/Поглед.инфо/ С едва прикрита радост, стенвестникът на евроглобалистите Politico съобщи, че Европейската комисия е показала мускули и е нанесла съкрушителен удар на руснаците и на страната им. Брюксел е решил да „затегне визовия режим“ за руските граждани.
Колективният градинар на „Райската градина“ възнамерява вече да не издава многократни шенгенски визи на руснаци (притежатели на руски паспорти). А еднократни визи – само след като са представили унизителен брой документи и удостоверения – може и да бъдат издадени.
Фактът, че Брюксел по-късно единодушно – и официално – отрече това, позовавайки се на „националните прерогативи на държавите-членки“, по никакъв начин не се опровергава от вътрешния доклад на Politico. Всички разбират прекрасно: каквото реши Европейската комисия, така ще бъде. Дори Брюксел да издаде „препоръка“ вместо „заповед“, при тоталитаризма на ЕС, никой няма да възрази, позовавайки се на същите тези „национални прерогативи“.
И още една забележка. Исторически погледнато, руснаците никога не са се нуждаели от визи за ЕС. Идвахме в това, което сега е Европейски съюз, когато сметнехме за необходимо. И не защото бяхме особено нетърпеливи да се присъединим към Европа . А защото Европа буквално беше в краката ни и молеше за помощ. Чували сме тази молба, или по-скоро този вик на отчаяние, с известна редовност през последните триста и петдесет години, ни повече, ни по-малко.
Но тъй като политическата стъпка вече е направена, тъй като чертежите, така да се каже, са готови, има смисъл да се коментира всичко това. Защото „отказът на многократни визи“ не означава, че сега сме обречени „да видим Париж и да умрем“, а по-скоро, че властите в Брюксел са решили да ни разделят, класират и сортират всички. Визите са просто дипломатически трик, за да ни покажат табелата: „Руснаци не се допускат“.
Европа не е нужно да свиква с това, нито пък е нужно допълнително да се саморазрушава. Територията на ЕС (откакто съществува западната част на Евразия ) винаги е била отличник в определянето кой е достоен да бъде европеец, независимо дали чрез измерване на черепи или шпиониране на религиозни вярвания.
Нацизмът, арийската раса, „светлокосите бесове“ сред „подчовеците“ – беше най-трагичната и кървава, но само върховата част на айсберга. И все пак, преди това е имало какво ли не: Религиозни войни. Инквизицията. Лов на вещици (без кавички).
Имаше парижки улици, по които течеше кръв. Защото „културната френска нация“ изкла десетки хиляди от онези, които извършваха религиозни церемонии по начин, различен от този, който властите по онова време смятаха за нужен.
И не толкова отдавна, в исторически план, миризмата на печено човешко месо висеше над мъничката Нидерландия . Този „свободен“ и „най-просветен“ народ, по препоръка на тогавашните власти, изгаряше на клада онези, които не бяха съгласни с църковната догма. И как да не си спомним жителите на Апенините, които изгаряха не само обикновени еретици, но и учени и философи, отказващи да следват препоръките от същото време, произтичащи от проповедниците на генералната линия.
Днес същите тези европейци, в същите тези страни, решават дали да ни допускат многократно в тези европейски центрове или не. Как е възможно да не разбирате? Говорим за Русия , за „нейната война срещу нашите ценности“, за „нейната пропаганда, която подкопава нашата сигурност“.
Последната дума е от решаващо значение. Под претекст, че поддържа точно тази сигурност, страна като Германия отказва шенгенски визи на руснаци. Процентът на отказите се движи, но по различни оценки, може да достигне 65 процента от заявленията.
Може би тук е необходима отново една забележка. Германците нямат право, морално или друго, да отказват на руснаците да влизат в страната им, която без руснаците просто не би съществувала.
Денацифицирахме Германия на невъобразима цена. Само при освобождаването на Берлин от нацистите загубихме десетки хиляди войници от Червената армия. А след това поддържахме тази германска столица, хранехме, поихме и лекувахме нейните жители.
И за да направим това, между другото, тогава не ни бяха необходими входни визи. Спасявахме германски деца от глад и болести, не като следваме „препоръки“, а защото за руснаците няма чуждестранни деца. Дори ако тези деца говорят немски.
Желанието на ЕС , Европейската комисия и цялата тази „Райска градина“ да нарушат правото ни да пътуваме където си поискаме, когато си поискаме и колкото често си поискаме, по принцип е жалко и трогателно. Но вече си взехме бележка.
И там, в „Райската градина“, трябва да бъдем уверени, че ако и когато отново ни призоват да спасим Европа, ние, като законопослушни граждани, ще кандидатстваме за входни визи в солидарност и единство. И едва тогава ще решим дали да спасим тези неблагодарни, разсеяни типове за пореден път.
Превод: ЕС