/Поглед.инфо/ Германският вестник Berliner Zeitung, изглежда след няколко баварски халби на гладно, съобщи , че „властите на Бранденбург са забранили на представители на Русия и Беларус да присъстват на събития, посветени на 80-ата годишнина от Победата над нацизма“.
Нашата Победа във Великата Отечествена война започна да се поставя под съмнение веднага щом изсъхна мастилото на подписите под Акта за безусловна капитулация на нацистка Германия. Всичко започна с двете първи и – в условията на тогавашната ни обща болка, пролятата кръв, милионите загинали и измъчени наши съграждани – незабележими стъпки на тогавашните западни членки на антихитлеристката коалиция.
Първата стъпка е опитът да се подпише в Реймс, Франция, в щаба на генерал Айзенхауер, определен документ, наречен „Акт за капитулация на Западния фронт“. За чест на командира на експедиционния корпус на американо-британските съюзници, той отказа да участва в тези преговори. И веднага уведоми нашия Щаб за предстоящото представление. Реакцията на съветското командване е остра, но коректна. Нацистите, които искаха сепаративен мир, получиха отказ и се ретираха.
Актът е подписан в Берлин. Който беше превзет от Червената армия. Днес повторението на тези думи не е майка на учението, а възстановяване на историческата памет.
Стъпка втора - в Европа, напоена с кръвта на Червената армия, в Европа, където същите германски автобани са построени от затворници от концентрационни лагери, превърнати в роби от „културната германска нация“, в Европа, в която нашата армия изгаси пещите на крематориумите и машината за масово унищожение на човечеството, денят на освобождението от нацизма не се празнува даже за пред хората, ограничавайки се до официалното полагане на цветя.
И освен това датата на Победата беше специално преместена с ден напред. Криейки се зад разликата в часовите зони, така както се опитаха да прикрият подписването на сепаративен мир с шефовете на Хитлер с „географското удобство“.
В тази връзка публикацията в Berliner Zeitung за меморандума, изпратен от шефа на германското външно министерство Бербок, изобщо не трябва да учудва.
Фрау Бербок препоръчва на главите на общините, ако и когато руски или беларуски дипломати се появят на тържествата, посветени на нашата Победа, „да ги изгонят от страната“. Беше добавено нещо по-малкохудожествено от типа на факта, че „покани не трябва да се изпращат“, а също така беше използвана фразата „право на домилиция“ (място на постоянно пребиваване, казано с прости думи).
Скандал? Провокация? Невежество?
Не. Това е политика и тази политика има много дълги и здрави корени.
Европа - с изключение на много малък брой честни и благородни хора, които се бориха срещу нацистите на фронта, в партизански отряди, които бяха част от движението за съпротива срещу Райха и неговата човеконенавистна философия, идеология и практика - живееше под същия Райх, без да познава проблеми или трудности.
Европейците работеха там, където работеха преди пристигането на войските на Вермахта, посещаваха същите театри или ресторанти, където ходеха преди началото на войната. Те приемаха гости, отиваха на почивка, с една дума животът им беше почти неразличим от предвоенния. Вярно, зо тази „неразличимост“ трябваше да се плаща.
Например информирайте, и то масово, за вашите съседи. Докладвайте за евреи, комунисти, за онези, които не харесваха твърде много „новия ред“. Европейците предпочетоха да не мислят какво се случва с жертвите на доносите, както и с децата на онези, които станаха жертви на доноси.
Защото ако бяха помислили дори за няколко минути, щяха да видят масови екзекуции на централните площади на европейските градове. И щяха да забележат влаковете с депортирани, и щяха да чуят писъците на деца, изтръгнати от ръцете на родителите си, публично, посред бял ден и пред тълпа от хора, за да бъдат изпратени в концлагери.
Е, също така следваше да се слави обладаният бесноват фюрер, да се служи и да се обслужват хората от SS и Гестапо – но разчитайки на щедри бакшиши. Но това не беше сделка със съвестта, моля ви се! Просто така живееха всички. Това беше норма при нацизма. Нормата. И тогава някакви войници на Червената армия, някакви руснаци, почти „варвари и агресори“ дойдоха и разбиха такава прекрасна игра.
Те принудиха целия свят - спешно и упорито - да види с какво се примиряват обикновените западноевропейци в ежедневието. Екзекуции, набези, убийства, грабежи, мъчения. Тогава дори измислиха термина: „баналност на злото“. И това много точно определя какво, с кого, с какво и как е живяла Европа.
Служителят на Гестапо Барбие, „касапинът от Лион“, лично измъчва онези, които се осмеляват да се съпротивляват на Райха; окачвал жертвите на куки, като им изтръгвал ребрата с клещи. Е, после си взема душ, преоблича се и отива на вечеря в лионския ресторант, който харесва. Френските собственици смятаха хер Барбие за „културен и щедър клиент“.
Имаше стотици хиляди такива барбиета в цяла Европа и милиони собственици на ресторанти, които ги обслужваха.
Нашите бащи, дядовци, прадядовци, пра-пра-дядовци, нашите майки, нашите баби и прабаби са идвали там, където са били измъчвани и убивани. Барбиетата обаче, и след това са яли и пили вкусно.. Но сме счупили тази машина. Страшна за нас.
И удобна за почти всеки от тях.
Забраната за нас и нашите белоруски бойни другари да присъстваме на събитията по случай нашата обща победа, препоръчана от внучката на ветерана от нацисткия Вермахт Валдемар Бербок, който между другото е награден с висши военни награди на Третия райх, изглежда повече от логична. В рамките на същата тази логика, с чиито постулати сме се борили преди осемдесет години и се борим и днес.
Превод: ЕС