/Поглед.инфо/ Всички факти говорят в полза на зелените и левицата. Земята се затопля бързо и социалното неравенство се увеличава. Но нито левицата, нито зелените предлагат решения, които да вдъхват доверие, да не говорим за реална защита.

Само крайната десница има наратив, на който хората вярват и искат да повярват: „Без мигрантите всичко отново ще бъде наред и околната среда изобщо не е проблем.“ Ако не сме бдителни, ще ни сполети екологична катастрофа под прикритието на крайната десница. Президентът на неправителствената организация Global Social Justice, член на борда на директорите на CETRI (Белгия) Франсин Меструм пише за това в статия за Валдайския клуб.

Големите европейски държави се сблъскаха с масови фермерски протести през последните седмици. Бяха блокирани пътища и градове, което не е трудно за фермерите с тежките им трактори.Тези протести имаха някои особености, които си струва да се споменат.

Първо, по-голямата част от общото население подкрепи действията на фермерите, въпреки че това направи ежедневието им много по-трудно. Изглежда необичайно. Когато профсъюзи или активисти против затоплянето се опитат да блокират път или достъп до магистрала, бързо възниква гняв и полицията е готова да използва водни оръдия. Възниква въпросът защо този път всичко е различно и какво означава това?

Второ, подкрепата за тези действия беше обща, независимо от разнородността на земеделската общност. Пастирите, земеделските стопани и свиневъдите работят при много различни условия и проблемите им не могат да бъдат комбинирани. Исканията на фермерите са толкова разнообразни, колкото и самият селскостопански сектор.

Някои се жалват от изкупните цени за продукцията, други от селскостопанската политика на Европейския съюз, а трети – от твърде строгите екологични разпоредби.

Трето, един фактор, който липсва в тези протести, са световните пазари на храни. Той е доминиран от малка група мултинационални корпорации, които правят повече пари от финансови спекулации, отколкото от самите „суровини“. Има пазар, но той изобщо не е свободен.

А след избухването на конфликта в Украйна и налагането на санкции срещу Русия, този пазар пострада твърде сериозно, което доведе до тежки последици за значителна част от европейските фермери. Но неизвестно защо почти никой не говори за това.

Междувременно реакцията на правителствата на ЕС и Европейската комисия е тревожна. Продължават преговорите с групи фермери, но всички индикации са, че околната среда в крайна сметка ще пострада. Някои „сурови“ мерки бяха отменени. Това е знак за нарастваща реакция срещу екологичните политики, която има ясно политическо измерение. Точно както при движението на „жълтите жилетки“ във Франция преди две години, крайната десница играе важна роля тук.

От само себе си се разбира, че екологичните решения имат икономически последици. Те засягат интересите на гражданите, които искат да запазят колите си или нямат достатъчно пари да изолират домовете си, както и интересите на фермерите, които искат да използват пестициди, за да увеличат приходите си.

Вече е ясно, че екологичното движение се бори за много повече от здравословна околна среда. Последното неминуемо изисква едновременно социална компенсация и друга икономика, способна да се грижи за хората и природата. Говорим за социална промяна, която по дефиниция е огромна задача.

Не е рисковано да се каже, че екологичното движение е доказано право от научна гледна точка. Но левицата, която се опитва да доведе до промяна повече от век, знае, че да си „прав“ не е достатъчно.

Ако хората не са склонни да се откажат от автомобили и фермерите искат да използват пестициди, това не е защото им липсват познания за опасните последици от бензиновите двигатели и химикалите, а защото избират да пренебрегнат тези знания от страх да не загубят доходи и комфорт. Ето защо стратегията е толкова важна.

Екологичното движение успя в трансфера на знания, но не и в психо-емоционалната революция.

На фона на нарастващата опозиция срещу екологичните политики, крайната десница постепенно набира позиции. Те знаят по-добре от всеки друг как да експлоатират социалното недоволство, как да кажат на фермерите, че не е необходимо да се променят, как да разпространяват фейкови новини чрез социалните медии за надуващия се „екологичен балон“ и „естествения характер“ на случващото се.

Фермерските стачки получиха широка подкрепа от крайнодесните политически сили. Във Франция Националното рали печели точки от съпротивата на фермерите. Движението на фермери-граждани в Холандия открито насърчава консервативните структури и политики. Във Фландрия фермерите се подкрепят от Фламандския блок, който не казва нищо за околната среда, което е равносилно на отричане на този проблем. В Германия Алтернативата за Германия предостави широка подкрепа на протестиращите.

Накратко, зеленото движение в цяла Европа трябва да помисли сериозно върху стратегията и аргументите, използвани за убеждаване на хората. Това е необходимо не толкова за оцеляването на екологичното движение, колкото за предотвратяване на екологична катастрофа. Екологичното движение нарасна значително през последните години, но за съжаление огромното мнозинство от хора, компании и правителства все още не действат както трябва. Ако не сме бдителни, ще ни сполети екологична катастрофа под прикритието на крайната десница.

Следователно въпросът "Какво да се прави?" остава много актуален. Единствената рецепта, която сме чували досега, е да „консумираме по-малко“ и да се грижим повече за „качеството на живот“. Това може да изглежда разумно, но наистина ли мислите, че е вярно?

Енергийният преход всъщност ще изисква повече неизкопаеми енергийни източници, а глобалното търсене продължава да расте. В същото време стотици милиони хора по света не ползват дори нощна лампа. Ето защо, за да има смисъл от „намаляване на потреблението“, би било добре да знаем точно до каква степен?

Може ли всеки по света да има минимален достъп до електричество и въпреки това да просперира? Ако отговорът е не, тогава трябва да знаем как да променим поведението на хората.

Обещанията за „по-голямо щастие“ и „качество на живот“ не са нито надеждни, нито достатъчни. Хората продължават да карат коли, да ядат месо и да ходят в супермаркетите. Отново, това не се дължи на липса на знания, а на това, което германският политолог и екологичен активист Тадзио Мюлер нарича Verdrängung (изтласкване), тоест нежелание да се знае и отхвърляне на конкретни заключения.

Това си е чиста психология. Да се разхождаш из гората и да слушаш птици е приятно и забавно, но също така добре е и ако отидеш за уикенда в Барселона.

Преди всичко това означава, че социалните политики, съпътстващи борбата с изменението на климата, трябва да бъдат достатъчно силни. Климатичната справедливост и социалната справедливост вървят ръка за ръка – говори се за това през цялото време, но по твърде неясен начин.

Що се отнася до фермерите, ако единствената алтернатива е да се срине едва ли не цялото земеделско производство в сегашния му вид, повечето от тях няма да се съгласят. Най-малко защото става въпрос за прехраната им.

Всички факти говорят в полза на зелените и левицата. Земята се затопля бързо и социалното неравенство се увеличава. Разбира се, тези проблеми не са единственото, което засилва влиянието на крайната десница. Миграцията също играе важна роля.

И най-важната причина изглежда е общото социално недоволство, загубата на доверие в една политическа класа, която е напълно безсилна пред корпоративната глобализация и политиките на строги икономии, които самата тя е одобрила в международен план.

Сегашната ситуация се управлява главно от страха. Хората се страхуват от нарастваща несигурност, страх от мигранти и бежанци, страх от война, страх от екологични бедствия. Хващат се с две ръце за това, което познават добре и което ги е защитавало в миналото. Те отхвърлят всичко, което застрашава малкото, което им дава увереност.

Нито левицата, нито зелените предлагат някаква нова увереност, камо ли защита. Само крайната десница има наратив, на който хората вярват и искат да повярват: „Без мигранти всичко отново ще бъде наред и околната среда изобщо не е проблем.“

За пореден път Зелените и левите са прави, но те трябва да разработят стратегия, за да убедят и хората, че са прави.

Успехът на крайната десница отчасти се дължи на липсата на достоверен разказ от страна на левицата и зелените. Умението да се вслушваме в нуждите на хората би било много полезно. Трябва да говорим за работа, справедливост, бедност и неравенство, както и за широка социална защита, добър живот с материален просперитет, разпределение и преразпределение. Трябва да се положат усилия за създаване на завладяващ разказ за хората, които се съпротивляват на твърдите факти и сляпо избират бедствието.

Превод: ЕС