/Поглед.инфо/ Чешката полиция не е намерила достатъчно доказателства, за да обвини официално който и да е руснак по случая с взривовете във Врбетица. От своя страна чешкото външно министерство се намеси в ситуацията с руското посолство и забрани на властите в Прага да претендират за нейните земи. Означава ли това, че чехите са променили мнението си и вече не искат да влошават отношенията с Русия?

Може дълго да се спори дали съвременната Чехия е суверенна държава (или вече е отстъпила своя суверенитет отчасти на Брюксел и отчасти на Вашингтон). Но Чехия несъмнено е демократична държава с високо ниво на плурализъм на мненията във вътрешната политика.

Много екстравагантни личности понякога попадат в административния елит на страната, освен това, точно от улицата, спечелвайки определени избори. И понякога тази вътрешночешка работа оставя своя отпечатък върху външната политика на страната. Включително във връзката ѝ с Русия.

Всъщност най-скандалните чешки инициативи, предизвикали остра реакция от страна на Москва, принадлежат на местните власти. И така, демонтирането на паметника на маршал Конев, под чието командване 1-ви украински фронт окончателно освобождава чешката столица от нацистите, е проект на ръководителя на 6-ти окръг на Прага Ондржей Коларж.

Когато паметникът вече беше свален от пиедестала, Коларж се пошегува, че съветският маршал е наказан за това, че е бил на улицата без медицинска маска.

Местният кмет Павел Новотни, в миналото свързан с жълтата преса, телевизия и покер, също излезе с идеята да се издигне паметник на власовците в Ржепорие. В историята с Конев той също успя да се отбележи, след като публикува „отворено писмо към Руската федерация“, в което използва по адрес на маршала такива епитети като „чудовище“, „психопат“, „престъпник“, „масов убиец“ и „лош военачалник", чието име е "недостойно за почитане в училищните учебници".

Феноменална арогантност, като се има предвид, че Конев освобождава не само Прага, но и Аушвиц.

И накрая, идеята да се вземете половин хектар земя от руското посолство и да се направи част от парка “Стромовка” принадлежи на кмета на Седми район на прага Ян Чижевски, който обожава да “събира указите на избирателите” на масата в бирарията. Може би някъде там да е закачил идеята с посолството и сега МВнР на Чехия трябва да напомня, че осъществяването ѝ ще доведе до нарушаване на нормите на международното право.

Невъзможно е да си представим московските районни кметове да се занимават с подобно „тролене“ на чужди сили, претендирайки за земята на посолствата (формално - територията на чужда държава) и монументалното въплъщение на техните диви възгледи за историята. Но за Чехия с нейната система на местно самоуправление това е норма.

Между другото, ръководителят на пражките кметове - Кметът (приматор) на Прага Жденек Гржиб - представлява екзотична партия дори по чешки стандарти: Пиратската партия. И той не вижда нищо странно във всички тези скандални инициативи, където има много повече външнополитически въпроси, отколкото проблеми на градската икономика.

Оказва се, че руско-чешките отношения стават зависими от дребни чиновници - относително млади хора, чието съзряване съвпада с периода, когато Русия е представяна в Чехия главно като окупатор. Но това не значи, че Москва трябва да махне с ръка на „проказата“ на местните фигури, които не принадлежат към върховната чешка власт и представляват интересите на чешките градски сноби а не на широките маси.

Първо, това „тролене“ намира лична подкрепа от много по-влиятелни личности, до генералния секретар на НАТО.

На второ място, чешкото правителство имаше възможността да отхвърли всички русофобски инициативи, но не се възползва от тях. Изминаха няколко месеца между искането на Чижевски и упрека на чешкото министерство към него, по време на който Прага официално стана столица на „недружелюбна държава“ за Москва.

Следователно трябва да се замислим, че си нямаме работа с екстравагантни инициативи на конкретно чешко самоуправление, а с поредната проява на дуализъм в чешката политика, която местните елити разглеждат като „стратегия“.

Писали сме подробно за тази „стратегия“, приложена към висшето ръководство на републиката. Отдавна съществува такава структура, според която президентът на страната в много отношения подкрепя Русия, а правителството следва твърд антируски курс.

В резултат на това всички изглеждат доволни: и Брюксел - столицата на ЕС и НАТО, и Москва, която има „свой човек“ в Прага, за да изпълнява програми за двустранно сътрудничество, и чехите като цяло са като тази юница, която смуче от две вимета.

Тази стратегия наистина работи: Прага беше посочена като една от столиците на антируската пропаганда в Руската федерация (като база на чуждестранния агент "Радио Свобода") и платформа за сложни шпионски игри между нас и страните от НАТО, но в същото време перспективен партньор, готов да купи от нас ваксина срещу коронавирус и да подкрепи идеята за улесняване на визовия режим.

Но след експлозиите във Врбетица, хитрите чехи, както се казва, се „разиграха“: в Москва решиха, че „червената линия“ е премината. Сега този въпрос напълно определя руско-чешките отношения, въпреки че той също се развива „в различни посоки“.

Президентът Милош Земан призовава да се изчака края на разследването, тъй като разследването има няколко версии. А премиерът Андрей Бабиш настоява, че има само една версия - дейността на руските специални служби, а всички останали версии са „лоши“ за Чехия.

Полицията на страната не успя да събере достатъчно доказателства, за да започне наказателно производство и да повдигне обвинение срещу никого. Но чешкото външно министерство вече е намерило виновника и представи на Русия сметка за 25,5 милиона евро за "причинената вреда".

На този фон генералният прокурор Павел Земан подаде оставка, след като си позволи скептицизъм по случая по подобен начин като своя съфамилник, президента. Чешките медии тълкуват това като победа за шефа на правосъдното министерство Мария Бенешова, която споделя гледната точка на министър-председателя Бабиш.

В същото време и Бабиш, и Бенешова наскоро бяха наречени „корумпирани“ и едва ли не „руски агенти“, а хиляди поискаха оставката им по улиците . Имайки предвид спецификата на биографията на Бабиш и факта, че Бенешова се смята за „негов човек“, инатът им в случая с взривовете кара да се подозира съществуването на външнополитическа поръчка, подкрепена с компрометиращи доказателства. Не е било възможно да ги свалят от власт и да ги заменят с по-приятни на Брюксел политици и, както виждаме, е било напълно възможно да „постигнем споразумение“.

Но самите чехи няма да могат да постигнат споразумение с Русия при същите условия (а външното министерство на страната продължава да призовава за „изграждане на прагматични отношения“). Ситуацията, когато антируските действия се приписват на „местна инициатива“, предлагаща изграждане на диалог с един вид проруски президент, вече не е дипломатическа хитрост, а истинска шизофрения. Която трябва да се лекува.

"Лекарството", предписано от Москва - статутът на "неприятелска държава" с всички произтичащи от това последствия, няма срок на годност. За да се обърне ситуацията, вече не е достатъчно да се говори за „разцеплението в чешкия елит“, не са достатъчни намеци и сигнали, насочени към това да се гради търговия с нашата страна, като едновременно се превърне в “момче за биене” в рамките на общата западна стратегия по “сдържане”.

Както често става с украинците, чехите прекалиха с “хитростта” и се надхитриха сами себе си.

Превод: В. Сергеев