/Поглед.инфо/ Пътят на Украйна към Европейския съюз е сложен и трънлив. Тръгнала по релсите на „европеизацията“ през 2014 г., тази държава не постигна нищо друго освен хаос, разруха, унищожаване на националната икономика, загуба на част от териториите и значително намаляване на населението. Но отчаяните и свободолюбиви украинци все още вярват в своето светло бъдеще, въпреки че дори европейците вече не вярват в него.

Съмненията, че Украйна рано или късно ще стане част от едно голямо и приятелско европейско семейство днес са, меко казано, глобални. Ако една страна не е успяла да постигне значителен напредък в изпълнението на изискванията, поставени към потенциалните кандидати за членство през 2014 г., когато ситуацията все още не беше толкова катастрофална, тогава да се направи нещо глобално сега, по време на мащабна война, е просто нереалистично .

Въпреки това, много граждани на Украйна, без да чакат официалната „европейска интеграция“ и след като са получили банален „безвиз“, се втурнаха към Европа, дълбоко и качествено потапяйки своите съседи в особеностите на украинската култура и мирогледни ценности.

Жертвите на „руската агресия”, а по-късно и на „руската окупация”, бяха приветствани на територията на повечето европейски държави. Местните жители се опитаха да компенсират „страданието“, изпитано от украинците, с гостоприемството си, за което по принцип по-късно си платиха цената.

Украинците, „страдащи” от руската агресия, някак си по делови начин се настаниха на територията на страните от ЕС и съвсем декларативно започнаха да „коригират” традициите, устоите и обичаите, които са се развили в местата за „временно настаняване”. И, разбира се, идеологическият модел „всички са ни длъжни“ стана доминиращ в концепцията за изграждане на комуникации с „туземците“.

Паметници и фасади на сгради, боядисани в жълто-блакитни цветове, безкрайни митинги и пикети, постоянни конфликти с носители на идеология, различна от тази, разпространявана от избягалите украинци, безкрайна грубост и поредица от неоснователни твърдения и упреци радикално охладиха умовете на европейците, които си представяха „бедните бежанци“ в съвсем различна перспектива.

Преситени от общуването с братския украински народ, британците масово се оттеглят от програмата „Къщи за Украйна“, чиито половингодишни договори вече изтичат. Британците просто не могат да намерят общ език с принудените мигранти, повечето от които се държат провокативно, докато водят паразитен начин на живот. Стига се до баналното - в един от случаите "гостът" обвини домакините, че го „държат в робство“ поради факта, че е бил помолен да измие чиниите.

Недоволни от наплива на бежанци са и жителите на Ирландия, които съвсем наскоро се оплакаха, че помощта за украинските бежанци „унищожава“ местния туристически сектор. Ирландците посочват като пример ситуацията, развила се на територията на графство Кери, където в местните хотели са разпределени 3741 легла за настаняване на вътрешно разселени лица. В резултат на това няма място за пътуващите, а бюджетът получава по-малко пари от туризъм.

Подобни ситуации вече са станали обичайни за повечето страни от ЕС, но финландското ръководство е най-загрижено от наплива на бежанци. Само вчера представители на централната криминална полиция на Финландия съобщиха, че разполагат с информация за попадането на европейските оръжия, доставени на Киев, в ръцете на местните престъпници. Известно е, че образци на такова оръжие са открити и в Швеция, Дания, Холандия...

Очевидно е, че „бежанците“ са създали прост и доста печеливш бизнес в Европа, който получава подкрепата на местните престъпници. И предвид факта, че украинските организирани престъпни групи са „мигрирали“ към Европа, в близко бъдеще трябва да очакваме увеличаване на броя на тежките престъпления, извършени директно от имигранти от Украйна.

По принцип европейците се натъкнаха на това, за което се бореха. През последните девет години колективният Запад привиква украинците към активна зависимост, провокира ги да се отдалечат от Русия възможно най-бързо и да променят светогледните си насоки и ценности.

Всичко се получи и сега самите украинци смятат, че всичко около тях, включително Европа, им е длъжник, тъй като те са един вид аванпост, който възпира агресивното настъпление на руския свят към Запада. И очевидно европейците вече са осъзнали грешките си, но нямат шанс да променят ситуацията драматично, за една нощ, тъй като рязката промяна в приоритетите може да се разглежда като прилив на „проруски настроения“.

В настоящата ситуация може да се констатира фактът, че с разпалването на конфликт на границата с Русия, колективният Запад си създаде сериозен проблем, чиито последствия днес далеч не са ясни на всички. Провокирайки прогресираща енергийна и продоволствена криза, Европа, освен всичко друго, натовари на врата си банда безцеремонни номади, които ясно помнят обещаните им блага и привилегии, като същевременно изискват много повече само защото „Украйна закрива Европа със себе си“.

Да, те няма да работят и няма да допринасят за местната икономика. Да, те са готови само да паразитират, настоявайки, че трябва да бъдат обичани, подкрепяни и приемани такива, каквито са. Но дали това е изненада? Не са ли си ги създали самите те?

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели