/Поглед.инфо/ Холандия е особено решена да постигне своите климатични цели, като неотдавна правителственото постановление забрани рекламите на открито за нискотарифни самолетни билети в опит да намали емисиите от самолетни двигатели. През 2017 г. властите обявиха намерението си да затворят всички ТЕЦ, работещи с въглища, до 2030 г. и да доведат дела на възобновяемите енергийни източници до 75%.

Изпълнението на амбициозните задачи трябва да бъде улеснено от нова атомна електроцентрала, чието изграждане може да започне през следващите години.

Подобна ситуация се наблюдава в Полша, чието правителство също възнамерява да заложи на използването на "мирния атом". Решенията предизвикаха сериозни опасения в официален Берлин: и двете атомни електроцентрали трябва да бъдат построени в непосредствена близост до границите с Германия, държава, която напълно изостави ядрената енергия през 2011 г.

Единствената атомна електроцентрала, която в момента работи в Холандия, се намира в Борсел, близо до границата с Белгия и осигурява около 3% от потреблението на енергия в страната.

Въпреки годините на спорове, холандското правителство постанови през 2006 г., че централата ще продължи да работи до 2033 г. През 2012 г. беше планирано изграждането на втори енергиен блок, но поради несигурност от страна на инвеститорите проектът беше замразен.

Още тогава германската общественост, в контекста на приемането от Бундестага година по-рано на законопроекта за оттегляне на страната от ядрена енергия, предупреди холандците срещу опасността от „повторение на Фукушима в Западна Европа“.

Дискусиите бяха възобновени през март 2021 г., когато холандският премиер Марк Рюте се изказа в полза на изграждането на нова атомна електроцентрала в пристанищния град Еемсхавен, разположен на границата с Германия, на 130 километра от Бремен.

„Страната няма да може да постигне климатични цели без ядрена енергия“, каза политикът в отговор на опитите на германското федерално правителство да окаже натиск върху намеренията на официална Хага.

„Няма да задоволим нарастващите нужди само с вятърни мелници, имаме нужда от допълнителни източници“, добави Рюте, отбелязвайки, че „противниците на проекта за атомна електроцентрала трябва да са наясно с това“.

Убедителен аргумент е фактът, че Холандия, въпреки амбициозните си цели за 2030 г., все още има едни от най-високите емисии на CO2 на глава от населението на европейския континент.

Много политици в страната се застъпват за „мирния атом“ като източник на устойчиво енергийно развитие именно защото той може значително да подобри емисионния баланс.

"Тази гледна точка се поддържа от МААЕ (Международната агенция за атомна енергия)," - каза министър-председателят на Холандия.

Експерти от Съвместния изследователски център към Европейската комисия също дадоха положителна оценка на инициативата за изграждане на атомна електроцентрала.

Само официален Берлин се противопоставя, убеждавайки ръководството на съседната държава в потенциалните рискове от изграждането на АЕЦ.

В отговор на това премиерът Марк Руте иронично отбеляза, че „ако преди десет години е бил член на федералното правителство на Германия, той би препоръчал първо да се затвори ТЕЦ, а едва след това - атомните електроцентрали“.

Ситуацията за Германия се усложнява от факта, че в генералните щати на Холандия (еднокамарен парламент на страната) няма подобие на германските Зелени: либералната партия Демократи 66 (D66), която влезе на второ място на изборите през март, въпреки че се застъпва за климата, призовава за разумен подход, който не противоречи на икономическото развитие.

Лидерът на партията, министърът на външните работи на Холандия, многократно е заявявал, че "подкрепя идеята за изграждане на атомни електроцентрали, стига те да са в безопасни".

По този начин понастоящем няма убедителна причина да се смята, че нова атомна електроцентрала на границата с Германия няма да бъде построена.

Подобна "заплаха" за Берлин идва от изток: в края на април полският президент Анджей Дуда, говорейки на Международната среща на върха по климата и "разкайвайки се" за рекордните 70 процента дял на въглищата в Европа в енергийния баланс на страната, шокира германските власти с изявление за „залагане на атома“.

Полша, която все още няма нито една атомна електроцентрала, възнамерява да развива ядрена енергия и да инвестира около 30 милиарда евро.

До 2033 г. се планира въвеждане в експлоатация от две до три атомни електроцентрали с шест реактора, докато селищата, разположени на не повече от 450 километра от германската столица Берлин, са посочени като предложените места за тяхното изграждане.

Според проучване, поръчано от фракцията на Зелените в германския Бундестаг, в случай на авария в една от планираните атомни електроцентрали, до 2 милиона души в Източна Германия ще страдат от радиоактивни отпадъци.

В официално изявление на Министерството на околната среда в отговор на плановете на Варшава се казва, че „за Федерална република Германия е изключително важно да осигури възможно най-високо ниво на ядрена безопасност и радиационна защита, включително ако потенциална заплаха идва от съседни държави".

Силвия Котинг-Ул, председател на Комисията по околна среда в Бундестага, също изпрати предупреждения до официална Варшава, отбелязвайки, че "в случай на авария в атомна електроцентрала ядрената енергия престава да бъде национален проблем".

В отговор на критиките полските власти обявиха само необходимостта от засилване на развитието и определяне на местоположението на централата до 2022 г.

Забележително е, че през 2022 г. Германия възнамерява да изведе от експлоатация останалите атомни електроцентрали. В ситуацията има очевиден паралел с проекта за газопровода „Северен поток 2“, чието изграждане, въпреки позицията на Варшава, Берлин откааза да спре.

На фона на това, френския президент Еманюел Макрон, заяви, че „бъдещето на Франция е в ядрената енергетика". Освен това и Чешката република възнамерява да изгради нов енергиен блок в АЕЦ „Дуковани“.

При тази ситуация, обществеността в Германия, поглеждайки назад към своите съседи, все повече мисли за спешността на своето решение.

Обикновените германци са особено огорчени от решението на правителството на Меркел отпреди 10 години: в Европейския съюз Германия е на второ място след Португалия по отношение на разходите за електроенергия. Въпреки това, за разлика от съседите си, които виждат ядрената енергия като ефективен и евтин начин за постигане на климатични цели, Берлин възнамерява да следва скъп, но „по-сигурен“ път, чиято безопасност обаче завършва с изграждането на ядрени реактори в непосредствена близост близост до германска територия.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели