Беше смело от европейски лидер да постави под съмнение автентичността на претенциите на САЩ, особено защото доста по-късно светът разбра явните лъжи на САЩ относно оръжията за масово унищожение.
В понеделник Фишер предупреди, че новата Студена война, водена от САЩ срещу Китай, е последното нещо, от което се нуждае светът през 21 век. В статия, публикувана в Project Syndicate, той каза, че идеята за такава студена война бързо се е превърнала от подвеждаща аналогия в самоизпълняващо се пророчество. Той твърди, че „съвременният Китай не прилича на Съветския съюз и в днешния свят ние просто не можем да си позволим нов сблъсък на взаимно изключващи се системи“.
Коментарът дойде точно след като Джо Байдън завърши първото си пътуване до Европа като президент на САЩ, за да обедини съюзниците на Вашингтон срещу Китай, като заяви, че китайско-американският конфликт е сблъсък на ексклузивни системи.
Фишер каза, че подобна реторика е направила военната конфронтация или новата надпревара във въоръжаването очевидна възможност. Според Фишер, предвид мащаба на китайския пазар и породената от него икономическа взаимозависимост, идеята, че Китай може да бъде изолиран, е просто абсурдна.
Фишер отново беше откровен, казвайки, че въпросът е повече за властта, отколкото за икономиката. "Обединявайки се с останалата част от Запада, могат ли САЩ наистина да променят историческата траектория на възхода на Китай и относителния упадък на Запада? Съмнявам се", пише той.
Фишер подчерта, че велики сили като Китай и САЩ трябва да си сътрудничат, за да се справят с големи предизвикателства като пандемията на COVID-19 и изменението на климата, независимо коя държава е "номер едно".
През март ученият от Харвардския университет Джоузеф Най също предупреди за поредната студена война или гореща война, твърдейки, че САЩ и Китай трябва да избягват преувеличените страхове и погрешни възприятия за променящите се отношения на власт.
Това беше послание, насочено повече към Байдън, който подобно на своя предшественик Доналд Тръмп се стреми да променя политиката на Китай за ангажираност, провеждана от всеки президент на САЩ след Ричард Никсън.
Подобно на Тръмп, Байдън заяви през март, че Китай няма да изпревари САЩ при неговото президентство, индикация, че САЩ ще прибегне до всички възможни средства за саботиране на развитието на Китай, включително предприемане на мерки за унищожаване на китайската слънчева енергийна индустрия, която е жизненоважна в глобалната борба срещу изменението на климата.
Вярно е, че европейските лидери приветстваха избора на Байдън за президент на САЩ след четирите години на Тръмп, но репликите на Фишер показват, че европейците не са слепи за неговата конфронтационистка политика.
Бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана заяви по-рано тази седмица, че въпреки основните моменти от турнето на Байдън, разногласията между демократичните страни няма да изчезнат за една нощ, нито пък Западът ще възстанови предишното си глобално положение в скоро време и постави под въпрос способността на Байдън да създаде един вид глобален демократичен ренесанс.
Също в статия, публикувана в Project Syndicate, Солана разкритикува реториката срещу Китай в комюникето на НАТО, заявявайки, че НАТО "трябва да избягва конфликтите". Докато приветства „Америка се завърна“, Солана също каза: „Харесва ли ви или не, еднополярният свят, воден от САЩ, си отиде окончателно“.
А бившият шведски премиер Карл Билд посочи тази седмица, че по отношение на търговията САЩ все още не са се върнали. Той посочи липсата на интерес у Байдън към съживяването на споразуменията за свободна търговия, независимо дали с транстихоокеанските партньори или с европейците, и изтъкна, че търговският подход на администрацията на Байдън изглежда по-скоро като този на администрацията на Тръмп, отколкото на Барак Обама.
Няма съмнение, че европейците са хладнокръвни и ще продължат да търсят "стратегическа автономия" от Вашингтон въпреки всички фанфари по повод неотдавнашното европейско пътуване на Байдън.
Авторът е шеф на China Daily EU Bureau със седалище в Брюксел.
Превод: ЕС
