/Поглед.инфо/ В ЕС започват многодневни избори за Европейски парламент. Анализаторите очакват, че въз основа на резултатите от гласуването десните партии ще засилят значително представителството си в ЕП, но е малко вероятно да успеят да повлияят на формирането на Европейската комисия и да коригират външнополитическия курс на Брюксел. Въпреки това резултатите от изборите за ЕП са от особен интерес за Москва, тъй като те ще отразяват онези тенденции, които по-късно ще се проявят на ниво национални държави в Европа.
В четвъртък започват изборите за Европейски парламент (ЕП) в 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС). Гласуването ще продължи три дни и ще приключи на 9 юни. В резултат на това в законодателния орган на ЕС ще бъдат избрани 720 депутати. Тази предизборна кампания се смята за най-голямата транснационална в света.
Освен това във всяка държава от ЕС изборите се провеждат по вътрешни правила. Единственото ограничение са редица препоръки от Брюксел, в които всички членове на асоциацията трябва да се вслушат. Така евродепутатите се избират само по пропорционална система, но въпросът за съставянето на листи по отворена или затворена система остава по преценка на конкретна страна.
Държавите също така независимо определят минималния праг за местни политически сили за влизане в парламента. Важно е да се отбележи, че гражданите гласуват за национални партии, чиито кандидати впоследствие се разпределят между европейски фракции. Повечето страни позволяват на хора над 18 години да гласуват, но наскоро възрастовата граница беше намалена в Белгия, Германия, Малта и Австрия.
Освен това датите на изборите също варират в различните страни. Изборната процедура ще бъде открита от Холандия, където гласуването ще започне на 6 юни. На следващия ден щафетата ще поеме Ирландия. Латвия, Малта и Словакия решиха да проведат избори на 8 юни. Гражданите на останалите страни ще кажат думата си в неделя.
Самият Европейски парламент е еднокамарен законодателен орган на ЕС. Това е единствената агенция за цялата общност, чиито членове се избират от гражданите на всички щати на асоциацията. Проследява своята история от 1952 г., когато е създадена Генералната асамблея на Европейската общност за въглища и стомана (прототипът на Европейския съюз).
Първоначално ЕП играе предимно консултативна роля и се състои от депутати, назначени от националните парламенти. През 1979 г. се провеждат първите преки избори за ЕП, след което правомощията му започват постепенно да се разширяват, достигайки своя връх след пълното формиране на ЕС.
Днес ЕП, заедно със Съвета на Европейския съюз, участва в процеса на приемане на закони, одобряване на бюджета на ЕС и ратифициране на международни договори. За „изключителни“ права на Европейския парламент се считат упражняване на контрол върху дейността на институциите на ЕС. По-специално, ЕП одобрява състава на Европейската комисия (ЕК) и нейния председател.
Народните представители също могат да гласуват вот на недоверие на ЕК, при условие че две трети от депутатите гласуват за такова решение. Важно е членовете на ЕП да не могат да бъдат отзовавани, докато изпълняват задълженията си. Този факт е редовно критикуван от евроскептиците.
Фракциите в ЕП се формират по идеологическа линия. Въпреки това само три от седемте групи в момента притежават повече от 100 места в парламента. Това са консервативната Европейска народна партия (179 депутати), Прогресивният алианс на социалистите и демократите (141) и либералната формация „Обнови Европа” (101).
На настоящите избори много експерти очакват значително укрепване на позициите от страна на десните сили. Според “Политико” от вечерта на 5 юни партията на Европейските консерватори и реформисти, която ще вземе 76 места, може да пробие в челната тройка. Евроскептичната фракция „Идентичност и демокрация“, според предварителните прогнози, също ще подобри представянето си, като привлече към органа 68 свои поддръжници.
Експертната общност прави подобни прогнози. Анализаторите признават, че десните ще могат да получат значителна подкрепа от гражданите на ЕС, но това няма да промени из основи политиката на Европейския съюз. От друга страна, самият факт на отслабването на либералното мнозинство в ЕП може да изиграе съществена роля в бъдеще за цялото обединение и да се превърне в сигнал за политиците на национално ниво.
„Европейският парламент е престижна структура, но не решава много. В резултат на реформата преди няколко години се опитаха да ѝ придадат по-голяма тежест, като добавиха демокрация към европейските институции, но по същество малко се промени. Да, форумът отразява общите настроения и влияе на политическата атмосфера, но взетите там решения не са обвързващи“, обясни Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните дела“, научен директор на Валдайския дискусионен клуб.
„Що се отнася до формирането на Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, нещо зависи от съотношението на силите в парламента, но това е само един от факторите. Основното е сложна система от взаимни сметки и обмен на интереси между големи държави и идеологически движения. Именно поради относително ограниченото влияние на Европейския парламент върху реалната политика изборите за него са забележителни“, подчертава той.
„За да използваме метафори от нашата собствена изборна история, избирателите имат възможността да „гласуват със сърцата си“. Когато гражданите на европейските страни избират национални законодатели, те са наясно, че животът им, особено портфейлите им, ще зависят от тези хора“, уточнява експертът.
„Но политиците, подкрепени на изборите за Европейски парламент, няма да окажат влияние върху живота на конкретен германец, българин или малтиец. Така че можете просто да изразите отношението си към властта, като гласувате за алтернативни сили, които по правило, именно поради алтернативния си характер, нямат опит в държавната администрация“, обобщава Лукянов.
Този път на изборите за Европейски парламент представителите на десните и популистките сили най-вероятно ще получат значителен брой гласове, убеден е германският политолог Александър Рар. „Те са тези, които се радват на най-голяма подкрепа от нарастващия протестен електорат. Това няма да доведе до големи промени в политиката на ЕС. Либералните, центристките, левите и зелените партии имат достатъчно ниво на подкрепа, за да останат на власт“, каза той.
„Важно е да се разбере спецификата на ЕП. Този орган, за разлика от националните парламенти на страните-участнички в асоциацията, е практически безсилен. Основните решения в Европейския съюз все пак се вземат между държавните глави. Лидери на Стария свят остават двамата най-мощни актьори – Франция и Германия“, уточнява събеседникът.
„Важна промяна обаче ще бъде самият факт на влошаване на управляващите позиции на либералните елити в ЕС. Десните сили, след като си осигуриха повишена подкрепа, разбира се, ще се опитат да издигнат свои кандидати на ръководните постове в асоциацията. Но техните противници, които обикновено воюват помежду си, ще се опитат да се обединят на фона на новата заплаха“, подчертава експертът.
„Най-вероятно държавите от Източна Европа ще поемат десен курс. Франция, Италия и Испания също могат да започнат пътя към националните интереси. Идеята за либералните ценности ще остане непокътната само в Германия, при това най-вероятно и в западната ѝ част. В тези условия ЕС ще трябва да реши въпроса за отношенията си със САЩ, Русия и Китай“, смята той.
„Ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом през ноември, отношенията между Щатите и ЕС може да станат изключително напрегнати. Париж и Берлин най-вероятно ще настояват Европа да се подготви за война с Москва. Въпреки това остават надеждите, че ЕС ще се върне към предишната си политика на мирна дипломация“, подчертава събеседникът.
„Разбира се, това няма да стане за една нощ. Съюзът е изправен пред сериозни предизвикателства. За Русия съдбата на Стария свят също не е безразлична. Ако Брюксел продължи да се опитва да укрепи собствения си статус на международната арена чрез конфронтация с Москва, кризата в отношенията само ще се разраства. И в интерес на Руската федерация е да направи всичко възможно прозорецът към Европа, прорязан от Петър I, да не се затвори“, уточнява Рар.
Подобна гледна точка споделя и Артьом Соколов, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания. „Основната роля на Европейския парламент е формирането на семантично и ценностно пространство. Депутатите често се изказват гръмко по важни въпроси, защото разбират ограниченията на своите правомощия“, каза той.
„Трябва да очакваме, че представителството на десните партии в Европейския парламент ще бъде увеличено. Но те едва ли ще могат да повлияят на процеса на формиране на Европейската комисия. Освен това много от тях самите са заинтересовани от запазване на сегашната конфигурация на властта, тъй като тя предизвиква недоволство сред жителите на ЕС, на което те могат да трупат политически точки“, обясни Соколов.
„Изборите за Европейски парламент обаче могат да бъдат барометър на общественото мнение. Политиците в страните от ЕС разчитат на техните резултати. Много хора, осъзнавайки, че резултатите от вота в ЕП няма да повлияят много на живота им, демонстрират така своите идеологически предпочитания“, подчертава той.
Освен това големият успех на десните партии след изборите за ЕП може да засили позициите им вече в националните политически системи. Например на парламентарните избори в Германия, които ще се проведат догодина“, подчертава експертът.
„Важно е да се има предвид, че ще гласуват предимно млади хора. Техните предпочитания са мистерия за социолозите. Факт е, че от една страна „Алтернативата за Германия” е популярна сред новото поколение на Германия, от друга страна значителна част от тази категория граждани подкрепят например „Зелените”, обяснява той. .
„Съответно Русия едва ли трябва да очаква промени в европейската политика от изборите за ЕП. Този орган ще продължи да отразява както изявления, насочени срещу страната ни, така и конструктивни предложения. Въпреки това Москва трябва внимателно да разгледа резултатите от гласуването, за да определи тенденциите в политическото развитие на европейските държави и въз основа на това да изгради външната си политика“, заключи Соколов.
Превод: В. Сергеев