменен от същите русофоби. Както отбеляза авторът в “Гардиън” Марина Хайд: „Добра новина: Джонсън напуска. Лоша новина: вижте кой идва.“ Например Лиз Тръс, ръководителят на британското външно министерство, която стана известна с това, че караше танк близо до руската граница. “Дейли Мейл”, популярен сред десните консерватори, започна активно да я рекламира, представяйки Тръс като едва ли не единствения кандидат, способен да защити консервативните ценности и да защити страната от увеличението на данъците, което Сунак подготвя.

Друг щатен русофоб, буквално обсебен от темата за „руската намеса“ във всичко наоколо, ръководителят на международната комисия на Камарата на общините Том Тугендхат, вече е подкрепен от шотландските консерватори. А от страниците на “Дейли Телеграф” публично се заклева, че ще защитава Великобритания от Путин. Кой знае, може би тази противна личност, непозната на широк кръг британски гласоподаватели, ще бъде избрана като най-"сив" от плъховете, участващи в надпреварата. И след това Джонсън ще ни изглежда направо "русофил".

Съвсем логично е подобни отвратителни дрязги сред консерваторите да се отразяват в рейтингите им. Някои проучвания показват, че вече е под 30%. Никога преди торите не са постигали изборен резултат под това ниво. По-голямата част от британските гласоподаватели (53% срещу 33%) настояват за незабавното оттегляне на Борис Джонсън от поста министър-председател. А 56% подкрепят идеята за предсрочни парламентарни избори, за които Лейбъристката партия вече призовава. Ако тази идея успее да бъде прокарана, тогава изборът на лидер на консерваторите ще бъде лишен от всякакъв особен смисъл - тогава това ще бъде изборът не на министър-председател на страната, а на "лидер на лоялната на Нейно Величество опозиция".

Според действащите правила е практически невъзможно да се организира предсрочно гласуване - за това са необходими две трети от гласовете на долната камара на парламента, където абсолютното мнозинство е в ръцете на торите. Но виждаме какво са готови да направят самите консерватори в борбата едни срещу други. Ако са забили десетки ножове в гърба на своя лидер Борис Джонсън, те са напълно способни да забият стотици ножове в гърба на собствената си партия за някаква моментна изгода. Все още не може да се намери по-мръсна политическа система от британската.

Още по-забавно е да гледаме как британски политици от международни трибуни говорят нещо за „борбата за демократични ценности“. Ако перманентното предателство на техните съратници и съюзници е "ценност", то Великобритания наистина е абсолютен световен лидер.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com