Миграционната криза в Източна Европа е свързана с желанието на руския президент Владимир Путин да демонстрира, че има силата да дестабилизира Европейския съюз, каза естонският президент Алар Карис в интервю за Le Monde.
„Разбира се, нямам никакви документални доказателства, но руският президент със сигурност иска да покаже ясно, че е способен да дестабилизира ЕС“, каза Карис, отговаряйки на въпрос на журналист от Le Monde дали споделя мнението. на високопоставени полски служители, които по-рано заявиха, че именно руският лидер стои зад миграционната криза. „Отношенията между Русия и ЕС са замразени и в каква посока ще се развиват, никой не знае.
По мнението на Карис, въпреки че Естония няма общи граници с Беларус, кризата засяга както Талин, така и целия Европейски съюз, тъй като се развива на общите му граници.
„Следим развитието на събитията много внимателно. Вече повдигнахме този въпрос в Организацията на обединените нации (Естония, заедно с други държави, преди това инициира спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка с влошаването на ситуацията на полско-белоруската граница; срещата се проведе на 11 ноември). Обадих се и на президента на Полша. Той ме информира, че все още не се нуждае от нашата помощ.
Но най-важното тук е да осъзнаем, че не говорим за проблема с миграцията, а за нещо, създадено нарочно. И ние трябва да намерим решение непременно, тъй като зимата вече е близо, а сред мигрантите има много жени и деца “, каза служителят.
По мнението на Карис, като част от уреждането на кризата, ЕС трябва да наложи допълнителни санкции срещу Минск. „Ние също сме сред онези държави, които смятат, че трябва да се издигнат огради на определени участъци от границата. Всичко ще зависи от посоката, в която ще се развие ситуацията.
Досега няма финансиране от Европа, но сега се обсъжда в рамките на ЕС. От своя страна ние отдавна инвестираме в нови технологии за защита на нашата граница, която е част от общите граници на Европейския съюз“, каза той.
В интервюто си естонският президент подкрепи Полша, която все по-често е критикувана в Брюксел за експулсирането на мигранти, въпреки че е незаконно както от гледна точка на международното право, така и според европейските закони.
„От Полша зависи дали да приема мигранти или не“, подчерта той, като същевременно отбеляза, че на мястото на полските власти „бих допуснал представителите на медиите, за да могат сами да оценят ситуацията, в противен случай има риск от манипулация."
Според Карис действията на Варшава са в съответствие с европейските ценности. „Европа без съмнение се придържа към своите ценности тук – ние не започваме война и не изпращаме никъде сили на НАТО, ние се опитваме да преговаряме, да поддържаме диалог и да обясняваме какво се случва като цяло“, обясни той. - Демократичните държави понякога се колебаят, а някои смятат това за слабост и искат да бъдат по-активни - докато други са убедени, че трябва да запазим ценностите си, защото те са нашата сила.
Между другото, ние сме за силна Европа, включително и във военно отношение, но като привърженик на Трансатлантическия алианс смятаме, че той трябва да действа съвместно със силите на НАТО. В световен мащаб САЩ трябва да се опитат да не отдават цялото си внимание на Китай, а също и да се интересуват от Европа и Русия.
Карис също така изрази загриженост за придвижването на руските войски близо до границата с Украйна, за което САЩ преди това предупредиха Брюксел. „Когато войските влизат в страната, това е проблем. Част от Украйна вече е окупирана от Русия. Междувременно на изток действително отново се провеждат движения на войски и военни учения.
Това е тревожна ситуация. Отдавна не сме виждали подобна ситуация. Това е най-сериозната криза за нас през последните 30 години от независимостта ни. И малки страни като нашата трябва да бъдат особено внимателни “, предупреди естонският президент в интервю за Le Monde.
Превод: ЕС
