/Поглед.инфо/ По-рано медиите съобщиха, че Франция и Германия предлагат "структурирана дискусия" между лидерите на ЕС и руския президент Владимир Путин и се опитват да убедят противопоставящите се страни от съюза, че трябва да представят единно лице в преговорите.
Репортажите бяха официално потвърдени от ръководителя на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че смята, че е необходим разговор между ЕС и Русия, за да се защитят стабилността и интересите на блока.
Макрон каза пред журналисти в кулоарите на срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък, че Русия е била обсъдена на срещата, на която са присъствали всички 27 европейски президенти, председателят на комисията на съюза Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
"Предполагаме, че този диалог е необходим за стабилността на европейския континент и за защита на нашите интереси като Европа. Мисля, че това е правилният начин да продължим напред", каза той.
Френският президент отбеляза, че вероятният диалог ще протече според взискателните европейски стандарти.
"Ще бъде взискателно, защото няма да се откажем от нито една от нашите ценности", добави той.
"Не можем да останем в чисто реактивна логика по отношение на Русия за всеки отделен случай", подчерта Макрон, очевидно позовавайки се на ЕС и на нерешените спорни въпроси на Русия, като въпроса за Крим.
Сред обвиненията на Запада са предполагамеите нарушения на правата на човека срещу опозиционни фигури в Русия и газопровода "Северен поток 2".
"Надявам се, че можем с истинско европейско единство и координация да проведем този ... диалог", заяви Макрон.
Макрон заяви, че първата среща на върха на ЕС с Путин от януари 2014 г. ще бъде шанс за съживяване на разговора, особено в светлината на конструктивната среща на върха между Путин и американския президент Джо Байдън миналата седмица.
Той спечели подкрепата на австрийския канцлер Себастиан Курц с изказването си.
Снимка Спутникнюз Алексей Николски
Според проект на декларацията на срещата на върха, споменат от Ройтерс, лидерите на ЕС въпреки това ще поискат от Европейската комисия и от върховния дипломат на съюза Жозеф Борел „възможности за допълнителни ограничителни мерки, включително икономически санкции“ срещу Русия.
След обединението на Крим с Русия през 2014 г., ЕС наложи икономически санкции на руската енергийна, финансова и оръжейна индустрия, както и индивидуални санкции срещу руските служители.
Москва многократно подчертава двойните стандарти на подобни мерки и липсата им на каквото и да е правно основание, като отбелязва, че санкциите са контрапродуктивни за отношенията между ЕС и Русия.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви по-рано, че ЕС и Русия споделят отговорността за бъдещето на региона и трябва да покажат политическа воля за сътрудничество, основано на взаимни интереси.
Само чрез такива съвместни усилия може да се постигне устойчиво развитие и сигурност на европейския континент, заключи министърът.
Руският висш дипломат заяви, че Москва се надява, че влошените отношения с Европейския съюз могат да бъдат върнати към нормалното, ако Западът се откаже от антагонистичната си пропаганда и започне взаимно уважителен диалог.
През годините ЕС беше критикуван от някои заради липсата на единна позиция в реакцията му по отношение на Кремъл. Но въпреки всички санкции и активното противопоставяне на контактите от страна на Полша и балтийските държави, отношенията между Москва и Европа продължиха да се развиват в практическата посока на търговията и съвместните икономически проекти.
Коментарите на Макрон дойдоха точно когато напрежението ескалира между Лондон и Москва в Черно море, след като британският кораб "Дефендър" се приближи на около 10 морски мили от бреговата линия на Крим и около 15 километра от домашната база на руския Черноморски флот в Севастопол, поставяйки военния кораб на около две морски мили в руските води.
Руски граничен патрулен кораб изстреля предупредителни изстрели, след като британският миноносец пресече руските морски граници, а самолет Су-24М извърши предупредителна бомбардировка срещу военния кораб, заяви руското министерство на отбраната. Руското правителство също така нарече действията на Великобритания провокация.
Според британските служители военният кораб е извършвал "невинно преминаване" през "украински териториални морета", въпреки че са предоставили поредица противоречиви и противоречиви твърдения за поведението на разрушителя по време на инцидента.
Неподвижно изображение, взето от видео, публикувано от руското министерство на отбраната, твърдящо, че показва разрушителят "Н.В. Дефендър" на британския кралски флот тип "45", заснет от руски военен самолет в Черно море, 23 юни 2021 г.
В четвъртък руският пратеник на Виенските преговори за военна сигурност и контрол над оръжията Константин Гаврилов предупреди Обединеното кралство, че Русия може да хвърли бомби върху британски военни кораби, ако те го изпробват търпението й отново в Черно море.
"... следващите бомби - ако решим да тръгнем по този път - ще бъдат хвърлени в целта, а не по пътя на кораба", каза Гаврилов.
Превод: СМ