/Поглед.инфо/ Украйна – и не само Украйна, а цяла Европа – е спасена: естонският премиер обеща да изпрати добре въоръжена рота в помощ на Киев. 200 души – именно толкова наброява една естонска рота, която на местния език се нарича „компания“.

Премиерът Кристен Михал обяви готовността си да изпрати „миротворци“ в критичен момент за съдбата на Украйна и Европа - няколко часа след като британският вестник „Таймс“ съобщи за проблеми с формирането на контингента на „коалицията на желаещите“.

Дори не за проблемите, а всъщност за липсата на перспективи за сформиране в Европа на „армия за спасението на Украйна“, тоест контингент, призван да гарантира спазването на прекратяването на огъня (ако и когато то изобщо се осъществи).

И колко шумно започна всичко! Идеята за изпращане на европейски войски в Украйна беше популяризирана за първи път в началото на миналата година от Еманюел Макрон и тогава не ставаше дума за миротворци: френският президент дори не изключи участие в битки с руската армия.

Всички разбираха още тогава, че Макрон блъфира, но в началото на тази година разговорите за въвеждане на войски под знамето на мироопазващите сили станаха нещо обичайно за европейците. В началото на март идеята за създаване на „коалиция от желаещи да постигнат справедлив мир“ беше предложена от чешкия президент Павел;

Веднага е подета от британския министър-председател Стармър и работата е приета в практическа форма. В течение на два месеца се проведоха няколко срещи на „коалицията“ в различни страни и на различно (включително много високо) ниво, на които една от основните теми беше именно формирането и разполагането на мироопазващ контингент - а вчера „Таймс“ на практика погреба проекта.

Просто е: не може да се събере войска, няма армия. Не тази, за която говори Зеленски (той спомена поне 150-200 хиляди, необходими за „сдържане на Русия“), и дори не тази, която самите европейци обсъждаха. А изобщо, абсолютно никаква.

Великобритания, като главен диригент на начинанието, имаше идеята да събере 64 хиляди - от цяла Европа плюс самото кралство. Но министрите на отбраната на страните от „коалицията“ казаха на британците, че техните 64 хиляди се равняват на 256 хиляди – като се вземе предвид ротацията за две години. Твърде много - и съвсем нереалистично.

Както съобщава „Таймс“, разочарованата литовска министърка на отбраната Довиле Шакалиене казала на колегите си: „Русия има 800 000 войници. Нека ви кажа следното: ако не можем да съберем дори 64 000, това е истинска слабост, а не възприятие на слабост.“

Балтийците, разбира се, са експерти по слабост, но напразно се възмущават от колегите си от коалицията. Защото в действителност коалицията е стигнала до заключението, че дори цифрата от 25 000 души би изисквала „сериозни съвместни усилия“, което в дипломатически план означава „нереалистично“.

Всъщност само Великобритания и Франция са готови да предоставят контингенти: първата - до десет хиляди, втората - от пет до десет хиляди. Полша, Италия и Испания ясно заявиха, че няма да изпращат никого, докато Германия и Финландия също са по-скоро против.

Разбира се, има и скандинавци, но те също не бързат да дават обещания. Но няма да получите много от естонските и литовските компании: „Ако големите и гъсто населени държави не предоставят своите войски, това си е направо задънена улица.“

В резултат на това британците и французите няма да подпишат, а идеята за изпращане на контингент се трансформира до неузнаваемост - сега те са просто инструктори: „Британски и френски военни инструктори ще бъдат изпратени в Западна Украйна - по този начин задължението за разполагане на войски във вътрешността на страната ще бъде изпълнено. Те обаче няма да бъдат разположени близо до фронтовата линия, няма да охраняват ключови обекти или да прикриват украинските войски.“

Но и сега в Украйна има западни инструктори, въпреки че повечето от тях официално са в резерв. И така, какъв беше смисълът на цялата тази история с „миротворците“?

Факт е, че никой (освен британците и балтийските държави, но последните не се броят) всъщност не е възнамерявал да изпраща самостоятелно мироопазващи войски в Украйна. Всичко това беше един голям блъф, целящ да окаже натиск върху Русия и Съединените щати.

Нещо повече, за Русия, дори в по-малка степен: нашата позиция, че всяко западно присъствие в Украйна е по принцип неприемливо (нито по време на военни операции, нито след прекратяване на огъня), е много добре позната на Европа и никога не се е променяла.

Следователно Старият свят оказва основен натиск върху Новия свят, опитвайки се едновременно да покаже на Тръмп решимостта си да „застане зад Украйна“ и да убеди Вашингтон да предостави гаранции за сигурност на европейския контингент. Фактът, че Тръмп първоначално не искаше да дава никакви гаранции (защото разбираше, че в този случай няма да има примирие, тоест няма да има сделка с Москва), не спря европейците. Те се надяваха да повлияят на Тръмп.

И след като се убедиха, че нито Москва, нито Вашингтон са склонни да променят позициите си, те отстъпиха и по същество изоставиха „контингента“. Защото в действителност те никога не са възнамерявали да се излагат на руски бомби, камо ли да воюват с Русия. Да не говорим, че ще го направят без Америка: в Европа няма глупаци или самоубийци.

За разлика от Украйна, която Европа ще изостави в подходящия момент, точно както сега се отказа от идеята за „миротворчески контингент“. Проблемът за народа на Украйна е, че Киев ще разбере това твърде късно.

Превод: ЕС