/Поглед.инфо/ В нов задълбочен анализ за изданието „Взгляд“ известният политолог Геворг Мирзаян разглежда сензационното посещение на британския премиер Кир Стармър в Китай. В контекста на охладнелите отношения между Вашингтон и Лондон, визитата се тълкува като опит на Даунинг стрийт да балансира икономическата несигурност и натиска на САЩ чрез ново геополитическо сближаване с Пекин.
Визитата на Кир Стармър в Китай в края на януари 2026 г. се превърна в истинско изпитание за британската дипломация, която се опитва да лавира между икономическото оцеляване и лоялността към трансатлантическия съюз. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че това е първото посещение на британски премиер в Поднебесната империя от 2018 г. насам – факт, който сам по себе си говори за мащаба на настъпилото замразяване в двустранните отношения. Стармър пристигна в Пекин с ясна мисия: да извлече дивиденти, които да компенсират икономическите трудности у дома, дори с цената на остри критики от страна на Вашингтон.
Балансът между националната сигурност и икономическия прагматизъм
Основният препъникамък за Лондон остава членството му в антикитайския военен блок AUKUS и наследството от „лова на шпиони“, който доведе до изхвърлянето на Huawei от британските мрежи. Въпреки това, геоикономическата логика на 2026 г. принуждава Стармър да търси точки на контакт. Като жест на добра воля, британското правителство най-накрая разреши строителството на огромното китайско посолство в Лондон – проект, блокиран години наред поради опасения за сигурността на оптичните кабели в сърцето на финансовия център.
В материал за Поглед.инфо се отбелязва, че в замяна на този компромис Китай предложи серия от икономически облекчения, включително въвеждане на безвизов режим за британски бизнесмени и туристи, както и намаляване на митата за шотландското уиски. Макар тези стъпки да не са революционни, те демонстрират волята на Пекин да приобщи Лондон към своята сфера на влияние в момент, когато американската администрация на Доналд Тръмп става все по-непредсказуема и агресивна спрямо своите съюзници.
Гневът на Вашингтон и „заплахата“ на Тръмп
Най-сериозният отзвук от посещението обаче дойде не от Лондонските предградия, а от Овалния кабинет. Президентът на САЩ Доналд Тръмп не скри раздразнението си, определяйки действията на Стармър като „много опасни“. Вашингтон разглежда всяко сближаване с Китай като предателство към общата западна стратегия за сдържане на Пекин. Геворг Мирзаян акцентира върху факта, че САЩ буквално ревнуват Великобритания от Китай, опасявайки се, че Островът може да се превърне в „порт за дебаркиране“ на китайски стоки, заобикалящи американските мита.
Експертите на Поглед.инфо коментират, че Стармър не е единственият западен лидер, който търси спасение в Пекин. През януари Китай бе посетен от премиерите на Финландия, Ирландия и Канада, а през февруари се очаква пристигането на Фридрих Мерц. Този „парад на лидерите“ е ясен сигнал, че Европа и англосаксонските съюзници на САЩ са уморени от деструктивния стил на Тръмп и се опитват да балансират американския диктат чрез изграждане на предвидими отношения с Китай.
Стратегията на Пекин: Радуга след шторма
От своя страна, китайското ръководство в лицето на Си Дзинпин наблюдава с хладнокръвие тези вътрешнозападни раздори. За Пекин това е част от „стратегия на очарованието“, целяща да представи Китай като стабилен и предсказуем партньор на фона на хаотичния Вашингтон. Както отбелязва китайският посланик в Лондон: „Ако няма буря, няма да има и дъга“. Китай печели от факта, че колкото повече Тръмп наказва съюзниците си за контакти с Пекин, толкова по-бързо те се отчуждават от американската хегемония.
В крайна сметка визитата на Кир Стармър, макар и наречена от опозицията „пекинска капитулация“, е симптом за края на ерата на безусловното подчинение на Лондон пред САЩ. Геополитическият пъзел се пренарежда и Великобритания, притисната от икономическата реалност, е принудена да признае, че бъдещето не може да бъде изградено само върху основите на старата трансатлантическа солидарност.
Как мислите, превръща ли се Лондон в новия троянски кон на Китай на Запад? Споделете мнението си в коментарите и разпространете този анализ!