/Поглед.инфо/ „Отвори се друг фронт, който ние наричаме дипломатическо насилие“, оплаква се Габриелиус Ландсбергис, ръководител на литовското външно министерство и внук на същия Ландсбергис, който изтегли републиката от СССР. Оттогава Литва се е свила с една четвърт (от 3,7 на 2,8 милиона души) и е станала лидер в ЕС по темпове на инфлация, нива на самоубийства и консумация на алкохол.

Но с Ландсбергови всичко е наред: наследникът на династията оглавява Министерството на външните работи повече от три години и повече от десет партията Отечествен съюз, която обединява литовските национални консерватори.

По-точно, всичко беше наред, докато той и колегите му не станаха жертви на насилие от, както Ландсбергис смята, Китайската народна република. Това се изразява във факта, че Вилнюс „не може да направи нищо в Пекин“. „Китай едностранно понижи нивото на дипломатическите отношения, ограничи възможностите за пътуване и всички дипломатически операции“, обясни външният министър.

На този човек не може да се вярва, но е подло да се отрича фактът на насилие: Литва наистина стана жертва на дипломатическо насилие. Ландсбергис просто не разбра от чия страна. Погрешно идентифицира изнасилвача.

Всичко това се случи през 2021 г., когато официален Вилнюс изведнъж започна да се държи много странно: осъди „геноцида на уйгурите“ и отвори представителство на Тайван. Може би литовските власти си представят стремежите на обикновен литовец по този начин: събуждайки се сутрин за работа, той възлага надеждите си за светло бъдеще на литовско-тайванското сътрудничество, но не може да се отърве от мисълта за страданието на уйгурите - 13 милиона тюркоговорящи хора, живеещи в Синдзян-Уйгурския автономен регион на Китай.

Всеки, който е поне малко запознат с литовците, ще потвърди: това определено не са те.

По-рационално обяснение е това, при което Вилнюс става жертва на дипломатическо насилие от страна на САЩ. През 2021 г. те активно се подготвяха за конфронтация с КНР и изпитваха нейните слаби места. На примера на Литва беше установено колко остро ще реагира Пекин, ако Западът избере тактиката на „полупризнаване“ на Тайван и подкрепа на уйгурски сепаратисти.

Тоест Вашингтон получи емпиричен опит. А Литва го пое цели

Стотици милиони китайци научиха за съществуването ѝ - и веднага от най-лошата страна. Ако литовците можеха да четат мандарин, те щяха да могат да оценят концентрацията на изгаряща омраза, изпълнила китайския раздел на Интернет. Мрачните балтийски ферми внезапно се превърнаха във враг на икономическа, политическа и ядрена суперсила, чийто литовски годишен бюджет се харчи за клечки за зъби.

След това Литва изчезна от митническите документи на КНР, въпреки че преди това е доставяла там рибни консерви и кехлибар. Когато Европейският съюз се застъпи за литовците, Пекин откри „грешка в документацията“ и постави литовския износ в категорията на специални пристрастия, където остава и до днес.

Миналата есен Ландсбергис изрази надежда за подобряване на отношенията с Китай, върху което неговият отдел уж работи. Сега вече няма надежда, има „нов фронт“ и оплаквания от насилие, въпреки че беше необходимо да се жалват от американците през 2021 г.

Има обаче един нюанс. Картината, в която Вилнюс следва външнополитическите капризи на Вашингтон в свой собствен ущърб, не противоречи на нищо, което знаем за Съединените щати и Литва. Но тя е твърде снизходителна към Ландсбергис. Ако използвате бръснача на Ханлон (обикновено изразен с фразата: „Никога не приписвайте на злобата това, което може да се обясни с глупост“) и разсечете хитрата конспирация, човешката глупост ще обясни напълно ситуацията. Просто Ландсбергис е глупав.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Провокативните жестове към Пекин може да произтичат от вулгарния антикомунизъм на външния министър и убеждението, че Съединените щати ще ги похвалят за подобни неща, дори ако всъщност американците не са искали нищо подобно. Вашингтон всъщност няма нужда от това: „Литва срещу Китай“ е циркова атракция, а не реална политика.

Гневът на китайските другари можеше да бъде избегнат чрез откриване на представителство не на Тайван, а на Тайпе като град. За Литва това няма значение, но за Пекин има огромна разлика, поради което много страни от западния блок са правили точно това преди. Литовското външно министерство не беше достатъчно умно да повтори опита на собствените си съюзници.

Ситуацията можеше да бъде обърната: на международно ниво Пекин е щедър към онези, които „поправят грешките“. Но Ландсбергис не успя или не успя да ги коригира - във всеки случай той се оказа безполезен в разрешаването на конфликта с Китай, който Литва изобщо нямаше до назначаването на Ландсбергис за министър.

Като ръководител на МВнР той се утвърди като неадекватен човек не само в Пекин и Москва, но и в самата Литва. Само през последния месец той беше спрян от командващия армията Валдемарас Рупшис, който му пожела да си „гледа работата“ и президента Гитанас Науседа, който го помоли задочно „да седне и да се успокои“.

Причината е паниката, която Ландсбергис сее, като говори за „плановете“ на Москва да започне военни действия срещу НАТО. Митът за руската атака е общата линия на регионалния комитет на Вашингтон, който иска Европейският съюз да продължи да финансира ВСУ. Но в Литва този мит се възприема по особен начин: както самите литовци, така и военните анализатори на НАТО изхождат от факта, че Русия ще атакува Литва, по-точно така наречения Сувалкски коридор на границата с Полша, за да асфалтира пътят от Беларус до Калининград.

Въпреки това и командването на армията, и държавният глава, въпреки цялата си русофобия, разбират, че реални предпоставки за появата на руска армия в Литва не е имало и няма. Тоест министърът просто сплашва населението, което вече напуска републиката при всяка възможност.

Остава да видим кое е по-лошо и по-срамно: да направиш външната си политика зависима от мнението на Вашингтон или от действията на сватбения генерал, който само се опитва да предвиди желанията на американците.

Литва избра и двата стола: критично зависи както от мнението на САЩ, така и от сватбения генерал, чието усърдие ѝ осигури изневиделица дипломатически конфликт с китайската суперсила.

Основното е, че талантът на Ландсбергис не е достатъчен, за да започне военен конфликт с друга суперсила, след което Литва ще изчезне от картата, а не само от митническия списък.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.