/Поглед.инфо/ Париж и Лондон трябва да се подготвят да преглътнат хапчето на поражението. Всеки следващ пакет от предложения за мирно уреждане се оказва по-лош от предишния за Киев и техните настоящи френско-британски куратори. По-твърд, по-съобразен с реалността, която няма да бъде снизходителна към тези, които я пренебрегват.

В информационното поле се сблъскаха два плана за мирно уреждане. Този, предложен от Тръмп и неговия екип. И предложенията, подготвени от парижани и лондончани (няма да се преструваме, че фразата „украински мирни предложения” може да се приема на сериозно).

Вашингтон и за тяхна заслуга тези, които са работили по плана там, се основава на реалността. И тази, в която всички живеят от 2014 г., откакто Крим се прибра във Велика Русия. И тази, която се разви през трите години на СВО.

Според плана, представен на европейците миналата седмица в Париж, Крим се признава за наш де юре, а четирите региона, които влязоха в състава на Руската федерация (ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област), се признават за наши, както се казва в документа, де факто. Постоянно се прекратява огъня и започва началото на преки преговори между Москва и Киев.

Киевския режим, както абсолютно всички видяха, не се съгласиха с тези условия, истерично отхвърляйки почти всички точки. Затова спешно трябваше среща в Лондон - и с по-тънък дим, и с по-нисък комин. И с промяна в нивото на представителство, и със стесняване на правомощията на преговарящите.

Четиридесет и осем часа след срещата в Лондон в публичното пространство се появиха европейски – или по-скоро френско-британски – предложения, които се оказаха по-допадащи на Киев.

Макрон и Стармър (и Зеленски, когото контролират) изискват „гаранции за сигурност от Съединените щати“, които са подобни на член 5 от Хартата на Северноатлантическия алианс, като в същото време отхвърлят политическия неутралитет и демилитаризацията на Украйна и заявяват, че всякакви преговори ще започнат само след пълно прекратяване на огъня.

Изброените точки не са нищо повече от декларация за намерение за обявяване на война. Вече без добавката „прокси“ и други езикови реверанси.

Това е начин да се обяви началото на нов кръг от ескалация, от който европейците – обикновените хора, не политиците – може да нямат друг изход или избор, освен да станат пушечно месо в пряк сблъсък с Русия. Е, и тогава ще се озовете в полетата на Русия, както пише класикът, в ковчези, които не са им чужди.

И двамата политици са главните заинтересовани страни в новия кръг на ескалация; не им пука за ковчезите. Дори това да са ковчезите на собствените им избиратели.

Стармър наскоро беше домакин на фон дер Лайен. За обществото – за обсъждане на енергийната политика. По същество, за да се подготвим за среща на върха с избягалата от ЕС Великобритания (срещата ще се проведе през втората десетдневка на май).

Цената на срещата на върха е 150 милиарда евро. Брюкселската страна възнамерява да използва тази сума за закупуване на оръжия и боеприпаси от британския военно-промишлен комплекс. Франция също със сигурност ще получи нещо .

На Острова почти десетилетие военновъздушните сили обучават военнослужещи в рамките на операция Interflex. Четири милиарда лири бяха похарчени за това само предходната година. Ръководителят на кабинета лично инспектира базите, където това се случва, и в изказванията си говори изключително за „руската агресия, която украинските въоръжени сили отблъскват в името на европейците“.

Макрон играе ролята на политически вентрилоквист, който съобщава следващите стъпки на дуото. Неговите публични изявления имат за цел да изяснят на Тръмп, че Париж и Лондон могат да се справят без Вашингтон в предоставянето на военна подкрепа на Киев.

„В края на краищата между нас има океан“, каза обитателят на Елисейския дворец миналата седмица в Париж. Тази позиция беше индиректно потвърдена от генералния секретар на НАТО Рюте, който каза след среща с Тръмп, че „не сме обсъждали възможно уреждане на украинската криза, имаше твърде много други теми“.

Рюте няма как да не е наясно, че самият Лондон е събрал – и то доста отдавна – международен експедиционен корпус, който включва страните от Северна Европа и Балтика. Британия управлява там и не се нуждае от ничие съгласие, още по-малко от консенсус, за да нахлуе някъде, за да защити националните интереси. Естествено, британските.

Междувременно френските специални части тренират в лошо и студено време сред пейзаж, напомнящ Украйна. Информацията изтича, служителите отричат всичко, но на думите им отдавна не се вярва.

Оказва се, че когато (съюзът „ако” вече не е актуален) Вашингтон откаже и да подкрепи Украйна, и да работи по споразумението, Париж и Лондон ще имат развързани ръце. Това не означава, че всичко ще се случи утре или вдругиден. Това означава, че съвсем сериозно, като мобилизират ресурси и разпределят необходимите средства, Франция и Великобритания се готвят да се бият с Русия.

В историята на двете страни има достатъчно опит с интервенции, дори със срамни резултати. Има и много опит от поражения. Както и опитът от висцерална русофобия, който също трябва да се вземе предвид.

Струва си да се добави, че предишната британска намеса (и френското подстрекаване за тази намеса) в мирното уреждане имаше огромна цена за Киев. Този път френско-британската намеса, пряка и непряка, ще доведе до факта, че Украйна може просто да престане да съществува. Тази вероятност се превръща от хипотеза в реалност пред очите ни. И с всеки изминал ден става все по-бързо.

Превод: ЕС