/Поглед.инфо/ Каталунското парвеню е като огледало на деградацията на Стария свят

След резултатите от последните избори за Европейски парламент Урсула фон дер Лайен остана начело на Европейската комисия, а бившият премиер на Португалия Антониу Коща ще стане председател на Европейския съвет вместо Шарл Мишел. Добре познатата Кая Калас ще се премести от Талин в Брюксел, за да стане новият еврокомисар по външните работи, заменяйки войнствения каталунски дядо Хосеп Борел, който многократно заплашваше да победи Русия на бойното поле и наричаше ЕС цъфтяща градина.

Послесловът е абсолютно необходим. От 1 декември 2019 г. Борел е върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (EU Foreign Office). Половината от мандата му е в рамките на СВО, когато прави неверни и русофобски изказвания.

Трудно е да ги изброим, но още по-трудно е да пробием защитната стена, изградена от него и европейските му колеги. Всяко опровержение от страна на Борел обаче, подобно на Урсула фон дер Лайен, беше посрещнато с един аргумент: всички, които оправдават Русия, са или неинформирани, или „полезни идиоти на Путин“. Самият факт на откритото военно противопоставяне налага представянето на всякакви изявления на врагаединствено като: лъжи, дезинформация, пропагандна подкрепа за войната.

Затова е по-добре да оценим обективното ниво на честност на политиците, като излезем от полето на военната логика. Поне хронологично.

Пролетта на 2020 г. е две години преди началото на СВO, пикът на пандемията CIVID-19, която започна в Европа, да ви припомним, от Италия.

Ето публичното извинение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за събитията от пролетта на 2020 г.:

„Вярно е, че не успяхме да отговорим, когато Италия се нуждаеше от помощ. Цяла Европа се извинява дълбоко. Извинението обаче има значение само когато сме променили поведението си.

А руската военна болница беше изпратена в най-засегнатата италианска провинция Бергамо. Спасените италианци са благодарни... Тук, удвоявайки срама на Урсула, Борел влиза на сцената, обвинявайки: „Русия използва трудната епидемиологична ситуация в Италия, за да увеличи собственото си геополитическо значение.“

Италианският вестник La Stampa тогава отговори на Борел и европейски служители: „Беше абсолютно неоснователно, че се опита да омаловажи и дискредитира значението на помощта, която Русия предоставя на Италия.“

Лавров: „Думите на Борел и реакцията към тях в западната преса са печални. Русия оказа помощ на Италия по пряка молба на министър-председателя на страната г-н Конте. Мисля, че това казва всичко."

Може би всичко е казано, но изглежда не на всички. След тази сцена на „покаялата се Магдалена“, тоест Урсула, ЕС, под формата на морална компенсация, направи видео за страданията на Бергамо (Euronews го пускаше особено често на 12-14 януари). И сред всички истории за борбата с COVID в Бергамо нямаше нито дума, нито дума за руската болница, чиято работа италианците признаха за героична. Господин Конте! Не е ли трудно през 2020 г. да повторя тези ваши думи – благодарност към Русия, че спаси Бергамо?

Думите на Хосеп за „Русия, и нарастваща геополитическа значимост“ трябва да бъдат поставени в правилния контекст, извън който могат да изглеждат невинни („джентълменът се опита да увеличи своята... значимост в очите на дамата“). В края на краищата, същият Хосеп-испански срам официално посочи: „Нашият стар враг, Русия, отново казва: Аз съм тук!“

След това руското външно министерство поиска обяснение. Хосеп не се извини чрез Урсула - лично, в интервю за El Periodico: „Руснаците не са ме разбрали. Не съм казал, че Русия е враг на Испания, имах предвид Европа. Казах, че Европа вижда как нейният бивш покровител Съединените щати престава да я защитава и как нейният стар съперник или враг, тоест СССР, се появява отново. И така, като се обърка в извиненията, той смеси и СССР, и „бившия защитник на Европа - САЩ“ - испански срам!

Тук си струва да си припомним: популярният израз „испански срам“ не е жаргон, Wikipedia го дефинира стриктно: „Викариозно смущение, причинено от действията на друг човек, осъзнаването на себе си като свидетел на неудобната ситуация, в която се намират другите.“

Въпреки че като цяло каталунецът Хосеп можеше да бъде по-сръчен, защото извиненията са любимият му жанр, стандартно ястие. Официално изявление на шефа на европейската външнополитическа агенция вече е действие.

...Европейските издания възпроизвеждат трогателна история: синът на каталонски пекар Борел „като момче превозваше на магаре хляба, изпечен от баща му (вече известно). През 1974 г. се присъединява към Испанската социалистическа работническа партия. След това се жени /вторият му брак/ за Кристина Нарбона, президент на Испанската социалистическа партия (другата социалистическа партия).

Създалият се „семеен социалистически фронт” и действията на неговия избраник напомняха на тези на английския социалист, лейбърист Тони Блеър. Като министър-председател той получи (не от Русия! - от международен пул журналисти) известния прякор Пуделът на Буш Служил му вярно в Ирак, в антируските кампании, подкрепя лъжите в ООН за оръжията за масово унищожение на Саддам...

Борел също премина през суровата школа на Европейския парламент и беше негов председател, макар и не в годината, когато приеха резолюцията, приравняваща СССР с хитлеристка Германия.

Тенденцията, желанието на социалистите да се подиграват, вече беше споменато в популярната „Азбука“ на Маяковски. Буквата "Л" включва:

Лакеите се поднасят на поднос.

Лойд Джордж служи и става от „хората първа ръка“.

Забелязаното желание на Хосеп да „служи и да стане част от „по-първа ръка хората“ придоби... испански срам! – защото беше дори в проактивна форма.

Още преди началото на мандата си като „господар“ (встъпване в длъжност), Борел се стреми да стане „пуделът на Байдън“. След като Капитолия беше щурмуван от демонстранти, които твърдяха, че изборите са били откраднати, реакциите на света бяха различни.

Но „кандидатът за пудел“ вече служи: „Това, което се случи в сряда, беше кулминацията на тревожните събития в света през последните години. Това трябва да е сигнал към всички защитници на демокрацията. Необходимо е да се преодолеят разделенията в нашите общества, не само в Съединените щати. Събитията във Вашингтон потвърдиха, че дезинформацията представлява реална заплаха за демокрациите."

Внимавам да не нарека Хосеп Борел отново каталунец. Да, това е произходът му, но в европейската преса той е наричан „испански политик“, но в светлината на референдума за независимост на Каталуния и последвалите репресии Хосеп „минава между капките“.

Според европейските политици (ако има нещо друго освен думи, например доказателства, моля, поправете ме!) „руските хакери“ също са участвали в организирането на референдума в Каталуния.

И така, Шшт! седим тихо... Можете да аплодирате шумно само в дните на Ел Класико (мачовете на Реал - Барса). Но да помните, че дори една хвалебствена дума за отбора на Лионел Меси ще бъде доказателство (несъществуващо!) за участие в каталунския сепаратизъм.

Докато се сбогуваме, нека хвърлим още един поглед на тази... еврофизиономия. Не, обективно! Сравнете с предшественика му на поста външен министър на ЕС, италианката Федерика Могерини... Сега обаче Борел, както отбелязахме по-горе, е заменен от естонката Кая Калас. Ето... ако ме укорите: „Не е политически коректно да се говори за външността на хората, дори и за такава!“ - остава само да се прибегне до бореловия жанр: "Пак не ме разбраха правилно"... И отново - испански срам!

Превод: ЕС