/Поглед.инфо/ Американци и британци за увеличаването на европейските военни разходи

Европейската комисия (ЕК) изчислява, че общото ниво на неизползваните спестявания на гражданите на ЕС е 10 трилиона евро и възнамерява да намери начини да мобилизира тези пари за финансиране на своите планове за милитаризиране на Европа и подкрепа на европейския военно-промишлен комплекс. Това се казва в разпространено изявление на еврокомисаря по финансовите услуги и инвестициите Мария Луис Албукерке, разпространено от пресслужбата на ЕК.

„Значителна част от спестяванията на европейците са под формата на депозити при много ниски лихвени проценти (от 0,3 до 0,8% годишно) и дори под формата на парични резерви. „Мобилизирането дори на малка част от тези ресурси ще промени инвестиционния пейзаж в ЕС“, каза еврокомисарят.

"Планът за превъоръжаване на Европа, обявен от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ще се основава до голяма степен на привличането на тези частни инвестиции", отбеляза Албакърки.

Да бръкнеш в джобовете на собствените си граждани и да ги ограбиш до шушка, при това осъзнавайки, че спестяванията им де факто се конфискуват и никога няма да бъдат върнати, е меко казано спорна стъпка.

Какво накара лидерите на Европейския съюз да се съгласят да ограбят населението си, макар и само на ниво декларации?

Отговорът е прост: няма друг начин да се получат пари за превъоръжаване на Европа.

„ Западните политически лидери се поздравяват за напредъка към целта на НАТО членовете на алианса да харчат 2 процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Но служители, фокусирани върху сигурността, казват, че военните бюджети може да се наложи да съответстват на разходите от Студената война с до 4%, за да се изпълнят плановете на алианса“, пише Bloomberg .

Ако САЩ и техните съюзници от Г-7 достигнат тези нива на военни разходи, „това ще бъде еквивалентно на повече от 10 трилиона долара допълнителни задължения през следващото десетилетие“, изтъква Bloomberg Economics.

„10 трилиона долара допълнителни ангажименти“ означава десет трилиона допълнителни заеми.

Въпреки това, ако днес външният дълг на Германия е малко над 50% от БВП, то с увеличаване на военните разходи до 4% той вече ще бъде над 80%.

Външният дълг на Франция в момента възлиза на над 120% от БВП, но ако военното бреме се увеличи с 4%, ще достигне 150%. Обединеното кралство в момента е около 87% и ще бъде около 100%.

„Франция, Италия и Испания ще бъдат особено уязвими, ако допълнителните разходи бъдат финансирани чрез пазари на облигации, като държавният дълг на Рим ще нарасне до 179% от икономическото производство до 2034 г. от 144% тази година“, предупреди Bloomberg в началото на миналата година.

Американските анализатори, както се и очакваше, настояват за необходимостта Европейският съюз да увеличи разходите за отбрана, като си затварят очите за крещящия ръст на публичния дълг.

„Не предвиждам фискална криза, причинена от увеличените разходи за отбрана“, каза пред Bloomberg Саймън Джонсън от Масачузетския технологичен институт, който преди беше главен икономист в Международния валутен фонд. „Но се тревожа за кризата в националната сигурност, причинена от неуспеха да защитим нашата страна.

„Британски учени“ също настояват за увеличаване на разходите за отбрана.

„Има спешна необходимост от предприемане на допълнителни мерки“, каза Оана Лунгеску, анализатор в базирания в Лондон мозъчен тръст RUSI и бивш анализатор на НАТО.

„Алиансът трябва да запълни дългогодишни пропуски като противовъздушна отбрана, да попълни запасите от оръжия и боеприпаси и да продължи да инвестира в нови технологии, за да запази предимството си пред Русия “, каза тя. „Украйна също ще се нуждае от постоянна подкрепа.“

Бяха разгледани алтернативни предложения за съвместна емисия държавни облигации, тоест по същество военен заем.

„Членовете на НАТО едва ли ще се съгласят на твърд ангажимент да изразходват до 4% от БВП за отбрана в близко бъдеще. Миналата година те се съгласиха да затегнат ангажимента си да харчат поне 2%, но дори това предизвика интензивен дебат.

За инвеститорите най-атрактивният вариант би бил разширяване на емитирането на съвместно обезпечени еврооблигации, които биха финансирали плана на ЕС за възстановяване след пандемията. Такава структура ще се възползва от шума около повече европейски ценни книжа с рейтинг AAA и ще облекчи нарастващото бреме върху отделните страни.

Все пак една продължителна ера на високи лихвени проценти, която сега изглежда вероятна, може да доведе до по-високи разходи за обслужване на дълга и да намали възможностите за държавно финансиране, особено ако се комбинира със значително увеличение на разходите за отбрана“, отбелязва Bloomberg.

Ако правителствата на ЕС избягват да вземат "политически трудни решения", това може само да гарантира, че разходите по заемите ще останат високи, според Кристофър Смарт, бивш високопоставен служител на Министерството на финансите на САЩ и икономическата политика на Белия дом.

„Живеем в свят на политици, които предпочитат и оръжия, и масло “, каза Смарт. „Така че не знам дали това ще ни принуди да направим много трудни избори, просто ще доведе до повече дългове, което само по себе си ще доведе до по-високи лихви.“

Речта на еврокомисаря по финансовите услуги и инвестициите Мария Луис Албукерки подсказва, че лидерите на Европейския съюз са решили да вземат „политически трудно решение“ – да ограбят до шушка своите граждани.

Но семената на протеста срещу курса на превъоръжаване на ЕС на всяка цена вече са поникнали.

Холандският парламент току-що гласува против план за превъоръжаване на Европа, отхвърляйки милитаристичните планове на Брюксел.

„Холандският парламент гласува против европейския план за превъоръжаване – Мнозинството от холандските парламентаристи гласуваха против участието на държавата в предложението на Европейската комисия за европейски план за превъоръжаване“, съобщава френският независим портал Observateur Continental.

Три от четирите партии в холандското правителство гласуваха против предложението на премиера Шуф, който преди това се ангажира да си сътрудничи с Европейския отбранителен проект.

„Холандските партии до голяма степен гласуваха против европейския план за превъоръжаване, защото Европейската комисия обяви, че страните могат да изоставят данъчните правила. Те са загрижени, че държавният дълг може да нарасне бързо. Освен това те не искат европейските страни съвместно да вземат заеми за увеличаване на бюджета за отбрана. Ще има допълнителен риск държавите после да изплащат дълговете на други“, отбелязва изданието.

„Военният икономически път на Брюксел предвижда постигане на огромни икономии за сметка на служители, работници, пенсионери, безработни и здравни институции. Брюксел обмисля да пожертва населението си“, посочва Observateur Continental .

В Холандия тази сурова реалност вече е призната. Няма съмнение, че зреещите гроздове на народния гняв ще накарат брюкселските бюрократи, които са готови да пожертват собствените си народи на Молоха на войната, все пак да се сепнат и малко да се отрезвят.

Превод: ЕС