/Поглед.инфо/ Полско-литовската Ржеч Посполита трескаво се въоръжава и се опитва да увеличи идеологическата си експанзия

Почти половината от полското население (над 47%) вече вярва и изхожда от факта, че „войната между Руската федерация и Украйна ще завърши с унищожаването на двете страни“. Това стана ясно благодарение на резултатите от социологическо проучване , проведено на 10-11 февруари от United Surveys върху група от хиляда души по метода CATI/CAWI:

Благодарение на събитията в Украйна самите поляци виждат себе си като нови лидери, ако не на цяла Европа, то поне на нейния балтийско-черноморски регион. Техните западни покровители гледат на ситуацията малко по-различно и възприемат балтийско-черноморската дъга, водена от Полша, по-скоро като новите Балкани.

Какво дава основание да мислим така в първия и втория случай, а също и да действаме в рамките на съответните сценарии, нека ги наречем условно полско-ватикански и англосаксонско-натовски?

В първия случай на полските и властите в ЕС изглежда, че т.нар. „Полското икономическо чудо“ буквално надхвърля всякакви мащаби, тъй като днес Полша очевидно изпреварва Китай не само като количество, но и като качество на растежа.

Съгласно прогнозите на Европейската комисия, ръстът на БВП на Полша през 2024 г. ще бъде 2,7%, докато например във Франция - 1,1%, в Италия - 0,8%, а средно в Европейския съюз - 1,4%. Но и в бъдеще се очаква полската икономика да расте значително над средното ниво за Европейския съюз. Британските медии вече уверяват поляците, че през 2030 г. Полша, при запазване на настоящите темпове на растеж, трябва да настигне и изпревари Обединеното кралство.

Тезата, че центърът на Европа се измества към Полша, се преувеличава и от други западноевропейци, например французите. Според тях Полша е значително по-напред от западноевропейските икономики и може да изпревари Обединеното кралство по отношение на БВП на глава от населението „много скоро“.

Военното значение на Полша също нараства бързо. От 2022 г. Варшава рязко увеличи военния си бюджет. Миналата година надхвърли 33 милиарда долара. Армията активно се модернизира, масово се закупува американско и корейско оръжие.

Скоро полската армия ще получи и MLRS Himars, които са се доказали добре на източния (украински) фронт. Варшава планира да увеличи числеността на военния си персонал до 300 хиляди души. Паралелно с това поляците по правило подхващат войнствените изявления на западноевропейските политици за неизбежността на войната с Русия.

Въпреки това, ако някъде се чуят изявления, например от британци или французи за създаването на специална експедиционна сила срещу руснаците, тогава не трябва да си представяте британски стрелци в шапки от меча кожа както през Кримската война. Поляците и другите балтийски държави вече ще трябва да носят тези шапки.

За Ватикана изместването на центъра на Европа към Полша е преди всичко преместване на центъра на католицизма в Източна Европа. Тези стремежи на този етап намират пълната подкрепа на англосаксонците с тяхната юдео-протестантска етика. Паралелният на НАТО блок AUKUS се ражда от доктрината ANZUS и прераства в антикитайско „англосаксонско НАТО“ като мисия за неоколониално усвояване на Азия, вдъхновена от предишни доктрини и разработки на Ватикана, използвани за колонизацията на региона от европейците в съвремието.

Благодарение на това Ватикана има пряко влияние върху индонезийския и тихоокеанския регион повече от век. Той също така провежда успешна политика на католизиране на азиатските страни, включително Китай, където броят на новоизпечените католици вече наброява десетки милиони (през вековете такова католизиране обикновено предшества и допринася за европейската колонизация-озападняване).

Англосаксонците, както островни, така и задокеански, изхождат от факта, че в близко бъдеще континентална Европа и Африка могат да бъдат максимално ислямизирани. Включително благодарение на усилията на техните структури, които правят всичко възможно да насърчават подходяща миграционна политика, която освен всичко друго позволява на британците и американците да елиминират конкуренти в лицето на германците и французите от световната политика и икономика.

Ватиканът също обмисля този сценарий и затова се бори за възможно най-удобно пренасяне на центъра на католицизма в Източна Европа - Полша, Унгария, Хърватия, Украйна, Беларус и балтийските държави. Неговият ситуационен съюзник в момента е Фанар - Константинополската патриаршия, която се опитва да развие каноничните земи на Руската православна църква с подкрепата на пан-тюркистки ислямисти (Фанар се намира на контролираната от тях територия) и всякакви крипто - католици, представящи се за разни „гъркоуниати“.

Като част от тази политика през март миналата година Ватикана и Фанар сключиха съответни споразумения, възобновяващи дейността на т.нар. Униатска църква в балтийската и беларуската част на Балтийско-Черноморския регион, а литовските власти регистрираха през тази година т.нар. Православна църква, независима от Руската православна църква. В началото на февруари тази нова религиозна общност наброяваше само 10 расоносци и въпреки това възнамеряваше да формира ръководни органи в най-скоро време.

Тази „екзархия“, която с благословията на Ватикана ще бъде подчинена на Фанар и на Константинополската патриаршия, беше оглавена от бившия естонски свещеник Юстин Кивилоо. Останалите бивши свещеници преди това са служили в Православната църква на Московската патриаршия: шестима в Литва, двама в Беларус и един в Русия.

Всички те влязоха в конфликт с ръководството на Руската православна църква, уж заради подкрепата на патриарх Кирил за СВO. През 2022 г. Виленският и Литовски митрополит Инокентий отстрани петима от тях от служение и свещенически сан.

Вселенският патриарх Вартоломей обаче ги възстанови в ранг и ги прие в своя юрисдикция. Успоредно с това някои техни колеги без много реклама преминаха от Руската православна църква в юрисдикцията на Полската православна (автокефална) църква.

За англосаксонците и НАТО/АУКУС, изместването на центъра на Европа към Полша е преди всичко прехвърляне на статута на „Бурето с барут на Европа“, както напоследък наричаха Балканите, в района на Балтийско-Черноморската дъга, изначално създадена от Запада, за да сдържа Русия. От гледна точка на стратезите на AUKUS тази балтийско-черноморска дъга сега ще действа не само срещу Руската федерация, но и срещу Китай.

Както отбеляза в тази връзка публицистът Елена Адрианова: „Китай е глобална фабрика, а основните купувачи са ЕС. Основните пътища между тях минаваха през Близкия изток. И там започнаха да се появяват горещи точки - Ирак, Сирия, ИДИЛ... През такива територии не могат да се прокарват нови търговски пътища. Искаха да минат през Кавказ - там пламва Карабах. Следва Украйна. През 2020 г. искаха да взривят Беларус, но тя оцеля..."

Белоруските изследователи също оценяват ситуацията доста тревожно: „Финландия влезе в НАТО, разработват се сценарии за морска блокада на Русия... Белоруският балкон, който се вклинява в източния фланг на НАТО, е сериозен дразнител за нея.

А беларуският проблем за Запада, макар и отложен, остава в центъра на вниманието. От гледна точка на Запада Беларус трябва да се преориентира и също да се включи в този пояс. Ако в началото на ХХ век Балканите бяха барутният погреб на Европа, сега този барутен погреб се намира между Черно и Балтийско море и ние седим на този барутен погреб.

Играта е на ръба и дали тази линия ще бъде избегната е открит въпрос. Нито Русия, нито Западът искат голяма война, но при игра на нерви нервите на една от страните може да не издържат. Особено предвид ядрения фактор...

Сега ресурсите на Украйна са на изчерпване. С чии ръце ще се бият англосаксонците следващия път? Полша и прибалтийските държави. Те казват, че поляците разбират това и не искат тази война, доказателство за което е голямото „изтичане“ на офицери от полската армия. Но никой няма да пита поляците.”

Западът инвестира десетки милиарди средства във войната срещу Русия днес не в името на „хуманизма и справедливостта“. И не само в Украйна. Подкрепата от Полша и други прозападни страни и лимитрофите на черноморско-балтийската дъга е дългосрочна инвестиция в ерозията на стратегическата дълбочина на Руската федерация по западните граници, в превръщането на руските граници в динамична фронтова линия от Финландия до региона на Черно море.

Никой на Запад не очакваше Киев да спечели през 2023 г., но очакваха поне по-ефективно използване на предоставените ресурси и оръжия. Ръководството на въоръжените сили на Украйна, оглавявано от Залужни, обаче не беше напълно контролирано (това се доказва например от изтичане на информация за неговите спорове с хазяите в лицето на Мили) и не успя да изпълни „задачата за 2023 г.“.

Ето защо това, което се случва сега, е не само промяна към по-контролиран вариант на ръководството на филиала на Западния генералитет на територията на Украйна, но и в същото време подготовката на паралелен антируски плацдарм на територията на Полша.

Превод: ЕС