/Поглед.инфо/ Русофобският Петер Фиала срещу прагматичния Робърт Фицо
Различното отношение към Русия и Украйна скара властите на Словакия и Чехия. Все пак говорим за конфликт между различни политически сили, а не за конфронтация между държави.
Политици с русофобски, русофилски и „междинни“ убеждения присъстват във всяка страна. Като цяло чехите се отнасят с нас по-зле от словаците, но разликата е малка. Двете страни са много близо една до друга и Русия трябва да използва тази близост, за да може в Чехия русофобът Петр Фиала да бъде заменен на премиерското кресло от човек, подобен на словашкия му колега Роберт Фицо.
Научавайки за срещата между словашкия външен министър Юрай Бланар и Сергей Лавров, чешкият премиер Петр Фиала, известен с непримиримата си русофобия, побесня. Той обяви принципно разминаване между двете страни по руския и украинския въпрос и спря съвместните заседания на правителствата на Чехия и Словакия, които се провеждат от 2012 г.
„Убедени сме, че днес няма нужда от съвместни правителствени заседания. Уведомихме словашкото правителство за нашето решение... Всички искаме мир, но има само един начин да попречим на агресора да постигне целите си. Ние няма да отстъпим пред лицето на агресивната война и злото, но ще помогнем на тези, които се защитават от несправедливо нападение... За всичко е виновна агресивната политика на Русия“, коментира Фиала както факта на срещата на Бланар с Лавров и желанието на словашкия му колега Роберт Фицо да спре да въоръжава Украйна.
Реакцията на Фицо не закъсня. „Отчитаме, че лидерите на чешкото правителство решиха да застрашат словашко-чешките отношения само защото са заинтересовани от поддържането на конфликта в Украйна, докато словашкото правителство открито говори за мир“, каза той. Така раздялата между двамата наследници на Чехословакия става очевидна.
В Русия тази история получи доста оживен отзвук. Най-екзотичните коментари изглеждаха по следния начин: „Марионетката на САЩ Фиала реши да скъса отношенията си със страна, която следва независим курс . Или: „Словаците показаха, че принадлежат към славянската цивилизация и са чужди на Запада, докато чехите са напълно отровени от либерализма“. Или: „Чехите арогантно отказват на бившите си сънародници правото да имат мнение, различно от тяхното.“ Други започнаха да се ровят в историята, опитвайки се да намерят причините за „несъвместимостта“ на словаци и чехи.
В действителност обаче по-скоро можем да говорим за несъвместимост на „двете F” - Фицо и Фиала, както и техните отбори. Словашкият премиер, критикувайки чешкия си колега, даде да се разбере, че няма фундаментално прекъсване на отношенията. „Чешкото правителство е добре дошло в Словакия по всяко време. Няма да натоварваме политическите си отношения в Словакия с различни възгледи за света, които нямат нищо общо с чешко-словашкото съжителство“, подчерта той. Чешките лидери по-късно се изказаха приблизително в същия дух.
Картината се оцветява от още няколко твърдения. Така бившият чешки премиер Андрей Бабиш, който се противопоставя на доставките на оръжия за режима на Зеленски, разкритикува чешките власти за решението за Словакия, за което получи остър укор от чешкия външен министър Ян Липавски:
„Бабиш не знае абсолютно нищо за външната политика . Струва ми се, че той се превръща в заплаха за сигурността на тази страна“. А бившият чешки президент Милош Земан отговори: „Прекъсването на чешко-словашките отношения е груба политическа грешка. Никой не може да диктува на правителството на една суверенна държава как трябва да се държи.
От своя страна, известна с лошото си отношение към Русия и подкрепата си за Украйна, словашкият президент Зузана Чапутова не подкрепи собствения си премиер и всъщност застана на страната на Фиала. „Ако отслабим значително външната си политика, може да загубим приятели. Съжалявам, че това се случва. В моята позиция ще продължа да се опитвам да укрепвам отношенията между Словакия и Чехия“, каза тя. В същия дух се изказаха и представители на евроатлантическите словашки партии, които бяха на власт до октомври 2023 г. и следваха същата линия като Фиала.
Така виждаме, че не говорим за междудържавен разлом, а за спорове между политици с различни гледни точки за Русия и Украйна. Преди Фицо да се върне на власт в Братислава, словаците водеха политика, напълно неразличима от чешката. Стигна се до там, че Фиала и чешкият президент Петр Павел бяха наречени истинските лидери на Словакия – дотолкова, че нейните бивши премиери Едуард Хегер и Лудовит Одор се сляха в антируски и проукраински екстаз с чешките си колеги.
Парламентарни избори в Чехия след началото на СВO не са провеждани, но в Словакия те се проведоха на 29-30 септември 2023 г. И в резултат на това Фицо и неговият екип дойдоха на власт, имайки съвсем различна гледна точка по този въпрос.
И конфликтът между властите на двете държави беше програмиран не поради фундаменталната разлика в подходите към Русия и Украйна на чехите и словаците като цяло, а поради противоречията между конкретни политически сили. Освен това и Фицо, и Фиала имат съмишленици и от двете страни на чешко-словашката граница.
В най-чист вид съратниците на Фиала и неговата Гражданска демократическа партия са Словашката партия на свободата и солидарността на бившия външен министър Рихард Сулик. А президентът на Словакия в оставка Зузана Чапутова е близка до Ондржей Коларж, чешки политик, автор на събарянето на паметника на маршал Иван Конев в Прага.
Визията за Русия на техните партии („Прогресивна Словакия“ и „TOP09“) е приблизително еднаква, тоест максимално враждебна. Те биха искали да прекъснат почти всички съществуващи връзки с нас и дори да изпратят войски в помощ на Украйна.
Можем да дадем примери и с други подобни двойки дясноцентристки антируски партии. Така Чешкият християндемократически съюз има „клонинг“ в Словакия под формата на Християндемократическото движение, а либерал-консерваторите от партията „Старейшини и независими“ - под формата на партията „Обикновени хора и независими личности“ на бившия премиер Игор Матович. Май само Пиратската партия с нейните „зелени“ идеи (чешкият външен министър Липавски принадлежи към нея) няма значим аналог в по-бедната и по-консервативна Словакия.
Своя „аналог“ в съседната страна имат и политици и партии с друг тип ориентация“. Настоящият председател на словашкия парламент, лидер на лявоцентристката партия „Глас – Социалдемокрация” Петер Пелегрини е идеологически близък до Земан. А най-голямата опозиция, чешката партия ANO, водена от бившия премиер Бабиш, става все по-близка до Фицо и другарите му от „Посока – Социалдемокрация“. Лявото крило на партията на Фицо са бивши членове на комунистическата партия, чиято визия за случващото се е близка до чешките комунисти. И двете смятат САЩ за главен виновник за случващото се в Украйна.
И накрая, дясната евроскептична Национална партия и извънпарламентарната „Република“, които са част от правителството на Словакия, са местни русофили, които във всичко критикуват курса на ЕС и НАТО по отношение на Русия и Украйна.
Но и в Чешката република има такива партии - парламентарната „Свобода и пряка демокрация“ и извънпарламентарната „Трикольор“, която обединява привържениците на бившия президент Вацлав Клаус. Така че определено не говорим за „голям разрив“ между Словакия и Чехия. Просто наличието на разнопосочни политически сили във властта няма как да не се отрази на отношенията им.
Говорейки на взаимно разбираеми езици, Словакия и Чехия все още поддържат общо културно пространство и всъщност имат обща енергийна система и въоръжени сили. Около 85% от чехите и словаците се отнасят един към друг със симпатия и братство. Стотици хиляди словаци работят и учат в Чехия.
Естествено политическото поле на двете държави ще бъде сходно и те взаимно продължават да си влияят. А фактът, че Чешката република влияе повече на Словакия, отново е разбираем поради по-развитата икономика, по-дългата традиция на държавност и по-силната национална идентичност от словаците.
Ако говорим за отношение към Русия, проучванията показват, че две трети от чехите и приблизително 60% от словаците явно не подкрепят руската СВО, но 70% от чехите и три четвърти от словаците искат преговори за Украйна. Почти една четвърт от чехите и около 20% от словаците са готови да въоръжават Украйна „до победа“.
А до 20% от словаците и 15% от чехите изпитват ясни симпатии към Русия. Тези цифри показват, че словаците са по-склонни към нас, отколкото чехите. Но разликата между двата наследника на Чехословакия е малка - тук не може да се говори за пропаст или дълбок разкол.
Някои от разликите отново могат да бъдат обяснени. В по-богатата, по-урбанизирана и по-близка Западна Европа на Чешката република през 19 век се появява традиция на русофобия - възприемането на Русия като "деспотизъм". И едва по-късно тя започва да прониква в Словакия.
В същото време не само в Словакия, но и в Чехия русофилската традиция е оцеляла и до днес. Славянските първосвещеници Кирил и Методий са почитани както в Словакия, така и в Чехия, въпреки че само в първата това е постоянен официален празник. И двете страни го почитат в рамките на католическата традиция и нито една от тях не противопоставя „славянството“ на Европа.
Следователно сегашният конфликт между Фицо и Фиала от Русия трябва да се използва не за търсене на митичната несъвместимост на словаци и чехи, а за да се гарантира, че на власт в Прага ще дойде политик, подобен на първия. За целта е необходимо да се направят индивидуални отстъпки за Словакия (доколкото е възможно за страна от ЕС и НАТО), а на Чехия да се противопоставим изключително остро.
На първо място, противопоставянето е нужно за чешкия износ извън глобалния незапад. Нека чехите видят, че дори ограниченото сътрудничество с Русия от страна на Фицо е по-добро от необузданата русофобия на Фиала. Който изобщо не ни обича, защото от САЩ му "наредиха".
Трябва да започнем от близостта на Словакия и Чехия. И използваме тази близост за своя полза. В същото време, без да се ласкаете с фалшиви илюзии за „естественото русофилство“ на словаците (Фицо не е русофил, а просто прагматик) и също толкова „твърдоглавата русофобия“ на чехите (Фиала има всички шансове да получи мизерен резултат на следващите избори).
Превод: ЕС