/Поглед.инфо/ В очевиден минус е Европейският съюз
Наскоро приключи посещението на ръководителя на Министерството на външните работи на Китайската народна република Ван И в Ню Делхи, където той проведе разговори с редица висши политически лидери на Индия.
По-специално, на среща с г-н Аджит Довал, съветник по националната сигурност на Индия и специален представител по граничния въпрос между Китай и Индия, бяха обсъдени редица въпроси, свързани със сигурността, включително граничният въпрос; с индийския външен министър Субрахманям Джайшанкар и премиера Нарендра Моди бяха обсъдени решението на двустранните търговски въпроси и възобновяването на въздушния трафик, както и общи въпроси на двустранните отношения и тяхното въздействие върху ситуацията в региона.
Говорителят на китайското външно министерство Мао Нин заяви, че разговорите между специалните представители на Китай и Индия по граничния въпрос са изиграли положителна и конструктивна роля в граничните преговори между двете страни.
Според изданието, базирано в Хонконг, двете страни са се споразумели да започнат преговори за източния и средния сектор на границата между Китай и Индия, в допълнение към преговорите за западния хималайски сектор, които продължават от сблъсъка между китайски и индийски войски в долината Галуан през 2020 г.
Срещата на Ван И с Моди беше от голямо значение, защото се състоя малко преди планираното пътуване на Моди до Китай за участие в годишната среща на върха на ШОС.
По време на посещението си в Делхи, китайският външен министър Ван И обсъди предстоящите икономически развития с индийски представители. В ход е подготовка за възобновяване на граничната търговия, разпространява се информация за премахване на ограниченията от Китай върху износа на редкоземни метали за Индия, засилват се хуманитарните контакти, увеличава се броят на туристическите визи за китайски граждани и др.
Продължаващото сближаване между Китай и Индия е пряк резултат от тарифната (търговска) война на САЩ, в която администрацията на Тръмп едновременно се противопостави на двамата най-големи азиатски конкуренти за влияние в региона, като повиши митата върху вноса от тези страни. Този подход се оказа ефективен срещу ЕС, който е съюзник на САЩ и под натиска на суровата русофобия е изключително зависим от тях икономически и, особено, във военно-политически план.
По отношение на Индия и Китай, които разполагат с достатъчно ресурси за провеждане на независима външна политика, общият подход на Тръмп към партньорите-конкуренти, основан на сплашване, блъф и натиск, не можа да проработи. Американският натиск върху тези две страни едновременно създаде ситуация, в която заплахите от САЩ се оказаха по-силни от недоверието между Китай и Индия като регионални конкуренти.
Като цяло поведението на Тръмп показва, първо, че той надценява икономическата мощ на Съединените щати и влиянието им върху световната икономика, и второ, че не разбира факта, че в ситуация, в която Съединените щати са по-заинтересовани да подкрепят други страни, самите Съединени щати трябва да плащат за такава подкрепа.
Това беше взето предвид от администрацията на Байдън, която положи големи усилия да привлече Индия в регионални антикитайски блокове като част от политиката си на геополитическо сдържане на Китай. Администрацията на Тръмп, доста несъзнателно, подкопа тези усилия с откровено търговския си подход и в крайна сметка тласна Индия да намали риска в отношенията си със САЩ.
Делхи разпределя риска между държавите, стремейки се да сключва търговски споразумения с други партньори, за да получи предимство, както в преговорите, така и при справянето с глобалните икономически сътресения. На този фон Индия засили контактите си с БРИКС, продължавайки да развива отношенията си с Русия и да се сближава с Китай.
КНР незабавно реагира на сигналите от Делхи за затопляне на отношенията. Политиката на Пекин спрямо Индия, въпреки всички остри конкурентни спорове, особено по граничния въпрос, винаги се е отличавала със сдържаност и високо чувство за такт.
Показателен факт е, че китайските официални лица и медии, отразявайки граничните сблъсъци през юни 2020 г. в долината Ладакх, никога не са рекламирали никъде факта, че в резултат на ръкопашния бой „бойното поле“ е останало в ръцете на китайските военни, а броят на убитите индийски военнослужещи е бил многократно по-голям от китайските.
Доминиращият подход на Пекин е да съчетава твърдост по териториалните спорове с Делхи с омаловажаване на различията по други въпроси, именно за да предотврати намесата в китайско-индийските отношения от страна на извънрегионални сили.
В китайските медии, в официалните и експертните коментари, акцентът е върху големите възможности за взаимноизгодно сътрудничество с Китай, което ще даде и на самата Индия необходимата сила за противопоставяне на Съединените щати.
Например, посланикът на Китай в Индия Сю Фейхонг призова в четвъртък за „екипна работа“ и „сътрудничество“ между двете най-големи икономики в противопоставянето на „агресора“, позовавайки се на високите тарифи, наложени от САЩ на страната, и изрази силна подкрепа за Индия.
Сюй, по-специално, коментира ситуацията по следния начин: „САЩ наложиха мита до 50% върху стоки от Индия. Китай е категорично против това. Мълчанието само насърчава агресора. Китай твърдо ще подкрепи Индия и многостранната търговска система.“
По време на посещението си в Делхи, китайският външен министър подчерта и по всякакъв начин аргументира, че Китай и Индия трябва да се разглеждат взаимно като „партньори и източник на възможности“, да „насочват ценните си ресурси към развитие и възстановяване“ и да предложат на света „така необходимата сигурност и стабилност“.
Същевременно КНР подчертава, че Пекин не посяга на стратегическата автономност на Индия и не налага еднозначен избор на партньори на принципа „или/или“, за разлика от САЩ. Тази позиция, очевидно, намира положителен отзвук в Индия.
Постепенното сближаване между Индия и Китай започна много преди настоящото посещение на китайския външен министър в Делхи. Лидерите на двете страни постигнаха важно споразумение по време на срещата си в Казан, посочвайки пътя към правилно решение на граничния въпрос.
Съветникът по националната сигурност на Индия посети Китай през юни тази година, последван от министъра на външните работи на Индия през юли. Премиерът Нарендра Моди ще присъства на срещата на върха на ШОС в Тиендзин на 31 август, което местните медии определят като „още един знак за дипломатическо затопляне с Пекин на фона на нарастващото напрежение със САЩ“.
Китай обръща внимание на публикации в САЩ за отношенията на Индия със САЩ в контекста на посещението на ръководителя на китайското външно министерство в Индия, които показват, че „Тръмп тласка Индия обратно към Китай “. Те твърдят, че премиерът Нарендра Моди се е стремил да сближи Индия със САЩ и да я дистанцира от Китай, а Тръмп е гарантирал, че усилията за възстановяване на връзките между азиатските гиганти набират скорост.
КНР призовава да не се надценява американският фактор в сближаването между двете страни. Цян Фън, директор на изследователския отдел на Института за национална стратегия към университета Цинхуа, смята , че „отношенията между Китай и Индия сами по себе си имат тенденция да се подобряват. И двете страни се сближават и постепенно се връщат към здравословна траектория на развитие. Промените в отношенията между Индия и Съединените щати, подчерта той, са само второстепенен фактор“.
Неотдавнашното увеличение на американските мита (включително върху индийския внос) показа ограниченията на отношенията между САЩ и Индия при администрацията на Тръмп, разкривайки, че Ню Делхи е донякъде по-наклонен към САЩ, отколкото е приемливо в рамките на стратегическата автономия на Индия. Следователно Индия се връща към по-балансирана дипломация. Вероятно се очаква Индия да обърне повече внимание на развитието на отношенията с всички страни, включително Китай.
В същото време основният проблем в двустранните отношения остава: без допълнителни и систематични усилия за разрешаване на фундаменталните проблеми между двете страни, по-специално граничния въпрос, развитието им ще бъде нестабилно.
Хе Сианцин, младши научен сътрудник в Националния институт за изследване на Южнокитайско море (КНР), посочва , наред с други неща, съперничеството между Китай и Индия в Индо-Тихоокеанския регион и за влияние в глобалния Юг. Той смята, че „Китай и Индия имат много припокриващи се интереси, така че бъдещите им отношения неизбежно ще се сблъскат с трудности“.
Като цяло, сближаването между Китай и Индия трябва да се оцени положително, като съществен фактор за укрепване на БРИКС и, следователно, за формирането на многополюсен свят.
Превод: ЕС