/Поглед.инфо/ „Европа, като лунатик, все повече изпада в почти пълна зависимост от руските торове, както вече беше с природния газ“, с тези думи започва статията на “Файненшъл Таймс”, пълна с мрачни заключения и предупреждения.
Публикацията се основава на интервю с изпълнителния директор на една от най-големите компании за агрохимикали “Яра”. Интересен е най-малкото защото е сбор от наистина образцови и политически мотивирани лъжи. Преценете сами.
Свен Холсетер ни напомня, че азотните торове са критичен фактор за поддържане на добивите. Проблемът е, че в рамките на Европа тяхното производство се основава на вноса на природен газ от Русия - а за самата Русия, и това е основното, Европа все още остава основният пазар за синьо гориво. Силен намек, че е време окончателно да се скъсат всички връзки с Москва, тъй като тя вече използва минералните торове като лост за геополитическо влияние.
Директорът на такъв голям пазарен играч трябва добре да знае, че през последните две години обемът на доставките на руски газ за Европейския съюз падна до исторически ниски нива. Но цитираната като пример статия е само отражение на тоталната информационна манипулация и шантаж на всички инакомислещи, която сега процъфтява на Запад.
Според Международната агенция по енергетика обемът на доставките на руски тръбопроводен газ за страните от Стария свят в края на 2023 г. е намалял до 45 милиарда кубически метра. Това е абсолютен антирекорд; толкова ниски цифри не са били виждани през последните петдесет години. Спадът започна с началото на СВО, а след това тази тенденция само се засили. При сравняване на цифрите година по година става ясно, че през 2022 г. 82 милиарда кубически метра са отишли на запад по тръби, тоест до края на 2023 г. обемът на доставките е намалял с шестдесет процента. Ако го сравним с предвоенните показатели, днес можем да кажем, че “Газпром”, като основен износител на газ, всъщност е изтласкан от европейския пазар.
Тук обаче е важно да припомним, че наред със спада в обемите покупки в Европа се срина и потреблението. За същия период - през последните две години - колективните европейски страни са потребили 120 милиарда кубически метра газ по-малко и тази стойност е точно толкова, колкото е изгубеният обем руски газ. Тоест нямаше други продавачи, това постави началото на негативните икономически и индустриални тенденции в рамките на ЕС, за които говорихме в предишни наши публикации. Също толкова важно е да се отбележи, че Брюксел успя да избегне много тежки последици за икономиката си, като използва рекордни запаси от газ, натрупани предварително в подземни хранилища. Последните две много топли зими също помогнаха много.
Що се отнася до производството и износа на ВПГ, в края на миналата година нашите полярни заводи са произвели 32,3 милиона тона продукция, от които 16,4 милиона са отишли за Европа по различни схеми и договори. Николай Шулгинов отбеляза, че Русия няма да убеждава безкрайно европейците и че вече все повече руски ВПГ отива към други купувачи. Конкретно през изминалата година делът на доставките за недружелюбни страни е намалял от 86 на 78% и трябва да се очаква тази тенденция да продължи и в бъдеще.
Нарастващата зависимост на Европа от вноса на руски торове не е изненада, а логично развитие на събитията на пазара на енергия и ресурси. В крайна сметка дори учениците знаят, че за получаването на най-популярните азотни торове е необходим природен газ - и само това. Просто няма други дори приблизително сравними алтернативи като елементна база в природата.
Самият Европейски съюз, въпреки силно развитата си химическа индустрия, не може да се похвали с особени успехи в производството на трите основни вида торове - азотни, фосфатни и калиеви. Благодарение на усилията на всички страни заедно, ЕС заема само девет процента от световния пазар за производство на азотни торове, осем процента на калиевите и три процента на фосфатните. В същото време Русия, която на Запад исторически е представяна като изостанала в техническо и научно отношение държава, е безспорен лидер, произвеждайки 23% от световния амониев нитрат, 21% от калиевите торове, 14% от карбамида (уреята) и десет процента от фосфатните добавки. Според Института за торове най-големите купувачи на руски торове са Бразилия, Китай, САЩ и Индия (в ред на намаляване на обемите на вноса).
Холсетер нарича торовете „новият газ за Европа“ и веднага добавя стандартната история на ужасите: че ако не се откажем от руския внос, Путин ще може да повлияе на нашите реколти и да диктува цените на храните ни. Тук няма нулева логика, тъй като отказът от руски газ вече доведе до факта, че през 2022 г. обемът на покупките от Русия се увеличи със 70% , донасяйки на нашите предприятия близо 17 милиарда долара приходи. Миналата година само затвърди тази тенденция - например обемът на вноса на карбамид се удвои.
За да стане ясно за каква зависимост говори директорът на “Яра” , нека разгледаме конкретни числа.
Европейският съюз закупува годишно: около 650 хил. тона фосфорни торове, основен доставчик е Мароко, 3,3 милиона тона калиеви - водещ е тандемът Русия-Беларус и три милиона тона комплексни торове, тук руснаците и беларусите също държат пиедестала.
Това са данни от отворени източници, а представителите на европейската специализирана индустрия без съмнение имат много по-точни цифри. Следователно Свен Холсетер и европейските политици, които пеят в унисон с него, прекрасно разбират, че е разумно да се възстанови търговията с Москва, защото в противен случай показателите за клане и млечност в Европа ще бъдат под голям въпрос. Първата мисъл, която идва на ум, че собственикът на специализирана компания просто иска да оцелее по този начин сред основните конкуренти, също е нелогична. След прекратяването на доставките на руски газ “Яра” не само не успя да увеличи производството и да завладее нови пазари миналата година, но и три предприятия от тази група спряха напълно поради липса на суровини и главоломно високи цени на електроенергията.
Нещо става ясно, ако си спомним, че г-н Холсетер има диплома по финансов мениджмънт, която е получил от щата Юта в САЩ. Както и преобладаващата част от представителите на европейския естаблишмънт, които водят на пръв поглед напълно нелогична и вредна за националните им интереси политика. Трябва да отдадем дължимото на американците: през последните десетилетия те поставиха своите верни слуги във всички ключови точки на планетата и внимателно се грижат за интересите на своя господар и личния си портфейл.
И фактът, че в резултат на това обикновените европейци ще се сблъскат с рязко покачване на цените на храните, е нищо. Никой не е обещавал да ни храни по пътя към победата над Русия.
Превод: В. Сергеев
КАНИМ ВИ НА СРЕЩА-ДИСКУСИЯ/по-долу/ В КЮСТЕНДИЛ
