/Поглед.инфо/ След среща с кралицата Лиз Тръс официално стана новият министър-председател на Великобритания. Вече е крайно непопулярна, въпреки че се хвърля с пари и обещания, включително обещанието да се постигне военно поражение на Русия. Междувременно всичко може да се окаже точно обратното - и победата на Тръс ще допринесе значително за поражението на самата Великобритания.

Последният път, когато Великобритания беше в такава треска, беше по време на първия мандат на Маргарет Тачър. Станалата вече шаблонна фраза „рекордна инфлация за 40 години“ се отнася точно за това време.

Разликата е, че тогава „Желязната лейди“ с безстрастието на икономка оряза разходите и извади страната от кризата – до такава степен, че феновете наричат периода “възраждането на Великобритания“. А Лиз Тръс, която нелепо упорито копира Тачър в думи, жестове и дрехи, най-вероятно ще доубие британската икономика.

Пробивайки се до върха на властта на вълната на безскрупулен популизъм, тя обеща на нацията намаляване на данъците (включително ДДС - веднага с 15%), от което ченето на нейният опонент, бившият министър на финансите (тоест главният счетоводител на страната) Риши Сунак увисна до пода. За разлика от Тръс, той е наясно със състоянието на британската хазна, която все още не е силно изтощена под натиска на енергийната криза.

Между другото, Тръс все още няма план за борба с това (вече наречено „национална катастрофа“), с изключение на разпределението на пари от „хеликоптер“. Новият премиер обещава да разкрие своята "смела стратегия" до седмица.

Въпреки това няма особено значение какво казва или обещава Тръс сега. Нейният популизъм е логично продължение на нейния кариеризъм и гъвкавост: тя многократно променя мнението си на обратното, когато това е изгодно.

Например, тя премина към консерваторите от либералите - третата партия във Великобритания, а в техните редици се бори не само за легализацията на марихуаната, но и за премахване на монархията. По същия начин тя сменя цвета си от яростен противник на излизането на Великобритания от ЕС в пламенен привърженик. Така Тръс имаше добри отношения с Борис Джонсън, който ѝ връчи всички приоритетни области във външната политика, с изключение на отношенията със Съединените щати. В кабинета се смяташе, че тази упорита, скандална, хитра жена, която вече е успяла да ръководи шест министерства, знае как да постигне това, което иска. Тя дори изневери на съпруга си, макар че той по-късно ѝ прости.

Сега Тръс постигна всичко като цяло и получи юздите на властта не от партийните елити, а директно от народа - редовите членове на партията. За пет кръга на гласуване "на върха" финансовото чудо Сунак беше начело, но на шестия тур гласуваха всички членове на партията. За по-простите британци Сунак е твърде елегантен, твърде богат, може би дори твърде черен (латентният расизъм на британския народ вероятно ще бъде споменат от левия “Гардиън”), а Тръс с нейното пръскане на пари и каране на танк по руската граница, се опита да изглежда като своя.

Като политик тя е много по-близо до Доналд Тръмп, отколкото може да изглежда. Нейната победа е своеобразен бунт на редовния ппартиен член срещу дебелите босове (и в същото време – победа на Борис Джонсън; обстоятелствата не му позволиха да посочи наследник или да подкрепи публично фаворита, но Тръс е най-добрият кандидат за него от всички възможни).

Подобно на милиардера от Ню Йорк, Тръс дава невъзможни обещания и флиртува с ксенофобията с всички сили, обещавайки да се оттегли от останалите общоевропейски институции, ако това попречи на депортирането на мигранти.

Подобно на Тръмп, Тръс дразни политиците в ЕС, което малко хора забелязват сега, в периода на обединение на Запада срещу Русия. Но в хода на развода си от континентална Европа тя изпи много кръв от жителите на Брюксел, а сега ще изпие още повече.

В същото време тя обещава рязко увеличаване на военния бюджет и постигане на „поражението на Русия в Украйна“ или поне „разпад на руската икономика“. Но, между другото, не защото тя по природа е особено жесток русофоб, поне това не се проследява в нейния жизнен път. Може би и тук тя е вярна на себе си и смята, че сега ѝ е изгодно и приеме образа на борец - с шефовете, забравили за мераците на народа вътре в страната или със "смъртната заплаха" някъде отвъд океана (слабите познания на Тръс на историята и географията на Източна Европа са добре известни).

Тя е британка и това е достатъчно. Сега Русия е в конфликт не с Тръс, не с Джонсън, не със Сунак и не с Нейно Величество, а с Великобритания като такава, или по-скоро с желанието на нейната управляваща класа да се утвърди отново на световната сцена за сметка на Руската федерация (впрочем след победата на Тръс стана ясно, че тази версия за мотивите на Лондон се споделя и от руския външен министър Сергей Лавров).

В същото време преместването на Тръс на Даунинг Стрийт устройва Русия повече от преместването на Сунак.

Първо, защото е индус и зет на „бащата на индийските информационни технологии“, което отвори определени перспективи за установяване на британско-индийските отношения, което означава увреждане на руско-индийските.

Второ, защото в момента Великобритания е слаба и продължава да отслабва, а Тръс не изглежда компетентна дори да забави този процес (за разлика от брилянтния Сунак).

Но тя е амбициозна, смела и непредсказуема, което може да я превърне в разрушителна сила за Великобритания, което буквално се пука по шевовете – и в Шотландия, и в Северна Ирландия са недоволни от победата на Тръс.

Във Великобритания, между другото, също. Тръс все още не беше успял да оглави правителството, но вече беше станала непопулярен премиер. Според проучване на “Югов” 4% са „много доволни“ от избора ѝ и 18% са „по-скоро доволни“, докато 33% са „много разочаровани“, а 17% са „сравнително разочаровани“.

Най-вероятно гъвкавостта, популизмът и съдбата (трудно е да се отрече, че до момента тя е на страната на Тръс) няма да променят най-популярната прогноза за перспективите на новия министър-председател на Нейно Величество. Тръс е първокласно камикадзе. Тя трябва буквално да прави чудеса, за да остане на поста повече от две години. Януари 2025 г. е крайният срок за нови избори, които консерваторите почти сигурно ще загубят от лейбъристите, но е по-вероятно на Тръс да стоварят цялата вина за всичко много преди това.

Съмнително е дори смяната на партийния цвят на британските власти да има съществен ефект върху характера на отношенията между Москва и Лондон. Но Москва има основание да очаква, че новият министър-председател на Нейно Величество ще направи неща в родината си с такива последствия, каквито самата тя обещава на Русия и руската икономика. Както казват по-малко щастливите членове на партията на Тръс, тя има повече амбиция, отколкото способности. Основното нещо е да не натисне ядрения бутон. Че все пак се хвали, че и това може да стори.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com