/Поглед.инфо/ Европейският съюз одобри в четвъртък, 24 юни, първия по рода си пакет от икономически санкции срещу Беларус.

За принудителното приземяване на полета на „Райънеър“ в Минск за ареста на бившия главен редактор на „Некста“ Роман Протасевич, „сериозни нарушения на правата на човека“ и „брутално потискане на гражданското общество, правителството на Беларус, неговите агенции и корпорации, както и държавните банки ще бъдат откъснати от финансовите пазари на ЕС, а белоруските рафинерии няма да могат да продават петролни продукти на Европа, следва от решението, публикувано в официалното списание на ЕС.

Санкциите, които влизат в сила незабавно (от 25 юни), обхващат цялата митническа гама петролни продукти, включително ключови - бензин и дизел.

В предкризисната 2019 г., според данните на митниците, Беларус е спечелил 5,2 млрд. долара от продажбата им, от които 3,3 млрд. долара са дошли от износ за страни извън ОНД. Петролните продукти представляват 25% от приходите на икономиката от износ от търговия със страни извън ОНД (13,3 млрд. долара).

Забранено е както да се купуват, така и да се транспортират белоруски петролни продукти, дори ако те са закупени от посредник. Освен това ветото беше наложено изцяло: в допълнение към основната номенклатура санкциите включват кокс, битум, битумни смеси, восък, парафин и дори вазелин. Единственото изключение беше направено за асфалта, но според митническата статистика Беларус не го продава.

След като удари белоруския износ, ЕС едновременно налага строги финансови ограничения. На европейските банки е забранено да предоставят заеми за повече от 90 дни на правителството на Беларус, неговите агенции, корпорации, както и да купуват дългови ценни книжа, емитирани от тях след 29 юни.

Всички банки с държавен дял над 50% ще попаднат под подобни санкции, както и поотделно - дъщерни дружества на „Беларусбанк“, „Белинвестбанк“ и „Белагропромбанк“.

На практика това означава, че банките, подобно на правителството, губят способността да рефинансират външния дълг към европейските кредитори и ще бъдат принудени да го изплатят или да го заменят със заеми в други държави.

Според Националната банка на Беларус към 1 април от 41,1 милиарда долара външен дълг 18,1 милиарда щатски долара падат на държавата, 5,1 милиарда долара на банковия сектор и 14,9 милиарда долара на компаниите, главно държавна собственост.

За Беларускалий - друг ключов източник на приходи от износ за Беларус - ЕС направи „отстъпка“. Основният продукт на компанията, калий със съдържание на 40-62% K2O, който се използва в торовете, не беше включен в санкционния списък. Само техническият калий, чийто дял в износа е малък, беше обект на ограничения.

Освен това е забранено да се доставят на Беларус съставки за тютюневата промишленост, технологии и софтуер за интернет контрол, оборудване с двойна употреба с военна или полицейска употреба.

Заедно със санкциите срещу МАЗ, БелАЗ, забраната за полети, директните щети от всички санкционни пакети на ЕС ще възлизат на 4-4,5% от БВП на Беларус, изчислява Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в Локо-Инвест.

Въпреки това, добавя той, освен преки, ще има и съпътстващи проблеми, засягащи доставките в други страни, нарушаване на логистиката и финансови ограничения.

Най-болезнените санкции са забраната за доставка на петролни продукти, заяви Мария Шагина, експерт по санкциите от университета в Цюрих. Много обаче ще зависи от това дали Украйна ще въведе подобни санкции: тя е ключов потребител с 50% дял през миналата година и 38% през 2019 г.

Що се отнася до санкциите срещу националния дълг, Александър Лукашенко успя да избегне „венецуелския“ сценарий. Забранено е да се купуват нови ценни книжа (издадени след 29 юни), но все пак ще може да се търгувате със стари.

В обращение Беларус има еврооблигации на стойност 3,3 млрд. долара, които се търгуват с доходност от 8,4% годишно. Пазарът ги оценява малко по-добре от дълга на Етиопия.

Загубата на валутни приходи ще срине белоруската рубла с 5-10%, но няма да има неизпълнение и системна криза в икономиката, смята Полевой: „Санкциите ще направят беларуската икономика още по-зависима от Руската федерация. Но това се вписва в целевия модел на руските власти, които ще бъдат принудени да играят ролята на „кредитор от последна инстанция“ за държава, откъсната от външните пазари “

Превод: В. Сергеев