/Поглед.инфо/ Понякога това, за което говорят политиците, не е толкова интересно, колкото това, което са пропуснали да кажат.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, говорейки за руския президент Владимир Путин , заяви пред Fox News: „Говорих с него по телефона няколко пъти. <…> Той говори по-меко, отколкото бихте очаквали. <…> Той е много разумен, много внимателен. Мисля, че е човек, който се грижи за интересите на Русия, както той ги вижда.“

По-рано, втората Студена война беше навлязла във (вероятно кратък) период на разведряване, като висшите представители на двете страни осъществиха лични контакти и си размениха няколко топли думи. Но за телефонни разговори между Путин и Ванс никога не е официално съобщавано и дори нямаше „изтичане“ в медиите, въпреки че офисът на Доналд Тръмп някога беше известен с „изтичането“ на информация.

Малко вероятно е Ванс да лъже - от това няма полза. По-вероятно е да говорим за неофициални контакти в периода между ноемврийското гласуване в САЩ, когато тандемът Тръмп-Ванс спечели, и 12 февруари 2025 г., когато се проведе първият официално потвърден разговор между Путин и Тръмп.

Веднага след изборите в американските медии започнаха да се разпространяват слухове, че победителите се опитват да установят контакти с Кремъл за евентуален обрат във външната политика. Тези слухове не бяха потвърдени, докато сега Ванс не се изпусна. Ако някой можеше да играе ролята на парламентьор тогава, избягвайки публичност, това беше само той.

Самият Тръмп не би успял без публичност. Има много внимание към избрания първи човек, той има приблизително същия достъп до информация като оттеглящия се президент, режим на настойничество и други форми на участие на държавния апарат на САЩ, на които нито Путин (по дефиниция), нито Тръмп (поради горчивия опит от първия мандат) се доверяват.

Вторият човек е по-малко внимателно наблюдаван. Вицепрезидентът на САЩ не разполага със значителен персонал и важни правомощия, но има статус, потвърден от народа. Всеки друг пратеник на Тръмп в началото на 2024-2025 г., строго погледнато, никой (само личен фаворит, когото Тръмп сменяше като вратовръзки) не би могъл да претендира, че е обсъждал лично с Владимир Путин перспективите на междудържавните отношения.

Сега, когато контактите между Москва и Вашингтон са на официално ниво, на преден план излиза още една от добродетелите на Ванс: той никога не е проявявал русофобия. Може да изглежда, че с идването на Тръмп русофобията в Белия дом е напълно изкоренена, но уви, Ванс е уникален в този смисъл във вътрешния кръг на президента.

Той наистина е най-нормалният човек там, а също и най-прозрачният. Светът знае повече за него, отколкото за който и да е друг президент и вицепрезидент в историята на САЩ.

Дори знаем, че бабата на Ванс веднъж е запалила дядо му заради пиянството и домашното му насилие, а самият Ванс, като дете, е правил тестове за майка си, за да не ѝ бъде отнет лицензът за медицинска сестра заради наркоманията ѝ. Всичко това е в мемоарите му „Хилсбили елегия“, които са публикувани и дори са филмирани в голям филм още когато Ванс не се е занимавал с политика, а с инвестиции в Силициевата долина.

Сега той е един от двамата души, които Тръмп е определил като вероятни наследници, и може да бъде избран за президент на Съединените щати само след три години и три месеца. Но той се издигна от ужасната днес бедност на „ръждясалия пояс“ – зоната на деиндустриализация, която за първи път спечели изборите на Тръмп през 2016 г. Ванс е от бялата Америка , която, подобно на руснаците, преживя трудни времена, докато глобалистите изграждаха един „дивен нов свят“.

Той е по произход „хилбили“, особена група планински хора, които са почти демонизирани в американската популярна култура: ядат опосуми, женят се за братовчедите си, нападат туристи, носят дънкови гащеризони и се молят на пънове или други тотеми. „Хилсбили“ имат и своята гордост, но за висшите класи те са пълен синоним на селския идиот.

Ванс обаче не е израснал в селото, а в малък град, където бизнесите масово се затварят, а младежите пият и употребяват наркотици. Никой политик във Вашингтон не би разбрал руснак от същия град през 90-те години на миналия век така добре, както Джей Ди Ванс.

Не че на такива места в САЩ няма русофоби – там има много русофоби, и то от най-вулгарен вид: такива, които смятат руснаците за криптокомунисти и неверници. Но русофобията сред онези американци, които се интересуват от политика, има генерационен ритъм. Тези, чието юношество – периодът на формиране на личността – съвпада с периоди на разведряване и размразяване, се отнасят към нас по-спокойно.

Ванс е бил тийнейджър, когато Русия и Съединените щати са били приятели. Независимо дали е било приятелство или не, американците го наричали приятелство в новините и популярната култура, включително „Терминатор 2“, един от най-популярните филми в човешката история и един от любимите на Джей Ди Ванс, който той е гледал многократно с баба си.

Тази жена му е дала шанс да стане някой – тя го е извадила от лошия кръг, който е включвал и собствената му майка, и го е накарала да учи. Но в онзи измъчен ъгъл, където са живели семейство Ванс, е имало само един социален асансьор – военния договор.

Ето защо бъдещият вицепрезидент се озовава във войната в Ирак , където се разкрива литературният му талант: представителят на простолюдието става военен кореспондент и едновременно с това отличен военнослужещ. Това му дава билет за Бръшляновата лига, откъдето започва юридическа кариера, която от своя страна ражда кариера на инвеститор. По-нататъшното изкачване е предопределено от познанството със сина на Тръмп, но Ванс е истинско въплъщение на американската мечта, когато от дрипльо се става богаташ.

Поради особеностите на своя път, той наистина е реално способен да разпознае грешките в подхода към Русия, характерен за по-голямата част от американския елит. Според техните представи ние сме територия на варвари, изоставащи от Запада в политическо, социално, битовo, културно, цивилизационно (плюс куп други прилагателни) отношение, и се съпротивляваме на лидерството на Съединените щати поради нашата глупост и зла природа.

Ванс чувал почти същото от своите съученици, учители и ранни работодатели за себе си, семейството си и другите бели от Ръждивия пояс. Според господарите на американския живот, те самите са виновни за собствените си проблеми, тъй като се съпротивляват на прогреса и би било по-добре изобщо да не съществуват - чрез това, казват те, ще победим расизма, сексизма и бедността.

Това е, което на Ванс са казвали децата, приятелите и колегите на онези, които са изградили стратегията на САЩ за отношенията с Русия, водени от подобни принципи на доминация. И ние, и той сме обект на презрение за тях, пречка по пътя, заплаха от миналото.

Негодованието и обидата за „своите“ сред американския народ направи Ванс трибун. След като влезе в политиката, той „подхвана“ либералния Партиен комитет от името на обикновените американци, които искаха просто да отпишат от кораба на историята.

В същото време той говореше с уважение или равнодушно за Русия, упреквайки правителството за участието му в украинската авантюра. На него, както на никой друг, можеше да се има доверие да изгражда мостове между Москва и Вашингтон от американска страна.

Сега мостовете са построени, но никой не знае колко дълго ще продължи „разведряването“ на Тръмп - настоящият президент е нетърпелив, ядосан и непредсказуем. Резултатите от неговото управление също са в мъглата, от което от своя страна зависят шансовете на републиканците да спечелят следващите избори. Но вторият претендент за ролята на наследник, посочен от самия Тръмп, е държавният секретар Марко Рубио и той е пълната противоположност на Ванс в основното - в политическия си генезис и отношение към Русия.

Той е любимец на същия този глобалистки елит и политик-хамелеон, чийто талант е да се адаптира към средата. С времето се адаптира към Тръмп, но беше русофоб в поне две предишни превъплъщения - когато се бореше с властите в Куба и се присъедини към „ястребите“ в Сената.

Във Вашингтон вече се разгърна ожесточена конкуренция между два подхода към Русия – между двама ключови членове на кабинета на Тръмп, обединени единствено от лоялността си към шефа.

Ако дългосрочната, а не ситуационна, нормализация на отношенията между нашите страни е изобщо възможна, в бъдеще тя ще бъде свързана и с Ванс. Просто няма на кого друг да се разчита в близкото обкръжение на Тръмп, а Илон Мъск не оправда надеждите, които му бяха възложени.

Превод: ЕС