/Поглед.инфо/ В "асиметричните отношения" между държавите именно приемащата страна е по-заинтересована от наличието на чуждестранен посланик, който да има поверителни връзки с ръководителите на държавата си. Ето защо, Варшава би трябвало да е заинтересована от германски посланик в Полша, докато Берлин може и да понижи статута на своя представител там.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел и министърът на външните работи на Полша Збигнев Рау по отделно, но еднакво тъмно и загадачно коментираха скандалната ситуация с дипломатическите отношения между двете страни, когато Варшава се запря и до ден днешен не дава акредитация на новия германски посланик Арнд Фрайтаг фон Лоринхофен.

Берлин го сложи на мястото на Ролф Никел, чийто срок на служба завършва на 30-ти юни.

Към настоящия момент, Германия е представена във Варшава от временния посланик Кнут Абрахам. В съответствие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения, статутът му е на третокласен началник на дипломатическото представителство, след посланниците и пратениците.

На практика истината е, че разликата между посланика и временния пратеник не е голяма. Въпреки това има един нюанс - счита се, че посланикът представлява не просто своята страна, но и лично държавния глава. например, завършващият службата си Никел идва от федералната канцелария, където е работил с Меркел.

Отговаряйки по време на лятна прескофнеренция на въпроса за "проблем с немския посланик в Полша", канцлерът каза една фраза:

"Надявам се, че въпросът с акредитацията ще бъде решен."

Збигнев Рау също не беше особено многословен. Полският министър заяви пред журналисти, че процедурата по даване на акредитация на новия посланик трябва да се проведе "в съответствие с Виенската конвенция и дипломатическите обичаи".

"Може да мине много време, но такива неща се случват, поради което Ви моля да бъдете снизходителни", заяви той.

"Посланик на Германия винаги е имало и винаги ще има", добави той.

Но дали е така? Немският политолог Клаус Бахман счита, че отсъствието на посланик не е проблем за Германия. Той подчертава, че "при асиметрични отношения между държавите, именно приемащата страна" е по-заинтересована от наличието на чуждестранен дипломат, който да има доверени отношения с ръководството на своята държава.

Ключовото тук са "асиметричните отношения". На това Бахман поставя акцент, подчертавайки, че докато Полша "се е изправяла на колене", Германия "тихо е изграждала своята мощ".По думите му, на политическата карта на Германия, "Варшава се намира сега там, където за САЩ са Хаити".

Политологът не е сам в подобни разсъждения. Немският вестник Der Taesspieel задава въпроса, защо Берлин винаги е длъжен да прави компромиси с полската управляваща партия "Право и справедливост" (ПиС)?

Както пише изданието, в борбата с Германия "за престиж", ПиС не намира поддръжка сред съседите си от Източна и Централна Европа, и "ако Полша даде избор на балтийците, чехите, словаците и унгарците, в случай на съмнение, те ще изберат сътрудничеството с Берлин".

Работата не е само в икономическата мощ на Германия, която безусловно има значение. Важни са и историческите модели на поведение. Немците не са плюшени зайчета и съседите им са претърпяли много страдания, бивайки нееднократно окупирани. Но Германия не само е отнемала, но е и давала суверенитет.

На края на Първата световна война, Берлин предприема най-активно участие в създаването на държави на украинците, белорусите и литовците, фактически превръщайки се в дойка-акушерка за тези републики, макар и самите те да не оцеляват дълго.

От друга страна, поляците са превземали и присъединявали тези държави, сблъсквайки се както с източните си съседи - Украйна, Беларус и Литва, така и със западните - Чехословакия. Полският империализъм не е просто фраза, а реалност.

Варшава се държи по аналогичен начин и днес. Зад интеграционните й планове много виждат империалистически дух за възраждането на голямата Жечпосполита. Въпреки че Полша категорично отхвърля всичко подобно, страховете не се раждат случайно.

На Варшава все още не й трябват нови територии и земи, въпреки че тя вече доминира и осъществява контрол над съседите си. А дали дава много в замяна?

Например в Украйна, от която Полша източва трудови ресурси? Практически нищо. При това, Варшава създава политически проблеми със съседните им държави. Така например, днешният управляващ полски лагер се опитва да се опира на САЩ, представяйки собствените си интеграционни стратегии в тила.

В резултат на това, да бъдеш с Полша, означава да бъдеш против Германия, Франция, а също и Русия. Досега Берлин се стараеше да "разбира" полските политици. Москва от своя страна гледаше да не "обръща внимание" на реториката им. Но очевидно настъпва време за преосмисляне на стратегията. Варшава се наигра и беше надиграна, време й е да разбере.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели