/Поглед.инфо/ Дигитализацията и декарбонизацията като двигатели на ежедневната безнадеждност и нарастващия психологически стрес

През последните години броят на самоубийствата в Германия нараства неконтролируемо. Според Националната програма за превенция на самоубийствата и Германската академия за превенция на самоубийствата, 10 119 германски граждани са се самоубили през 2022 г., което е 9,8%, или 904 случая, повече от 2021 г.

Експертите говориха за тревожни развития. „Значително повече хора умират от самоубийство в Германия, отколкото от пътнотранспортни произшествия, убийства и непредумишлени убийства, незаконни наркотици и СПИН взети заедно“, каза Хана Мюлер-Пейн от Националната програма за превенция на самоубийствата (NaSPro).

Общо 100 хиляди души са направили опит за самоубийство през 2022 г. 73,4% от самоубийствата са във възрастовата група над 50 години.

Тези статистики са само върхът на айсберга ; те не вземат предвид така наречените „скрити“ самоубийства, когато хората отказват да приемат храна и лекарства или, напротив, умишлено предозират, започват безмилостно да пият алкохол и да използват наркотици . Много умират по пътищата (т.нар. автоцид) уж поради невнимание, превишена скорост, шофиране в нетрезво състояние или заспиване на пътя.

Методът за самоубийство, избран от Анна Каренина, е доста разпространен . Освен това не само бедните хора го избират: 74-годишният милиардер от Улм Адолф Меркле, 32-годишният вратар на германския национален отбор по футбол Роберт Енке, милионер и идол на милиони германски момчета, както и други известни хора загинаха под колелата на влаковете.

В Германия около 1000 души годишно решават да умрат доброволно под колелата на влака, т.е почти всеки десети се самоубива по този начин, а като се вземат предвид неуспешните опити за самоубийство, такива случаи са в пъти повече!

През 2023 г. броят на самоубийствата в Германия продължава да расте, но все още няма официални данни.

През юли 2023 г. германският Бундестаг призова за увеличаване на финансовата подкрепа за съществуващите структури за предотвратяване на самоубийства и предложи междупартийна резолюция в този смисъл, която беше приета с голямо мнозинство. До средата на 2024 г. Германия трябва да разработи цялостна стратегия за разширяване на превенцията на самоубийствата в Германия.

„Това изисква не само много по-интензивна комуникация със здравните специалисти и други заинтересовани страни в превенцията на самоубийствата, отколкото сме имали досега. Необходими са и достатъчно финансови средства, в противен случай най-добрата стратегия ще бъде нищо“, подчерта д-р Клаус Райнхард, президент на Германската медицинска асоциация.

Новата стратегия за разширяване на превенцията на самоубийствата обаче предвижда само увеличаване на финансовата подкрепа за съответните структури, но не променя нищо и не може да промени нищо в социално-икономическата ситуация в страната.

Германски лекари и психолози усърдно избягват социалните причини за разразилата се през последните години епидемия от самоубийства. Дори Германското общество за психоанализа, психотерапия, психосоматика и дълбинна психология (DGPT) вижда причините за това основно в изменението на климата и „топлинния стрес по време на екстремни горещини“ .

В началото на май 2024 г. германският министър на здравеопазването Карл Лаутербах представи нова национална стратегия за превенция на самоубийствата.

Но това просто се свежда до „информиране на засегнатите хора, техните семейства и специалисти за самоубийство чрез национален уебсайт и насочването им към предложения за помощ и превенция.

Предвижда се и образователна кампания за психичните заболявания за тяхното дестигматизиране, както и по темите за умирането и смъртта, които също често са табу. За целта ще бъде разкрит централен телефон за спешни повиквания „113” в комбинация с 24-часова онлайн услуга за консултация.

С една дума, до голяма степентова е случаят, когато се напънала планината и родила мишка.

Междувременно в Германия нараства и броят на психичните заболявания, които освен всичко друго могат да тласнат хората да посегнат на живота си. Но национална стратегия в тази област няма и не се планира.

Както показа онлайн проучване, проведено от Германския институт за изследване на общественото мнение (IPSOS), всеки трети германец има сериозни психични проблеми.

Около 32% от анкетираните казват, че страдат от депресия, тревожност, хранително разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство или друго психично заболяване. По-специално, млади жени на възраст от 18 до 34 години често казват, че в момента страдат от психични заболявания (41%).

Проучването на IPSOS също така попита хората кои фактори имат отрицателно въздействие върху тяхното емоционално благополучие. Те включват нарастващи цени и разходи за живот (89%), войната (81%), икономиката (76%) и изменението на климата (67%).

По-възрастните хора са по-малко склонни да съобщават за психични заболявания: във възрастовата група от 65 до 74 години 17% казват, че в момента са психично болни. „Най-голямото бреме на психичните разстройства пада върху младото и работещото население“, каза президентът на DGPPN Майер-Линденберг.

Работещото население в Германия всяка година страда все повече и повече от умствени, психологически и поведенчески разстройства. Общо 132 млн. дни болнични за такива диагнози са издадени в страната през 2023 г. Тоест на всеки работещ германец се падат средно почти три дни пропусната работа поради психично заболяване. Германското министерство на труда съобщи това в отговор на искане на фракцията на Лявата партия в Бундестага.

Броят на болничните дни по „психически“ болести нараства стабилно през последните години с около 5% годишно и се е удвоил през последните десет години. През 2021 г. цифрата е била 126 милиона, година по-рано – 119 милиона, а през 2012 г. такива дни са били едва 65 милиона.

Германското министерство на труда посочва като една от основните причини за растежа на този тип болнични продължаващата поредица от кризи, която започна с пандемията и продължава и до днес под формата на икономическата криза.

Допълнителна тежест върху психиката на работниците се създава от дигитализацията и декарбонизацията, които драстично промениха обичайния ход на работа на германците, принуждавайки ги да овладеят нови технологии и да докладват за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Всичко това води до психологически стрес.

Германците все по-малко се притесняват да поискат отпуск по болест по психически и психологически причини в случай на нервен срив или тежка депресия. От своя страна лекарите и работодателите все по-често се отнасят с разбиране към подобни молби.

По-голямата част от отпуските по „психическа“ болест се вземат от здравни работници, социалноосигурителни работници, образователни работници, включително работещи с деца в предучилищна възраст, както и от длъжностни лица и служители на административни институции.

Земеделците, лесовъдите, рибарите и строителите страдат най-малко от психични разстройства. Броят на вземащите отпуск по „психически“ заболявания сред тези професии е наполовина по-нисък от този на всички работещи германци.

В Германия се появи и доста бързо расте слой от т. нар. „антидойче“, представляващи радикалната част от левия политически спектър. Любимият им лозунг е „Deutschland verrecke “, преведено звучи приблизително като „Германия, умри“.

Расте и броят на алкохолиците. Над милион и половина германци са диагностицирани с алкохолизъм. „Проблемът с алкохолизма очевидно се влоши “ , отбелязва DW , „но анализаторите не могат да преценят колко хора действително са изправени пред алкохолизъм, но не търсят медицинска помощ.“

„Зеленият преход“, наложен отвъд океана, Covid карантините и отказът от руските енергийни ресурси превърнаха Германия в „болния човек на Европа“. Не е изненадващо, че германците са загубили смисъла на живота и все повече доброволно заминават за друг свят.

Превод: ЕС