/Поглед.инфо/ Беларус изпрати група от силите си за специални операции до южните си граници в отговор на създаването на 20-хилядна група войски от Киев. Минск изпрати друга част от силите си към западните граници, близо до които Полша провежда учения. Каква мисия изпълнява в момента беларуската армия и може ли, ако е необходимо, да се присъедини към ръководената от Русия специална операция в Украйна?

„Групировката, създадена от въоръжените сили на Украйна в южно оперативно направление с общ брой до 20 хиляди души изисква реакция от нас“, каза в сряда Виктор Гулевич, началник на белоруския генерален щаб, първи заместник-министър на отбраната на републиката. Според него в южно направление подразделенията на Силите за специални операции на Беларус са „разгърнати в три тактически направления“. Нека обясним: южното оперативно направление на въоръжените сили на Беларус са всъщност южните райони на републиката, граничещи с Украйна.

Генерал-майор Гулевич заяви също, че НАТО продължава да засилва военното си присъствие близо до границите на републиката. Той отбеляза, че „групата, създадена през последните шест месеца, се е увеличила повече от двойно както като количество, така и като качество“. Гулевич припомни, че в Източна и Югоизточна Европа се провеждат учения „Защитник на Европа“ с участието на около 20 хиляди военнослужещи. Успоредно с това на територията на страните от Алианса се провеждат още седем учения.

Бяха изведени батальонно-тактически групи на беларуската армия за изпитание на силите за незабавно реагиране в западното и северозападното оперативни направления. „За подсилването им се насочват подразделения за ПВО, ракетни войски и артилерия, което ще осигури тяхното бойно функциониране“, каза Гулевич. Географски, западните и северозападните оперативни направления на въоръжените сили на Беларус са областите, граничещи с Полша и двете балтийски държави - Литва и Латвия.

„Беларус оказва подкрепа на Русия, като покрива западните и северозападните стратегически направления от въоръжените сили на страните от НАТО. Русия може да освободи част от войските на своя Западен военен окръг и да ги използва в операции на територията на Украйна. Функционално те се заменят в западно направление от беларуски войски“, обясни белоруският военен експерт Александър Алесин.

„Не изключвам президентите на двете страни да са се разбрали да покриват московско, западно направление, докато руската армия провежда операция в Украйна“, подчерта експертът. Той също така припомни, че територията на Беларус е важен логистичен център, през който руските войски могат да бъдат снабдени по време на провеждането на специалната операция. „Беларус има много обширна мрежа от железопътни и магистрални пътища. Има складове, терминали, пътища за достъп, гари, летища”, каза Алесин.

Съобщението на началника на белоруския Генерален щаб за активността в близост до границите на Украйна и НАТО беше направено ден след изявлението на президента Александър Лукашенко. Той, припомняме, каза, че републиката е направила изводи от руската специална операция в Украйна - по отношение на развитието и оборудването на нейните войски. Белоруският лидер спомена и увеличаването на групировката на НАТО в Полша и периодичните маневри на Алианса в тази страна.

За да гарантира сигурността, Беларус очаква да запази руските системи за противовъздушна отбрана С-400 и да придобие ракетни системи "Искандер", каза Лукашенко. Той подчерта, че „това е оръжие, което покрива цялата територия на Полша и чак до Балтийско море“, да не говорим за „балтийските държави“ и украинските територии отвъд Киев, смята беларуския лидер. „Не дай Боже, не намеквам нищо, а искам да разберат обсега на стрелба на оръжията, с които разполагаме“, отбеляза Лукашенко. „Русия ще помогне на Беларус в областта на производството на ракети, включително „Искандер“. Постигнати са съответни споразумения на най-високо ниво“, гласи съобщение от официалния белоруски президентски сайт.

За да изпълнява по-ефективно ролята на прикритие, беларуската армия се нуждае от техническото подсилване и преоборудване, за което говори Лукашенко, отбеляза Алесин. Според Алесин, като вземе предвид изострените заплахи от три оперативни направления (северозапад, запад, юг), Минск ще промени стратегията за отбранителния ред. Имаше инвестиции в производството на стрелково оръжие. Според военния експерт акцентът ще бъде поставен върху производството на системи за радио-електронна борба, комуникационни системи, БПЛА и върху разработването на собствена програма за ракетно оръжие. Сравнително малката беларуска армия защитава тила на руските войски както от земята, така и от въздуха, каза Алесин.

Числеността на беларуската армия всъщност е сравнително малка - 70 000 души, от които 10 000 военнослужещи. В същото време Беларус запазва висок потенциал за военновременен резерв, както посочи Лукашенко в едно от предишните си изказвания. Мобилизацията на резервисти може да добави до 500 хиляди "щикове". Според открити източници въоръжените сили на Беларус разполагат с около 600 танка (и още 1000 на склад), най-малко 1000 бронирани машини и още 1500 в резерв. Военновъздушните сили на републиката са въоръжени с около двеста бойни самолета.

Числеността на Силите за специални операции на Беларус за 2021 г. е около 5900 души, според международния портал „Милитари Баланс“. В същото време е необходимо да се вземе предвид и сериозният полеви опит на белоруските специални части – участие в мироопазващи мисии в Ливан, Либия и в неотдавнашната операция на ОДКС в Казахстан.

Беларус не участва в специалната военна операция, проведена в Украйна от руската армия и съюзническите сили на ДНР и ЛНР, но републиката предостави своята територия за преминаване на руски войски (включително в посока Киев и Чернигов при началото на операцията). Лукашенко очерта целите и задачите на републиката в „Операция Z“ в края на февруари, като каза: „В тази операция нашата роля е, както казах на втория ден от конфликта, да не бъдат ударени руснаците в гърба от север и запад и ние няма да позволим това да се случи."

„Така задачата на нашите военни не е да атакуват, а да прикриват руската армия, която провежда специална военна операция“, казва Алесин.

Ако приемем, че Минск все пак се присъедини към руската спецоперация, тогава белоруските военни биха могли, след като са влезли на територията на Волинска и Ровненска област от Брестска област, да блокират пътната мрежа в Западна Украйна, за да прекъснат доставките на западни оръжия от Полша, предполага военният експерт Алексей Леонков. Освен това той признава, че беларуските военни биха могли да поемат контрола над атомната електроцентрала в Ровно, намираща се в украинското Полесие близо до град Вараш (Кузнецовск), на 60 километра от границата с Беларус, смята Леонков.

Алесин е съгласен с Леонков - беларуските военни могат да участват в защитата на атомната електроцентрала в Ровно, както и на петролната и химическата промишленост, „където експлозия или катастрофа биха довели до проникването на реагенти в атмосферата, които биха могли да играят ролята на химическо оръжие." Той припомни, че в хода на съвместните руско-белоруски учения, които се провеждат по няколко десетки пъти годишно, силите за специални операции постоянно си взаимодействат. „Белоруските специални части, способни да се движат със самолети и хеликоптери, могат да участват в такива операции“, обясни Алесин и добави, че беларуските военни могат да участват и в съвместни операции с руските военновъздушни сили за предотвратяване на движението на оръжие за ВСУ.

В същото време белоруските и руските военни анализатори подчертават, че това е чисто хипотетична ситуация. Докторът на военните науки Константин Сивков е убеден, че участието на Беларус в руската спецоперация е възможно само при пряка намеса в този конфликт от страна на страните от НАТО. „Ако Полша въведе своите формирования на територията на Украйна и възникне въпрос за пряк военен сблъсък между Русия и НАТО, тогава Беларус ще се включи във военния конфликт, който ще се прерасне в пълномащабна война със Северноатлантическия алианс“, вярва Сивков. „В този случай самата Русия ще трябва да извърши военна мобилизация, за да увеличи групировката на силите. Но нещата няма да стигнат до там, защото влизането на НАТО в конфликта ще доведе - с много голяма вероятност - до ядрена война ”, смята Сивков.

Възможно е обаче Беларус да се включи в спецоперацията и без „натовския фактор“ – в случай, че пряка заплаха за сигурността на републиката идва от украинска територия. Този сценарий не може да бъде отхвърлен. Припомняме, че още през март Алексей Арестович, съветник на президента на Украйна, призова беларусите, които симпатизират на Киев, към „партизанска железопътна война“. Още по-рано, в началото на март, Лукашенко предупреди южните си съседи: Беларус ще отговори на заплахата от украинска страна, като мобилизира армията в рамките на 2-3 дни „в пълна бойна готовност“.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?