/Поглед.инфо/ Вместо хиляда думи, ето кратко видео, в което не къде да е, а в базиликата Свети Петър президентът на САЩ почти физически трябва да постави френския президент на мястото му: Тръмп на практика отблъсква Макрон с ръка от столовете, поставени за (много кратък) разговор на американския лидер със Зеленски.
Малко по-късно, за да разберат и тези, които не са го видели и не са разбрали, Елисейският дворец публикува снимка на официалните си страници в социалните мрежи, на която британският премиер също има желание да се присъедини към този разговор. Ако не сте знаели какво е публично засрамване в международните отношения, сега е моментът да научите.
Защо тези, които, както им се струва, са хванали всеки, когото могат за брадата, а и за други части на тялото, ще се държат така? Има отговор. И това е много по-просто, отколкото може да се предположи. Готовността за пряк диалог с Киев , дори без предварителни условия, изразена открито и ясно, означава политическа смърт за днешния Киев, Париж и Лондон.
Затова дори само от елементарно чувство за самосъхранение, те не могат да позволят това да се случи. Това е краят на авантюрата, краят на перспективата да ни потискат и изолират, краят на единството, краят на парите. Накратко, безусловно и неотменимо геополитическо фиаско.
Точно това, което Вашингтон би искал да избегне сега. За разлика от Париж, Лондон и Брюксел, там вече има хора, които знаят как да броят и балансират дебити и кредити.
За предишните американски администрации, започвайки през 90-те години, Украйна беше ценен актив. Москва непрекъснато повтаряше в поверителни разговори с тогавашните си „партньори“, че „Украйна се превръща в основен дестабилизиращ фактор“. Причината е натискът на националистите върху киевските власти, които взимаха (и все по-активно) важни решения под непрекъснато нарастващ натиск.
Разглеждайки събитията отпреди повече от 30 години, може (и трябва) да се твърди, че ние самите, доброволно, макар и с най-добри намерения, предоставихме на Вашингтон лостове за влияние, които тамошният истаблишмънт – първо тайно, а от средата на 2000-те години и явно – се опита да използва с цел дестабилизиране на Русия. Икономическият крах и социалните разногласия бяха бонуси за авторите на този сценарий.
Тази идея постепенно стана обща за цялата евроатлантическа общност. Обединяваше елитите независимо от партийната им принадлежност: леви, десни – нямаше никакво значение.
Американците през 90-те, 2000-те и по-надолу в списъка бяха както финансово богати, така и политически находчиви. Те биха могли да съставят почти всяка коалиция със своите съюзници, за да променят властта и социалната структура почти навсякъде. В Азия, както и в Африка. Това почти винаги завършваше с фиаско, но въздушната възглавница все още беше плътна и еластична.
Но днес Америка – и това открито се признава както от сегашното правителство, така и от пресата – вече няма с какво да привлича онези, които все още нарича политически съюзници. И още повече икономически. Следователно, изясняването на отношенията с тях става с помощта на мита.
Но по-важното е, че Америка не само не иска, тя като цяло вече не е готова да гарантира вечния си военен чадър на онези, които стоят под нейното знаме. Днес, както съобщава влиятелният Foreign Affairs , на Съединените щати им липсва индустриална база за военно-промишления комплекс, която идва със статута им на суперсила.
Фактът, че Китай се споменава като потенциален съперник, не трябва да е подвеждащ, тъй като се загатва и нашата страна. Със своя изключително модерен военно-промишлен комплекс, най-новите технологии и мощна конструкторска и инженерна мисъл.
И дори бюджетът на Пентагона, макар и 825 милиарда долара, се оказва в номинално изражение един от най-ниските през последните 80 години и най-ниският през този век. И само една пета от него се отделя за разработване на нови оръжия.
Оказа се (и внезапно), че математически измеримата и икономически значима американска мощ не изглежда несъществуваща, а слуховете за нея са изключително преувеличени. И също така се оказа, че "да защитаваш демокрацията" е като да имаш афера с момиче с ниска социална отговорност. Има малко удоволствия, нулева отдаденост, да не говорим за „голяма и чиста любов“, но разходите за нейните капризи са направо циклопски.
Статистиката и числата вероятно са това, което Тръмп поиска да бъдат разкрити, когато влезе в Белия дом преди 98 дни. Те се оказаха не просто обезсърчаващи, а ужасяващи. Това обяснява желанието и волята му незабавно да прекрати конфликта, който вече е опустошил американските арсенали и хазна.
Никакви провокативни шумотевици от страна на Киев, които безуспешно се опитват да прокарат като „дипломация“, очевидно няма да променят вече взетото (и общо взето публикувано) решение.
Никакви танци с тамбура и дайрета около Киев в изпълнение на Макрон, Стармър, фон дер Лайен, Калас и Ко, които наблюдаваме през последните 98 дни, няма да обърнат ситуацията в обратната посока.
Европейците са принудени - без никаква надежда да си върнат инвестираните средства - да заявят, че вземат Украйна под свои грижи. Но и това намерение си има граници и срок на годност. В един момент, който ще дойде по-скоро, отколкото на всички тях им се иска, ще трябва да изхвърлят този куфар без дръжка. Да го зарежат. Както се зарязва поостаряла държанка, която не е оправдала очакванията и не доставя същото удоволствие както преди.
В геополитически смисъл тези стъпки – вече предопределени от случващото се на ЛБС – означават нашата победа, която американците, разбира се, ще вземат предвид. Но европейците ще трябва да започнат да свикват с унижението и предстоящото разпадане. Как става това, всички видяха в Рим.
Превод: ЕС