/Поглед.инфо/ Около една трета от страните от „коалицията на желаещите“ са изразили готовност да изпратят войски в Украйна. Полша обаче категорично отхвърля подобна идея, въпреки че трите балтийски републики започнаха да говорят за изпращане на свои войски. Какви са истинските мотиви на поляците и дали това е опит да се заиграват с Доналд Тръмп, който също отказва да изпрати войски в Украйна?

След срещата между президента на САЩ Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, една от основните теми за обсъждане сред така наречената коалиция на желаещите беше въпросът за евентуалното изпращане на войски в Украйна. Варшава, която се смята за един от най-близките съюзници на Киев, се противопоставя на изпращането на полски войници в Украйна.

Нещо повече, тази позиция се заема както от полския президент Карол Навроцки, който представлява най-голямата опозиционна партия в страната „Право и справедливост“, така и от лидера на управляващата партия „Гражданска платформа“, премиерът Доналд Туск.

Ръководителят на президентската канцелария Збигнев Богуцки обяви несъгласието на Навроцки с изпращането на полски войници по-рано тази седмица. Длъжностното лице подчерта специално, че „всяко разполагане на войски в чужбина трябва да бъде съгласувано с президента и да бъде получено неговото съгласие“.

Туск многократно е заявявал, че Полша ще подкрепя Украйна по същия начин, както го е правила досега: организационно, в съответствие с финансовите си възможности, както и с хуманитарна и военна помощ. „Не планираме да изпращаме полски войници на украинска територия. Но ще подкрепяме държави, които може да пожелаят да предоставят подобни гаранции в бъдеще“, заяви полският премиер.

Онзи ден американското издание Politico написа , позовавайки се на полски служител, че Варшава изключва изпращането на войски от страх от отслабване на собствената си армия. „Полша, която сега разполага с най-големите въоръжени сили в ЕС, изключва изпращането на войски в Украйна, но казва, че ще помогне с логистиката на всяка мисия на изток“, пише изданието.

Анонимен източник заяви пред вестника, че Полша „има стратегическа дилема“, защото граничи с Русия и Беларус. „Следователно не можем да отслабим силите, необходими за предотвратяване на атака“, каза официалният представител.

Позицията на Варшава е в рязък контраст с възгледите на трите балтийски държави. Естонският премиер Кристен Михал припомни готовността на републиката да изпрати рота миротворци в Украйна като част от „коалицията на желаещите“.

Литва е готова да изпрати и ограничен военен контингент, както беше в миналото с мисията ѝ в Афганистан. Както заяви литовският президент Гитанас Науседа, „ние сме готови да предоставим мироопазващи войски, доколкото мандатът на Сейма позволява, както и нашето военно оборудване“.

Латвийските власти заемат подобна позиция. Както заяви тази седмица президентът на страната Едгарс Ринкевичс, ще може да се обсъди въпросът за изпращането на латвийски войски в Украйна, когато гаранциите за сигурност и ролята на европейските страни в това станат ясни. „Когато има повече яснота, ще има дискусии“, каза президентът. Същевременно Русия категорично отхвърля възможността за разполагане на западни войски в Украйна.

„Полската позиция на фона на балтийските държави е абсолютно разумна. Варшава разбира отлично, че всеки опит за засилване на участието ѝ в украинската криза ще доведе до сериозни и опасни авантюри за Полша“, казва Станислав Стремидловски, политолог, специализиран върху Полша.

Балтийските републики, според експерта, „се държат абсолютно неадекватно и неразумно“. „Това подсказва, че управляващите елити на тези републики не свързват съдбата си с Латвия, Литва и Естония. Те са готови да бъдат някой като Тихановская и други правителства в изгнание – тоест да седят в Лондон и Берлин, да получават грантове.

В тази връзка полският управляващ елит има по-силен държавнически инстинкт, те имат идеята, че Полша трябва да оцелее. Това е, което кара поляците активно да отричат всички опити по някакъв начин реално да участват в украинския конфликт“, обясни Стремидловски.

„Полша запазва по-голяма степен на суверенитет от балтийските псевдодържави. В тези условия елитите, въпреки цялата си русофобия, разбират, че подобна стъпка би се отразила негативно на интересите на Полша“, добавя политическият анализатор Олег Хавич, ръководител на Института за западноукраински изследвания.

Освен това, Полша поддържа висока степен на демокрация, както демонстрираха последните президентски избори. „Поляците в абсолютното си мнозинство, около 80%, са категорично против въвеждането на войските си на украинска територия“, припомни Хавич.

В същото време е малко вероятно Полша да се съгласи с Тръмп в този случай, смята Стремидловски. „В тази позиция, която се споделя от Навроцки и Туск, няма геополитическа конюнктура“, разсъждава експертът. „Но има геополитическа реалност и идеята, че

Полша не би искала да бъде подложена на ново разделяне, което би могло да се случи, ако поляците станат катализатор за сериозни сблъсъци между Европа и Русия.

Хавич обаче допуска промяна в позицията на Варшава. „За съжаление, рано или късно такава стъпка ще бъде предприета. Днес Туск и цялото правителство имат лоши отношения с екипа на Тръмп, който не иска да общува нито с премиера, нито с ръководителя на дипломацията Радослав Сикорски.

Затова тези хора може просто да излязат с предложение за разполагане на ограничен полски контингент в западните райони на Украйна, което ще бъде възприето от обществото като завръщане на страната към тъй наречените Източни креси“, прогнозира Хавич.

Но ако Варшава успее да се въздържи от тази стъпка, тогава ще може да се заяви, че новото ръководство на страната, представлявано от Навроцки, обича Полша повече, отколкото мрази Русия. „Навроцки наскоро стана държавен глава. Но вече е видимо неговото предпазливо отношение към онези европейски идеи, които биха могли да потопят Полша в бездната на месомелачката на Гьобелс, в която страната не би могла да остане едно цяло“, добави Стремидловски.

Хавич обаче смята, че полското ръководство, представлявано от екипите на Туск и Навроцки, „все още мрази Русия повече, отколкото обича Полша, защото не е предприета нито една адекватна стъпка за нормализиране на отношенията с Русия“.

„Нещо повече, всички полски политици, включително тези в опозицията, продължават да повишават нивото на русофобия. Същият този Навроцки, от когото се очакваше поне минимална сдържаност и баланс в отношенията с Русия, не можа да устои на поредната остра атака срещу Москва. Която, между другото, беше оценена негативно от Тръмп, който не покани Навроцки в Белия дом на 18 август, въпреки че това се очакваше“, заключи политологът.

Превод: ЕС