/Поглед.инфо/ Така наречената зелена програма в енергийната индустрия се оформя от дълго време, като постепенно придобива нови насоки. Ако през 2018 г. най-често използваният термин беше думата „декарбонизация“, то година по-късно терминът „енергиен преход“ става все по-популярен. Но това не означава, че европейските страни са се отказали от идеята за изключване на въглищата измежду ресурсите, използвани в енергийния сектор. Припомнете си, че понятието „енергиен преход“ има четири компонента: енергийна ефективност, дигитализация, декарбонизация и децентрализация. Първите две не срещат никакви възражения от реалния бизнес, тъй като засилването на енергийната ефективност и разширяването на дигитализацията в енергийната индустрия я правят по-рентабилна и рационална.

Енергийният преход на хартия и в суровата реалност

Но декарбонизацията и децентрализацията, упорито налагани на всички страни на планетата, са изправени пред нарастваща съпротива. Съпротива, която не е афиширана в медиите от нейните участници, но не е по-малко ефективна. Съвсем наскоро МАЕ, Международната агенция по енергетика, публикува предварителни резултати за 2021 г.

Статистиката е упорита работа. До края на годината се очаква производството на електроенергия във въглищните електроцентрали да нарасне с девет процента спрямо резултатите от предходната 2020 г.

Освен това МАЕ, която винаги е била на гребена на вълната с опитите за осъществяване на енергиен преход, е принудена да заяви, че през 2022 г. въгледобивната индустрия ще постигне нови рекорди - по отношение на обемите на производството, по отношение на търсенето, по отношение на въвеждането в експлоатация на нови производствени мощности.

Политическите мечти на активистите на енергийния преход са изправени пред суровата реалност и европейският енергиен пазар се превърна не в пример за подражание, а в пример за това какво се случва, когато се въвеждат всякакви понятия, които не са подкрепени от научни и инженерни изчисления. Масовото строителство на слънчеви и вятърни електроцентрали с едновременно масово извеждане от експлоатация на въглищни и атомни електроцентрали, с недостатъчни темпове на изграждане на нови газови централи - така можете много накратко да опишете какво се е случило и се случва в европейската енергийна индустрия през последните седем-осем години. Резултатът е съвсем логичен - състоянието на икономиката на Европа, която упорито продължава да се смята за най-развития регион в света, изцяло зависи от това какви ще бъдат климатичните условия през зимата на 2022 г.

Периодите на пълно безветрие , дори продължаващи 10-15 дни, водят до рязко намаляване на производството на електроенергия във вятърните електроцентрали, докато европейските страни нямат с какво да заменят такава загуба в производството. Ефектни кадри как поредната въглищна електроцентрала се разрушава с насочени експлозии, на които ентусиазираните зрители се възхищават очаровано, разбира се, са красиви. Но експоненциалното увеличение на сметките за електроенергия през есента на 2021 г. превърна тези кратки документални филми в най-скъпите филми в човешката история. По друга предварителна оценка допълнителните разходи на страните от ЕС заради поскъпването на енергийните ресурси през този отоплителен сезон ще възлязат на поне 17 милиарда евро, като вече е очевидно, че сумата ще е много по-висока.

Без да навлизаме в анализ на детайлите, просто заявяваме, че Европа демонстрира на всички останали страни нагледен урок - следвайте рецептите, които предлагаме, и ще получите такъв „прекрасен“ резултат.

Уроци по китайски

Урокът е достатъчно суров, но не самата Европа направи първите изводи от него, а Китай, доста отдалечен от нея. Въз основа на изключително съвременните екологични изисквания, Пекин затвори 526 въглищни мини и открити рудници през последните пет години, като в същото време достигна световния рекорд за изграждане на слънчеви и вятърни електроцентрали. Резултатът се появи през септември 2021 г. - непрекъснати прекъсвания на електроснабдяването, по-кратки работни графици за промишлени предприятия, ограничени обеми на доставките на електроенергия за жилищния сектор. Китайското ръководство демонстрира пълна увереност в собствените сили, която не се състои в опит да се убедят всички и всичко наоколо в правилността на собствените решения, а в смелостта да признаят грешките.

За по-малко от два месеца всички по-рано затворени производствени мощности в Китай бяха отново включени– факт, който все още не е напълно оценен. Да се мобилизират повече от милион души за възстановяване на мини и открити рудници, да се възстановят напълно логистичните схеми, свързани както с железопътните, така и с автомобилните доставки, да се увеличи рязко обема на вноса на въглища - това е рецептата, която Китай беше принуден да използва. И тази държава се справи със задача, която може би за всяка друга би била непоносима.

Партията каза: "Трябва!" Цял Китай отговори: "Да!"

През септември и октомври бяха поставени няколко рекорда по дневен добив на въглища, последната оценка е дори не за уважение, а възхищение - 12,2 милиона тона на ден. За сравнение, такава сума например е напълно достатъчна, за да може Украйна спокойно да премине през целия отоплителен сезон.

Може да се сравни и с резултатите на руската въглищна промишленост: средното ни производство е 1,2 милиона тона въглища на ден - китайските миньори успяха да надминат тези резултати десетократно.

Един от резултатите от случилото се в Китай е напълно измерим в пари: в момента, когато започна енергийната криза в тази страна, нивото на цените на въглищата на световния пазар нарасна до почти 300 долара за тон - повече от четири пъти по-високо от година по-рано. След като обемът на добива на въглища беше напълно възстановен в Китай, цените паднаха наполовина. И това е от сериозно значение за Европа - с настоящите котировки на природен газ на спотовите пазари, собствениците на въглищни електроцентрали уверено подновиха работата, без да обръщат внимание на факта, че Европейската комисия отново увеличи тарифите за въглеродните емисии. Ако не беше самоотвержеността на китайските миньори, цената на електричеството на европейските борси вероятно щеше да е дори по-висока от сегашните рекордни нива, но в Европа няма проведена нито една демонстрация под лозунга „Благодаря, другарю Си за светлината и топлината тук!”. Европейските политици положиха всички усилия да премълчат този интересен факт.

Но това не попречи на статистиката да се промени, което МЕА беше е принудена да признае, че държавите, които и сега продължават да се застъпват за енергийния преход чрез своите лидери, тоест за по-нататъшна декарбонизация, също допринасят за нарастването на дела на въглищата в глобалния енергиен баланс. Това, което се случи, изобщо не пречи на анализа, който се прави в много страни извън Европа: необмисленото, масово отхвърляне на производството на въглища, опитът да се заменят с производство на енергия в слънчеви и вятърни електроцентрали може да доведе до резултати подобен не само на европейския, но и на китайския.

Умният се учи от грешките на другите

Средният дял на производството от възобновяеми енергийни източници в Европейския съюз в края на 2020 г. надхвърли 20 процента, във връзка с което се изви цял хор от гласове, критикуващи Русия, че у нас делът на производството в слънчеви електроцентрали и вятърни паркове едва надхвърлят 0,5 процента. Но тази критика не стана причина ръководството на нашата енергетика да поеме по европейския път. Много се говори за енергиен преход в Русия, но въпросът не се отдалечава от разговорите - процесите на декарбонизация и децентрализация у нас, ако текат, са изключително бавни. Системният оператор продължава да поддържа и развива надеждността както на Единната енергийна система на Русия, така и на работата на Обединена енергийна система на Изтока.

Практиката на случващото се през отоплителния сезон 2021/2022 г. ясно показва кой беше прав - активистите на енергийния преход или Министерството на енергетиката на Русия. “Интер РАО” държавният монопол на експортните доставки на електроенергия, очаква двукратно увеличение на обемите на износа във физическо изражение до края на годината - активистите на енергийния преход имат недостиг на електроенергия, те не могат да се справят сами с търсенето . В стойностно изражение, тоест по отношение на печалбата, “Интер РАО” очаква четворен ръст на годишна база - това е реален индикатор за това в какво се превърна европейският енергиен пазар от тези, които активно призоваваха за декарбонизация. Тази година Русия доставя електроенергия на Финландия, Естония, Латвия, Литва, Грузия, Абхазия, търговските доставки за Казахстан започнаха, доставките за Монголия и Китай продължават да растат - можем да си го позволим.

Общият извод е съвсем очевиден: теоретично идеята за глобален преход е чудесна, но на практика в действителност не работи. Сръбският президент Александър Вучич описа състоянието на европейския енергиен пазар по-сурово от всеки друг – „енергийната система на Европа е изпаднала в състояние на хаос“.

Можете, разбира се, да продължите да използвате думата „енергиен преход“, но трябва само да запомните, че единственото положително нещо на тази идея е повишаването на енергийната ефективност и дигитализацията. Останалите два компонента на концепцията, декарбонизация и децентрализация, определено не са необходими на страната ни. За тези, които желаят да оспорят това заключение, предлагам да проучат внимателно котировките на газовите хъбове и енергийните борси на Европейския съюз.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели