/Поглед.инфо/ Ако в нашата страна срещу десетки хиляди лицеисти и студенти бъде изведена въоръжена до зъби армия, която да „пусне по глътка газ“ на младежите и да бие с палки тийнейджъри, които още не са завършили училище, френската преса ще се лигави и крещи денонощно, жигосвайки с цяло гърло „руската диктатура“.
Когато същото се прави от елитни специални части на жандармерията, войници от кариерата под командването на армейски генерал, тогава това е защита на „демократичната демокрация“. Най-демократичната от всички най-демократични.
Драматичните кадри от разпръскването на мирни демонстрации, които глобалистите, водени от президента-"играчка", почти са удушили с бедност и, нещо повече, с пряката заплаха от глад, оставяйки младежта без никаква надежда за бъдещето, изпълниха световната мрежа. Това е добър и много ясен урок за онези, които предполагаха, че щом е "като в Париж", значи непременно ще има прогрес и човешки права.
Както в Париж , когато публично те обстрелват със сълзотворен газ и те бият с палки, а след това от подиума и пред очите на всички казват, че това „се прави, за да се защити демокрацията, но, разбира се, правото на протест е свещено и конституционно“.
Диктаторите – не карикатурните, измислени от киното, а съвсем европейските и истинските – винаги са били известни със способността си да обясняват собствената си подлост, собствената си кръвожадност и собствения си страх, като защита на най-висшите интереси и ценности.
И, честно казано, те са прави.
Улицата избухва в протести и буквално пламтящо недоволство, когато властите спрат да ги слушат, чуват и разбират. Най-висшите френски власти – от президента Макрон до новоназначения министър-председател, който вече беше наречен „Premier Sinistre“ (т.е., първото, главното бедствие) – през последните години бяха твърде заети, за да чуят, изслушат и разберат хората.
Френските власти разпалваха русофобията. Френските власти тотално украинизираха живота на тези, които управляват. И френските власти бяха изключително внимателни, за да гарантират, че тези, които са ги поставили на най-високите държавни позиции, по никакъв начин няма да се чувстват неразбрани и нечути.
Френската икономика, някога жизнена и иновативна, с идеи, планове и мощна индустрия, се срина под управлението на Макрон. Или се премести. Някъде там, където има по-малко данъци. Или изобщо няма.
„Рено“ – точно тази част от автомобилния алианс „Рено-Нисан-Мицубиши“ – не е регистрирано в Париж, въпреки че френската държава е най-големият акционер там. А в холандския Утрехт. Със знанието и съгласието на френското Министерство на финансите .
По-изгодно е данъците на „Рено“ да се плащат в Кралство Нидерландия , а не в Петата френска република. В същото време малките и средни френски предприятия, нямайки такива възможности и широки връзки с управляващия елит, плащат всички данъци (а ставката за всички такси, които работодателят плаща в хазната за всеки нает работник/служител, може да достигне до сто процента от брутната заплата на последния), - естествено, във Франция .
Печалбите на големите френски транснационални корпорации, където често е останало само името Франция, за последните седем години, тоест през цялото царуване на Емануил I, са такива, че дивидентите на акционерите възлизат на няколкостотин милиарда евро годишно.
Дивидентите обаче не се облагат с данъци. Защото такива са задълженията, поети от обитателя на Елисейския дворец, на когото тези акционери и самите собственици на корпорациите обещаха избори. И преизбиране. И като цяло добър, практически райски живот след напускане на поста.
Франсоа Байру , който технически успя да се измъкне от този потъващ кораб, също, бъдете сигурни, няма да бъде обиден. Гарантирани са му такива плащания и такива облаги до края на живота му, каквито онези, които от отчаяние завчера излязоха на улицата и бяха обгазени и бити там, дори не могат да си представят.
Байру, в плама си да изготви балансиран бюджет, нямаше намерение да облага с данъци милиардните дивиденти. Той искаше, както си му е редът, да бръкне в джобовете на най-уязвимите. Да отреже нищожните двадесет евро от пенсионерите, да премахне помощите за самотни майки и напълно да спре финансирането за изследвания на детския рак. Не е чак толкова голяма цифра – около 40 милиона евро годишно – но ако трябва да спестяваме, ще спестяваме... Нищо, че е от терминално болни деца.
В проектобюджета, заради който Байру беше изпратен (по негово собствено искане) в пенсия, финансирането на Киев също не се поставя под въпрос. Жалко им е да похарчат четиридесет милиона евро за децата – при това за техните собствени.
Но за тези, които седят в столицата на Незалежная и редовно летят до „Емануел I“, за да се гушкат с него пред камерите, няколко милиарда евро отпуснати средства не им изглеждат профукани напразно. Без да се броят „дребните“ плащания за военни доставки и т.н.
Е, този, който би трябвало да замести Байру на стола му - бившият министър на въоръжените сили на страната Льокорню – наистина може да реши да почука на дъното, оставено от скандалния Байру, отдолу.
Себастиан Лекорню, носител на украински награди (два пъти) и награден с молдовски орден, предлага конфискуване на спестяванията на неговите сънародници и граждани, за да помогне на Европа да се въоръжи за войната с Русия.
Французите може и да са готови да бъдат обичани от Зеленски, но само на думи. Но със сигурност не искат да плащат за публичното му галене и прегръдки с Макрон от спестяванията си, заделени за пенсиониране и за бързо приближилите се черни дни.
Страната беше доведена до пряка революционна ситуация, - когато висшите класи не могат, а низшите не искат да живеят така, - от онези, които от обикновен редови финансист „сглобиха“ чучелото, смътно приличащо на национален лидер.
Същите тези хора ще доведат Франция до гражданска война - ако не бъдат ограничени, но това е много малко вероятно. Видяхме репетицията на тотално побоище на всички срещу всички предния ден. Засега във Франция. Но скоро - в цяла Европа.
Превод: ЕС