Не е сигурно, че „коронарните облигации“ са най-доброто решение за финансиране на антикризисна програма на Еврозоната, защото те са пъпната връв между ЕС и Империята на финансите. И все пак те представляват първа, много малка, но важна стъпка в посока на превръщане на ЕС от голям неолиберален "свободен пазар" – обслужващ нуждите на глобалния финансов капитал – в нещо, което започва да прилича на истински Европейски съюз. Според испанския премиер сега трябва се да изгради икономика от военен тип, която да насърчава европейското възстановяване и стабилност. И да стане колкото си може по-скоро с мерки за подпомагане на публичния дълг, предприети вече от много държави, вкл. Испания. И да продължи и след края на извънредното положение с „нов план Маршал“.
Санчес припомня историческата „грешка“ на ЕС по време на кризата от 2008 г.: именно строгите икономии доведоха до тежкото състояние на здравните системи в половина Европа и особено – на социално-икономическата ситуация в Гърция. Не случайно редица италиански политици посочиха в отворено писмо до FAZ, че ако ЕС не докаже, че съществува (при сегашната вирусна криза), тогава наистина ще престане да съществува! Италианците критикуват Нидерландия, но това, което казват на Хага, очевидно е предназначено за Берлин. Жак Делор преди няколко дни също заби камбаната: липсата на солидарност е смъртна опасност за ЕС.
Отвратителният капитализъм
И неолибералните глобалистки елити, и неоконсерваторите – националистическото крило на западния истеблишмънт с представители на партията на "войната на цивилизациите", като Помпео, Нетаняху, Питър Тийл (създател на платежната система PayPal) и други партизани на доктрината America First, показаха своето гнусно лице в разгара на сегашната криза. Заплахата, която представляват застрашава не само цивилизацията, но и самото оцеляване на човечеството.
Всички на Запад крадат пристигащи за други държави маски и медицинско оборудване. Когато Италия поиска помощ, нито една страна от ЕС не откликна. Единствената помощ дойде от Русия, Китай и Куба. Що се отнася до клуба Помпео-Нетаняху-Тръмп, той наложи нови санкции срещу Иран, обмисля военни действия, притиска държави да не приемат кубинската медицинска помощ. Същевременно, заплашват СЗО с орязване на финансирането. Заплашват Венецуела с военна намеса. Започват и нова „студена война“ срещу Китай. И правят това по време на пандемията, която навсякъде застрашава здравето и просперитета!
В писмото на италианските политици се подчертава, че Нидерландия блокира спешната помощ за страните-членки, макар от години да използва „данъчната си система, за да източва данъчни приходи от големите страни“. Авторите припомнят също, че възстановяването на Германия след Втората световна война стана възможно благодарение на огромната снизходителност спрямо нейния дълг (опрощаване) и икономическата й политика като цяло.
Под сянката на дълга
Въпросът за балона на огромния глобален дълг, по-специално този на Юга, днес се повдига от всички, както в, така и извън Европа. Дългът се превръща в най-големия икономически проблем на нашето време, точно както социалният въпрос доминираше през XIX век. Обаче Меркел, Шойбле и Алтмайер твърдо държат на своите възгледи, въпреки че за Италия или Испания те са равносилни на самоубийство. Вероятно не осъзнават сериозността на риска от окончателно разпадане на ЕС и последиците му за самата Германия. Резултатът е, че с всеки изминат ден се добавя нова отрова във вътрешно-европейските отношения, които, от един момент нататък, няма да имат връщане.
Бофингер и модерната монетарна теория
Не всички германци мислят така. Петер Бофингер – неокейнсианец и бивш член на Консултативния комитет на икономическите експерти към правителството на ФРГ, заяви в статия за Social Europe, че е дошло време за „модерна монетарна теория“. Съединените щати и ЕС трябва да компенсират загубите на компании, на служещи и самостоятелно заети лица с директни финансови трансфери, без фискални ограничения, което, както сочи Бофингер, и ЕЦБ, и американският ФЕД потвърдили в средата на март, че е възможно; и че няма да има риск от инфлация, предвид безпрецедентния спад на потребителското търсене.
Според германския икономист, проблеми ще има само в страни, които не могат да заемат достатъчно от наличните си средства, особено силно задлъжнелите в Еврозоната като Италия, и следователно, трябва да се емитират еврооблигации за съвместно финансиране; но средствата да не се предоставят под формата на заеми, а като безвъзмездна помощ. Създадената от ЕИО през 1975 г. обща кредитна линия може да бъде използвана за съвместно отпускане на заеми на страните-членки за финансиране проблемите с платежния баланс, произтичащи от петролната криза.
Нужна е позитивна програма
Бъдещето на Европа е заложено на карта – конфликт, който ще породи огромни последствия. В сегашния си вид ЕС изглежда не е в състояние да оцелее; а и не трябва. От друга страна, хаотичен пробив в ЕС не би бил подходящ: би довел до множество малки и средни държави – практически безпомощни пред натиска на „Империята на финансите“. Разпадането на ЕС е проект на неоконите, които не искат съществуването на големи образувания в света. Достатъчно е да се види възторгът в статии за европейските проблеми в сайта на екстремисткия Gatestone Institute, за да се разбере стратегията им. Ето защо е спешно да се формулира международен алтернативен план: всички сили и страни в ЕС, които са готови и зрели да направят това, да намерят път между немското разбиране за неолиберална Европа и Хаоса, ако северното ядро около Германия продължава да настоява за собствена политика. Германската непримиримост досега се подхранва от съзнанието, че жертвите на собствените й политики – в частност Гърция (2010, 2015) и Кипър (2013), не желаят или не са готови да се противопоставят докрай.
През 2011 г., изправени пред натиска на „пазари“ и „финанси“, които успяха да превърнат собствените си дългове в държавни дългове, а собствената си криза – в криза на ЕС, заедно с Микис Теодоракис и Алексис Ципрас формулирахме общо очертание на алтернативно предложение за друга Европа. Проектът съдържа идеи за нов тип New Deal, за разумна и справедлива защита на европейската икономика, за Европа като част от един „многополюсен“ свят. Предложението бе подписано от редица европейски дейци и имà сериозен успех във всички страни. То може да стане основа за сериозен международен политически натиск. За съжаление, нито ръководството на СИРИЗА, нито техните другари в т.нар. европейска „радикална левица“, приеха сериозно текста, въпреки че го подписаха. Оказаха се в плен на едностранчив, краткосрочен поглед върху политиката. Така се стигна до следващата европейска криза – без политическа тема и програма за справяне, лавирайки между привържениците на хаотичното разпускане на съюза, и Германия заедно с Goldman Sachs.
Но никога не е твърде късно. През 1915 г. в Цимервалд, Швейцария, шепа социалисти, които се противопоставят на Първата световна война, свикват конференция; макар по-голямата част от социалистите по това време да подкрепят своите правителства и войната. Днес огромната част от политическите сили, медиите и интелектуалната класа в Европа се контролират от международните финансисти. Затова е още по-наложително и необходимо всички сили, които не са контролирани от Империята на финансовия капитал, да свикат нова, различна от Цимервалдската конференция, за да се поставят основите на нов европейски ред, за Европа – контролирана от нейните граждани, а не от международните финанси. Това е въпрос на живот и смърт за всички европейски народи и нации.
Превод: д-р Радко Ханджиев
*Анализът е публикуван на сайта uwidata.com. Този онлайн ресурс е част от проекта United World International (Обединен международен свят), в който изтъкнати интелектуалци от цял свят, необременни от геополитически клишета, анализират и търсят отговори на наболелите проблеми на съвременния международен ред (бел.ред.)
Дума
