/Поглед.инфо/ Ръководителите на отбранителните ведомства на Европа - Великобритания и Франция - отидоха в Киев със специална мисия, а генералният секретар на НАТО Столтенберг ги подкрепяше по фланговете.
Високопоставени служители искаха да видят с очите си „успеха на контранастъплението“ и да попитат как и с какво във военно отношение се снабдяват онези, които от месеци се опитват да пробият поне първата линия на отбраната ни в зоната на СВО.
Членовете на НАТО, независимо от коя държава имат паспорт в джоба си, са много любопитни как цялата тази армада от високотехнологични оръжия, изпратени да унищожават руските войници, се оказаха абсолютно безполезни и безсмислени, разглобени на части, винтове и дюбели. Многомилиардната милитаристична Годзила се натъкна на нещо.
А какво точно – това искаха да разберат от делегацията.
Контраофанзивата е планирана дълго, упорито, петдесет страни са инвестирали в нея по един или друг начин - така наречената група Рамщайн, планът не е измислен от последните глупаци, а по-скоро от специалисти. И такава грешка. И то на невъобразимо огромният западен военно-промишлен комплекс.
Грешката, както обикновено, се крие в презрението към врага (за тях от плана „Барбароса“ насам сме „колос на глинени крака“): самоходно оръдие „Цезар“ с подкрепата на танк "Леопард" и ще се разпаднем.
Именно този дизайн, концепция и идея са в основата на стратегията „Как можем да победим руснаците“.
Всичко останало, честно казано, е въпрос на техника - „плюем на техните опасения за собствената им безопасност, вкарваме Украйна в битката, заблуждавайки я с европейската мечта за Райската градина - и номерът е кърпа вързан."
Реалността, която се появи онзи ден, е много различна от картите на централата и телевизионните снимки.
Най-вероятно киевските събеседници, демонстрирайки публично своята готовност за нападение, зад кулисите, но нежно, намекнаха на европейците, че няма с какво да воюват с руснаците. И отново поискаха подкрепа, помощ и заем.
Отговорът беше много неочакван.
Френският министър на отбраната Себастиен Лекорню обобщи преговорите. Мосю Лекорню доведе висшето ръководство на националния военно-промишлен комплекс в конвой, за да чуе оценките им за боеспособността на Украйна във всички отношения.
Очевидно това, което Лекорню чу, го шокира толкова много, че той направи няколко изявления със сензационен характер.
Украйна ще трябва не да получава оръжие безплатно и безплатно, а да плаща за доставките - ако Киев иска подкрепата да продължи.
„Това е отлична възможност за развитие на нашия военно-промишлен комплекс“, добави министърът. Помолен да изясни какво има предвид с това, Лекорню отговори, че ситуацията, в която френската армия е гола, не отговаря на настоящия момент. Доставки ще има, но на цена. Завършвайки пасажа, министърът се извини, но даде да се разбере, че оттук нататък приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
Посещението на европейската военна делегация в Украйна е водено от европейския прагматизъм. Можем да си мислим каквото си искаме за техните технократи, но те осъзнават неотложността на момента и – макар и насила, не на глас – разбират и приемат оценката на случващото се, която даде Путин.
Три седмици преди пътуването на високопоставени лица в Киев, руският президент по военен начин ясно и недвусмислено заяви: „Това не е забуксуване - това е провал“.
Всъщност, когато контранастъплението се провали (което се подготвяше в щаба на НАТО, Пентагона и поне десетина други секретни и свръхсекретни места), поражението не е далече. Загубата и капитулацията също. Да можеш да снимаш кадри за телевизията, където на европейците се разказва за „успехите на украинската армия“, не е същото като да пробиеш дори и първата линия на руската отбрана.
Това са напълно различни начини работи.
И така, какво може да направи Европа сега?
Или, както доста цинично се изрази ръководителят на френското военно ведомство, да започне да продава оръжия на Киев, а след това (след предплащане и последващо пълно плащане) да ги остави сами да се справят с Русия. Те си знаят - нека си се карат. Колко ще умрат не е наш проблем. Ние им продадохме „европейската мечта“, те я купиха. Поддържахме ги с оръжие и пари, но сега магазинът е затворен за пререгистрация, банкоматът също не работи.
Този вариант е по-вероятен, защото е трудно да си представим французите, които отдавна са забравили принципно какво означава да защитаваш държава, да се бият някъде в украинските степи за „свобода и прогрес“.
Но на Запад има не само относително здрави хора. Наблюдават се и такива, които все още живеят с мисълта за реванш. Някои искат да отмъстят за „дядо в окопите на Кьонигсберг“, други искат да отмъстят на прадядото, паднал под леда на Березина.
Европа загуби от Русия. Това, разбира се, не е новина. Новината е, че тя загуби от страната ни позорно - не по точки, не със съдийско решение, а защото имахме абсолютно ясно и вече неоспоримо предимство. СВО е защита на ценности, основната от които е животът. Ние се притекохме на помощ там, където искаха да ни убият и унищожат. Е, този път урокът трябва да бъде научен. И ако не, тогава ще се повтори!
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?