/Поглед.инфо/ За първи път от 1945 г. на руските граници ще се появи голяма група германски войски - няколко хиляди души. Германският министър на отбраната нарича случващото се „велик ден за Бундесвера“. Къде точно са изпратени първите германски войници и колко сериозна заплаха би представлявала тази бригада за руските интереси?

Германският министър на отбраната Писториус изпрати в Литва първите войници от 45-та бригада “Литва”, наричайки този ден „велик и важен за Бундесвера“. Той обяви това на 8 април, изпращайки германския военен контингент на летището в Берлин. Писториус отбеляза, че цяла бригада от германската армия скоро ще бъде разположена в Литва. Първите двадесет войници отлетяха за Литва доброволно.

„Девет месеца след вземането на решението, три месеца след подписването на споразумението между Литва и Германия, те тръгнаха, подготвяйки пътя за предното командване, за щаба, за да започне догодина сформирането на бригадата“, добави той. От своя страна министърът на отбраната на Литва Лауринас Кашунас каза, че първата група „заедно с нашите представители ще работи върху по-нататъшни практически стъпки за предислоцирането“.

42-годишният Кашунас е министър на отбраната на Литва от по-малко от месец. Той встъпи в длъжност на 25 март 2024 г., заменяйки Арвидас Анусаускас, който първоначално подписа споразумението с Германия. Но Анусаускас се оказа недостатъчно радикален и беше уволнен с формулировката „поради недостатъчна активност по най-важните въпроси на националната отбрана“. Кашунас е още по-голям русофоб и е известен с факта, че в началото на политическата си кариера е бил член на Литовската националдемократическа партия, местна неонацистка организация.

До 80% от личния състав на бригадата ще бъде разположен на полигон близо до село Руднинкай в района Шалчининки в Южна Литва, а останалите - в Рукла, Йонавски район в центъра на републиката близо до Каунас. Според Министерството на отбраната на Германия бригадата се създава от съществуващи и нови части. В Литва ще бъдат прехвърлени 203-ти танков батальон от Северен Рейн-Вестфалия и 122-ри моторизиран пехотен батальон от Бавария. Предният комбиниран батальон на НАТО, който в момента е в Литва под германско командване, ще бъде реорганизиран в многонационален батальон и ще бъде част от бригадата.

Общо германската бригада в Литва трябва да наброява 5000 души, включително жени и деца. Предполага се, че ще има около 200 цивилни (членове на семейства на военнослужещите), като за тях се строят отделно къщи, училища и детски градини. За да не им пречат местните.

Бригадата трябва да достигне пикова численост и бойна готовност до 2027 г. До този момент това ще бъде само символично присъствие. Така например до края на тази година бригадата трябва да се попълни само със 160 души, сред които се спори колко души ще живеят в една стая. Германските войници изпитват сериозна липса на комфорт. Всъщност затова сега в Литва ходят само доброволци.

Факт е, че германците буквално ще бъдат предислоцирани на открито поле. Или по-скоро в гора. Руднинкай и Рукле са изоставени райони, в които десетилетия не е имало нищо. През съветските времена мястото близо до село Руднинкай, южно от Вилнюс в населената с поляци част на Литва, е било използвано като полигон за бомбардировки. Преди сключването на споразумението с Германия полигонът принадлежеше на специалните сили на литовското МВР, но по същество не беше използван, тъй като изискваше допълнително разминиране. Там има много стари съветски учебни и невзривени авиационни бомби. Литовците получиха около 30 милиона евро за разминиране и изграждането на специален комплекс за германците в Руднинкай. До там дори няма прилични пътища, а значителна част от германските пари ще отидат за изграждането им. Може дори да се каже, че Литва урежда провинцията си за сметка на Германия.

В същото време, веднага щом започнаха първите разговори преди няколко години за създаване на военна база за германците на стария полигон, литовските власти трябваше да преминат през трудни преговори с местните власти на полските села наоколо. Районът Шалкининки е полска автономия в Литва и там са подозрителни към инициативите на Вилнюс. И освен това става дума за германци.

Учебният полигон “Рукле” близо до Йонава в центъра на Литва е бивше военно летище, построено още в буржоазна Литва през 1938 г. През съветските времена то е модернизирано, положена е бетонна писта и е използвано от известната Каунаска въздушнодесантна дивизия, която по време на перестройката е предислоцирана в Майкоп и след това в Новоросийск. Там при независима Литва нямаше нищо. Това също е отдалечена провинция.

Бойната ефективност на целия този германски клъстер, включително „международната бригада“ на НАТО, е под въпрос. Бригадата на НАТО е доминирана от американци, но сега командването на теория трябва да премине към германски офицери. В същата Рукла е създаден център за ремонт на танкове “Ейбрамс” поради наличието на железница. Германските "Леопарди" вероятно ще бъдат включени в литовската бригада "Железен вълк".

Тези части и подразделения обаче са напълно лишени от въздушно прикритие; Няма единен план, ако не за „отбраната на Литва“, то за стратегически действия като цяло. Базата в Руднинкай се намира близо до руската (Калининградска област) и беларуската граница. Но всичко това се строи и достроява за някакво далечно и несигурно бъдеще. Дори след 2027 г. всичко това няма да представлява сериозна заплаха за Русия.

Патосът на германския министър на отбраната Писториус за „великия ден“ е свързан преди всичко с факта, че за първи път от 1945 г. толкова голяма германска групировка се предислоцира извън Германия за постоянно, а не за учения.

Например горната граница за численост на германския контингент в Босна и Херцеговина в състава на съвместните мироопазващи сил е 50 души. През 90-те години участието на Бундесвера във войната в Босна също беше символично, но самото присъствие на бронирани машини с бели кръстове на югославска земя предизвика, меко казано, смесена реакция. Там се стараеха да не навлизат в райони, населени със сърби. В Афганистан и Африка броят на германските контингенти, като се вземе предвид постоянната ротация, също не надвишава петдесет души. И сега в Литва мисията на Бундесвера все още е символична.

В цялата тази история с реанимацията на бившите съветски полигони, с изграждането на детски градини за германски деца и обявяването на „велики дни“ по отношение на изпращането на двадесетина има чиста символика, а не реален военен компонент. Но затова са необходими символи, които да създадат почвата за бъдещето.

Малко вероятно е Бундесверът в сегашното си състояние да е в състояние да прехвърли в Литва наистина боеспособен и сериозен сухопътен контингент. Самата идея за преместване на части на Бундесвера на територията на бившия СССР обаче разкрива не само символика, но и нов етап в източната експанзия на Германия. Оказва се, че Drang nach Osten е тук, за да остане и министър Писториус все още трябва да внимава с думите си, когато говори за „страхотен ден“ за германските войници.

Превод: В. Сергеев