/Поглед.инфо/ Анализирайки причините за кризата на границата на Беларус и Полша във връзка с опитите на бежанци да проникнат на територията на Европейския съюз, експертите пропускат мотивите, движещи тези хора. Напълно възможно е сега да се наблюдава само първото ехо от много по-страшно явление - наплив на стотици хиляди, ако не и милиони, бежанци в Европа. На този фон белоруските събития бързо ще бъдат забравени и ще изглеждат само бледа сянка на страшна миграционна буря.

Повечето от хората, които се озоваха в Беларус неправомерно, са иракски кюрди. Защо те? В крайна сметка ситуацията в квазидържавното образувание Автономен Кюрдистан, създадено с помощта на американците в Ирак, се счита за безопасна. Откъде се взеха тези хора, които заедно с малки деца и жени се лутат в снеговете на Беловежката пуща, за да пробият към Европа? Или може би те са най-благоразумните и са водени от спомена за ужасите, случили се на летището в Кабул, когато американците си тръгнаха?

В съответствие със споразумение между американската администрация и иракското правителство бойните части на американските войски трябва да напуснат страната до края на годината. В програмите за обучение на иракската армия и сигурността на американската мисия ще останат само съветници и инструктори.

Кюрдите обаче видяха „позора в Кабул“ и сред тях нарастват опасенията, че американците, както вече се е случвало неведнъж, ще си измият ръцете над „незавършените си проекти“ за създаване на кюрдска държавност в Ирак и Сирия. Окончателният крах на тези проекти все още не е настъпил, но първите потоци от бежанци вече са достигнали до Европа. Кюрдите имат основание да смятат, че "организираното отстъпление" на американците лесно може да се превърне в безпорядък бяг.

Днес кюрдите са най-голямата етническа група без собствена държава. Техният брой се оценява на 30-40 милиона души. Те живеят главно на територията на съвременния Ирак, Сирия, Турция и Иран.

Колко скоро потоците от кюрдски бежанци ще се слеят в бурен поток, проникващ в Европа, ще зависи от много неща. На първо място зависи колко бързо ще бъдат разбити властите на автономния Кюрдистан в Ирак и кюрдската "Рожава" в Сирия, без да се разчита на американски щикове. Багдад и Дамаск смятат тези правомощия за неприемливо прекомерни и са убедени, че кюрдите трябва да бъдат държани отговорни, че са фактически съюзници на западната коалиция при унищожаването на Ирак и Сирия. И в двете страни рано или късно ще започне да расте натискът, за да се възстанови пълнотата на прерогативите на централната власт на цялата национална територия. В същото време и Багдад, и Дамаск ще могат да разчитат на подкрепата на силни съседи – Турция и Иран, които също са загрижени за кюрдския проблем, както и на солидарността на много арабски страни.

Американците въздъхнаха малко по-спокойно след октомврийските парламентарни избори в Ирак, когато непримиримите им опоненти измежду шиитските проирански партии загубиха значителен брой места в парламента. Но е трудно да наречеш приятел на САЩ и шиитския духовник Муктада ас Садр, който е лидер на партията “Сайрун”, който ги спечели.

В периода от 2003 до 2008 г. именно той и неговото движение са основната фигура във въоръжената съпротива срещу американската окупация. Отношенията му с Иран са сложни, но в никакъв случай непримирими. За разлика от недвусмислено проиранските шиитски партии и въоръжени формирования, той е по-склонен към иракския национализъм и често посещава Техеран, договаряйки там сътрудничество. Ас Садр продължава да отхвърля продължаващото присъствие на американски войски в Ирак.

Поради борбата за лидерство сред шиитските фракции, сега Ас Садр се опитва да формира управляваща коалиция със сунитските партии “Халбуси” и “Ханджар” и Демократическата партия на Кюрдистан на Масуд Барзани, но такъв съюз ще бъде много крехък и по-вероятно е да предизвика противоречие, отколкото стабилност.

За това, че Ирак е на прага на нови сериозни сътресения, говори и покушението срещу премиера Ал Казими, извършено на 7 ноември с помощта на три дрона. Американците обвиниха Иран за това, а последният насочи пръст към Съединените щати, виждайки в тази провокация опит да се наруши предстоящото изтегляне на американските войски.

Ако се съди по телефонния разговор на 17 ноември между Ал Казими и иранския президент Раиси, иракчаните са по-склонни да повярват именно на аргументите на Техеран. По-специално Раиси каза, визирайки американците: „Те преследват собствените си зловещи цели, като подбуждат бунт. Ето защо всеки трябва да бъде нащрек пред подобни заговори." Оцелелият опита за убийство Ал Казими не изостави искането за изтегляне на американските войски.

В случай на очаквания крах на кюрдските образувания в Ирак и Сирия, притокът на бежанци към Европа със сигурност ще се увеличи. Кюрдите са готови да посочат Съединените щати като виновници за своите проблеми, но Америка е далеч. В миналото съюзническите кюрди бяха транспортирани по въздух от Ирак в Америка, по-специално 7000 души през 1996 г. като част от операцията “Безопасен пристан”, но сега това е незабелязано. Европа в това отношение е много по-достъпна за кюрдите. Освен това европейците, които участваха в усилията на американската коалиция за дестабилизиране на Близкия изток, са длъжни, като представляват кюрдите, да поемат отговорност за съдбата на тези, които са им помогнали: ако Западът изостави кюрдите, тогава той трябва най-малкото да осигури тяхното материално съществуване. Често може да се чуе за това в интервютата с кюрдски бежанци на белоруско-полската граница.

Белоруският маршрут на кюрдското „настъпление в Европа“ вероятно ще замре след известно време, всички ще забравят за ролята на Лукашенко в неговата организация, но в други посоки на кюрдското изселване ще стане наистина горещо.

Изходът от ситуацията не е лицемерно, а реално участие на Запада в успокояването на развълнувания регион и възстановяването на всичко разрушено при нашествията. Засега обаче Западът е склонен да обвинява всеки друг, освен себе си за проблемите на Близкия изток. Така че миграционната буря ѝ предстои на Европа.

Превод: В. Сергеев