/Поглед.инфо/ Победата на Тръмп в Америка допринася за разпадането на и без това разклатената „светофарна“ коалиция

След като Олаф Шолц уволни германския финансов министър Кристиан Линднер, всички останали представители на либералните свободни демократи (FDP) напуснаха постовете си в германското правителство след своя лидер. Партийната дисциплина в Германия се приема изключително сериозно.

Засега това не означава автоматично разпускане на правителството. Заместници на напусналите вече са намерени, повечето им места са заети от политици от второто малцинство в коалицията - партията Съюз 90/Зелените. Но вече можем да сложим край на ерата на управлението на канцлера Шолц в Германия.

Според текста на разсекретен вътрешен документ на ГСДП вече няма никакво съмнение относно завършването на работата на управляващата коалиция в Германия. Освен това днес беше обявено, че през януари 2025 г., очевидно веднага след края на коледните и новогодишни празници, Шолц възнамерява да повдигне въпроса за вот на доверие на правителството пред Бундестага. Доверие, което той, разбира се, няма да получи.

На свой ред настоящият президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер (също бивш член на ГСДП) вече заяви, че е готов да одобри предсрочни избори, ако бъде обявен вот на недоверие към канцлера.

„Ако Бундестагът оттегли доверието на федералния канцлер в съответствие с член 68 от основния закон, тогава съм готов да приема такова решение. В нашата конституция това решение се взема при определени условия. Но страната ни се нуждае от стабилно мнозинство и правителство, което може да действа. Това ще бъде моят критерий“, подчерта той в днешното си видеообръщение.

Така можем да кажем, че през март-април 2025 г. Германия я очакват предсрочни парламентарни избори, по време на които ще се определи кой ще ръководи страната през следващите пет години.

Според много експерти обаче просто не може да има съмнение, че коалицията на християндемократите ХДС/ХСС, водена от кандидата за поста канцлер Фридрих Мерц, ще спечели изборите. Днес рейтингът му в цялата страна е твърде висок (около 30%), а социалдемократите, водени от Шолц, направиха твърде много през последните години, за да нямат поне шанс да се състезават наравно с вечните си съперници.

От друга страна, ГСДП най-вероятно няма да остане съвсем без гласове. И поради липса на по-добри възможности, Мерц ще призове Шолц в така наречената „голяма коалиция“, чиито няколко инкарнации вече видяхме по време на управлението на Ангела Меркел.

И въпреки факта, че тази гледна точка е съвсем очевидна и се споделя от много мои много уважавани колеги, с риск да остана в малцинството, аз все пак искам да поспоря с тях. Според мен сегашното политическо подреждане в Германия не е толкова очевидно, колкото може да изглежда при първата бегла оценка на ситуацията.

Да започнем с факта, че в Германия има само седем политически сили, които имат поне някакъв шанс да бъдат избрани в Бундестага. Това са: ХДС/ХСС, Социалдемократите, Зелените, СвДП, Левицата, Aлтернатива за Германия (AfD) и новодошлият на германската политическа сцена Съюз на Сара Вагенкнехт.

Освен това, както показаха резултатите от последните провинциални избори в Саксония, Тюрингия и Бранденбург , левицата и СвДП като цяло могат да получат невиждано поражение на предсрочни избори. Не напразно вече подалия оставка финансов министър Кристиан Линднер, коментирайки резултатите на саксонските и тюрингските си съпартийци, заяви, че те „го нараняват“. Дори се досещам къде точно го боли. Но нека не навлизаме твърде дълбоко в тази тема.

Разбира се, би било абсолютно погрешно напълно да екстраполираме настроенията на източногерманците към цяла Германия. Там, в бившата ГДР, както се казва, имат своя атмосфера. И все пак не може да се пренебрегне фактът, че според последното проучване на INSA повече от 85% от германските граждани са изключително недоволни от сегашното правителство.

А сегашното правителство е, нека ви напомня, на ГСДП, Зелените и до вчера СвДП. Няма съмнение, че избягали по ъглите, бившите коалиционни партньори ще започнат да се давят един друг, обвинявайки когото и да било, освен себе си за провала на правителството на Шолц. И самият Шолц, разбира се, ще получи най-много.

Въпреки това горчивият привкус, който „светофарът” оставя след себе си, позволява да се предположи, че резултатите на предстоящите избори на всеки от трите му „цвята” ще бъдат значително по-ниски от очакваните.

По този начин християндемократите от Мерц може просто да нямат достатъчно помощ от ГСДП, дори заедно със Зелените (които, между другото, ХДС не могат да понасят) и СвДП, които може да не са на разположение в следващото свикване на парламента, за да създадат коалиция.

И какво тогава? И тогава на сцената излизат AfD и Сара Вагенкнехт.

Досега Алтернативата беше в Германия в ролята на един вид политически прокажен, с когото никой не искаше да си има работа. Но, първо, времената се променят и политическата целесъобразност диктува най-неочакваните съюзи.

И второ, наскоро, по инициатива на лидера на партията Алис Вайдел, AfD започна да се освобождава от основния „чужд елемент“, поради който всъщност традиционните германски партии, които са под строгия контрол на „Вашингтонския“ окръжен комитет” (и това, уви, не е преувеличение), отказваха да влезнат в коалиция с нея - от привържениците на сближаването с Русия.

Да, да, всички обвинения в десен радикализъм бяха само параван. И ако съюзът с феновете на Третия райх в същия ХДС/ХСС се възприема спокойно, тогава те дори няма да разговарят с „приятелите на Путин“. Това, уви, е суровата политическа реалност на Германия.

До изборите остава малко време, но ако Вайдел побърза и успее да установи контакт с бившите си колеги (малко хора си спомнят, че AfD е създадена от бивши членове на ХДС), изобщо няма да се изненадам от появата на „черна коалиция” в новия Бундестаг. Черното е партийният цвят на ХДС, а десният радикализъм на AfD (който може да стане определящ за лицето на партията) не заслужава друг цвят.

Във всички случаи AfD е тази, която има всички шансове да излезе втора на изборите, което означава, че изборът на ХДС/ХСС на партньор (в случай на провал на ГСДП) е практически предрешен .

Въпреки това в лагера на потенциалните „губещи“ също могат да протичат много интересни процеси, които ще имат колосални политически последици. Говоря за възможен съюз между ГСДП и ССВ.

Веднъж вече писах за несъмненото сходство на политическите платформи на двете партии, като се има предвид фактът, че идеологът на ССВ е съпругът на Сара Вагенкнехт, бившият функционер на ГСДП Оскар Лафонтен. По това време дори нарекох партията на Сара „ГСДП на здравия човек “, каквато трябваше да бъде, ако беше продължила да изповядва ценностите на „Източната политика“ на Вили Бранд.

И трябваше да се случи така, че на фона на провалите на Шолц новият генерален секретар на партията стана Матиас Мирш, 55-годишен сътрудник на бившия канцлер Герхард Шрьодер, известен с връзките си с Русия и приятелството с Владимир Путин.

Както пише с неприкрито раздразнение и възмущение патентованият русофоб Пол Ронцхаймер, зам.-главен редактор на вестник BILD, изборът на Мирш показва, че част от управляващата партия в Германия се връща към традиционния курс на сближаване с Руската федерация. .

И това без да говорим за положителното отношение на Мирш към Шрьодер и неговите заслуги, както и за сходството на позициите им по много въпроси, включително по въпроса за войната в Украйна, чиито мрачни резултати за Киев и неговите западни покровители бяха обобщени не толкова отдавна от Герхард Шрьодер, неговия приятел, унгарския премиер Виктор Орбан и техния съмишленик, издател и главен редактор на швейцарското списание Weltwoche Роджър Кьопел.

Оценявайки случващото се, лесно е да се предположи, че оставайки извън коалицията, ГСДП ще продължи бързо да се движи наляво и скоро ще се приближи до брега на Сара Вагенкнехт, като по този начин формира доста идеологически силен тандем.

Между другото, първият пример за подобно сближаване бяха коалиционните преговори в Бранденбург, където ГСДП, която спечели благодарение на личната популярност на местния премиер Дитмар Войдке, вече беше поканила ССВ да съставят правителство на провинцията.

Така се оказва, че за разлика от евентуална „черна коалиция” ще получим единна „червена опозиция” (още по-червена, ако в нея се присъединят левите, които обаче също още не могат да бъдат уверени в успеха си на бъдещи избори) .

Ще стане ли Германия черно-червена само след няколко месеца? Да почакаме и да видим. Това зависи от редица обстоятелства. Кои? По-горе просто се опитах да обясня това.

Но нещо ми подсказва, че нарастващата политическа криза на Запад, която само ще се задълбочи с идването на Тръмп, може един ден да доведе точно до тази комбинация от цветове. Между другото, и двата са на германския национален флаг.

Превод: ЕС