/Поглед.инфо/ Бившите „майстори-владетели на мислите” сменят професията си и тънат в неизвестност
Руската преса не преувеличава, говорейки за безцветното ежедневие, случайните работни места и липсата на перспектива за руските „бегълци“, които хукнаха за Прибалтика с началото на СВО на руските въоръжени сили.
„Власовците“ не вярваха в способността на тяхната държава да устои на въоръжен конфликт срещу проукраинската коалиция от 50 силни световни икономики (форматът Рамщайн). Те предадоха с надеждата не само да изчакат проклетите дни с някаква полза, но и да се върнат към обичайния си комфортен живот като съюзници на победителите.
Интересите на „уплашените патриоти“ съвпадаха с готовността на трите столици на близката западна чужбина да навредят на Русия по всякакъв начин. Балтийските страни егоистично приеха хора, които наричат себе си „противници на режима“. Те се използват за дехуманизиране на Руската федерация, нейното политическо и военно ръководство.
Актьори, певци, музиканти и други общо-взето видими фигури от развлекателната индустрия, които напуснаха Руската федерация, трябваше да сменят ролите си. Те започнаха да киснат във всякакви шоу програми по радиото и телевизията, проявяващи се там, където не трябва, започнаха да пишат пасквили, да се натресват тук-там от глупост или по правилата на новите им компании.
Например историкът на модата Александър Василиев, който се установи в Литва, убеждава поклонничките си: така да се каже телевизионната „европейски „Модный приговор“ се превърна в ледоразбивач, разбивайки руския провинциализъм, тъпота, безвкусицата и азиатскостта в най-лошия смисъл на думата.
„Без тази телевизионна програма селото е обречено да си остане село, дори да го облечем в роклите на принцеса Даяна.“ На Вилнюс се обещаваше да се превърне в законодател на световната мода, а Милано ще стане бледа сянка на столицата на Литва. "Ще се върна! Аз ще избера къде да продължа да творя, защото не съм предал Русия. Тя предаде."
Очевидно по държавния телевизионен канал LRT бежанец от Москва, увлечен от идеята, преразказваше историята за първия в историята на Вселената междупланетен турнир по шах в Ню Васюки /по алюзия с О.Бендер/, но това изобщо не притесни великия интригант. Всички наоколо бяха свои хора.
Латвийката Лайма Вайкуле се прослави с изявлението „Аз храних целия Съветски Съюз“. Грозно застаряващата звезда (навърши 70 години) е свикнала при всеки повод да казва по нещо от излишно самочувствие. Но глупостта й струваше скъпо. Местните националисти сметнаха певицата за колаборационистка и питаха защо не го е нахранила добре, след като в СССР нямаше колбаси и тоалетна хартия?
По-умните разбраха: не трябва да се забъркваш в нещо, което не разбираш. Ако ти се струва , че го разбираш, то още повече няма смисъл да се забъркваш - няма да помогне. Но западното общество не спира да дои, то оказва натиск, принуждава хората да говорят за своята неприязън към Русия.
Желанието и мераците на „натрупалите се“ в големи количества угасва и защото изоставената от тях страна неочаквано от тях оцеля. Гросмайстор Владимир Путин успя да привлече симпатиите на половината свят към интересите на своята държава. След ракетно - артилерийските дъждове, във въздуха замириса на победа.
Авторът на статията не си поставя за цел да разказва за живота на всички преселници, но ще се опита да говори за най-видните представители на легиона на бегълците.
Афишът на Рижския театър уведоми феновете на Мелпомена за премиерата. „На сцената на Нов театър в пиесата „Тоталитарен роман“ по произведенията на Михаил Булгаков играят Чулпан Хаматова (Латвия), Александър Филипенко (Литва), Александър Феклистов (Испания).“
Кастингът може да е впечатлил редовните посетители на кулисите. Хаматова-Лара от сериала "Доктор Живаго" по романа на Борис Пастернак - народен артист на Руската федерация (2012), Филипенко-Азазело от "Майстора и Маргарита" на Владимир Бортко - народен артист на Русия (2000). Феклистов не е удостоен с високи звания, но е разпознаваем, той блестеше на театралната сцена, филмографията му включва повече от 100 творби, многократно е награждаван с награди на фестивали и получава „Златна маска“.
Залогът върху звездния състав обаче се провали. Залата, която побира 400 зрители, беше наполовина пълна, а след антракта се появиха още стотина празни места.
Дори брилянтното перо на Михаил Афанасиевич не успя да спаси от скуката на сцената. Балтийската публика обърна гръб на носителите на високите смисли и владетелите на мислите, които панически напуснаха Москва: „говорейки езика на варварите, те не са подходящи в цивилизована Латвия“.
Актьорите-лицедеи се надяваха, че талантът им ще бъде много търсен в Европа, Израел и Съединените щати. Уви, те там си имат достатъчно свои собствени комедианти, а и към тях не се отнасят много благосклонно. Феклистов не е търсен в Барселона. Филипенко е почти на 80 години, единственият руски театър във Вилнюс в Литва не се интересува от него.
Чулпан Хаматова буквално се чуди от какво да живее. Някогашната народна артистка днес се съгласява да работи като куриер, шофьор на такси или да преподава онлайн курсове по актьорско майсторство.
Актрисата не можа да се справи с представленията на латвийски. По-специално, отменен е „Gogolis.Nature Morte” – „не се получи. Творчески провал. В театъра (както и в живота) това се случва от време на време." В същото време препратките към руските регалии на Чулпан изчезнаха от уебсайта на театъра, след това се изтри и реда за награждаването й с латвийска награда. Всъщност на горката женица й беше показана вратата.
След това по този път тръгна и 24-годишния Семьон Трескунов. Има повече от 70 роли във филми и телевизионни сериали. Написал е писмо до художествения директор на Новия театър в Рига Алвис Херманис и на Сергей Голомазов в Руския театър в Рига, в което е изразил съгласието си да работи, ако не в трупата, то поне като асистент-режисьор.
Херманис обаче се измъкна: „Без театрално образование не е ясно какво да правя с вас.“ Голомазов заяви: „В момента няма начин да помогнем на хората с руски паспорт с работа.“ В крайна сметка пак Путин се оказа виновен. „Чувствам се като изгнаник, защото моят президент започна война.“
Нищо, сър. За такива таланти като вас, избягали от Москва, без да им липсва божията искра, Артур Смолянинов, е утъпкал пътека - пее в кафенетата и свири с китара срещу храна и мизерен хонорар. Е, наистина, затъгува в чуждата земя и се насочи към алкохола, но поне не изпитва никакви битови проблеми – спонсор-покровител плаща вместо него наема на апартамента и комуналните разходи (в размер на около 1000 евро на месец).
Трябва да отбележа, че неподдържаността, изхабеността и разтрепераността на заминалите някогашни знаменитости изглеждат все по-тъжно. Избледнелите звезди са принудени да харчат пари за психотерапевти поради непрекъснати страхове да не загубят любим човек, да останат в самота, да не бъдат потърсени и да не са необходими на никого.
Това не е фигура на речта, а медицински факт. Певицата Светлана Лобода, която се премести в Рига, вече работи с психотерапевт. Заедно те се борят срещу страховете, обзели украинката, основният сред които е страхът да не останат без работа и да вегетират в бедност, „защото тук сме чужди и никой няма да ни подаде ръка за помощ“.
Без да знае, Лобода повтори известните думи на Рудолф Нуреев: „Никога няма да се върна в моята страна. Но аз никога няма да мога да бъда щастлив във вашата.
Между другото, нашата собствена страна не е много натъжена за тези, които избягаха - далеч от очите, далеч от сърцето.
Превод: ЕС