/Поглед.инфо/ В навечерието на националния празник на Франция президентът на страната предложи на сънародниците си тези, чиято същност напълно неутрализираха френските хуманистични завоевания, чийто апотеоз е превземането на Бастилията на 14 юли 1789 година.
На 11 ноември 2018 г., Макрон призова да се почете паметта на маршал Анри-Филип Петен, военен престъпник, осъден на смърт за държавна измяна и военни престъпления, който си сътрудничи с нацистите.
Може би на президента на Петата република му се нрави, че маршал Петен, като идва на власт, първо заменя принципите „Свобода, равенство и братство” на безличните “Труд, семейство, отечество” и с лекота подлага на сегрегация съгражданите си, някои от които попадат в лагери на смъртта.
От странна привързаност към предателя на френските идеали страда и друг обитател на Елисейския дворец
Франсоа Митеран полага цветя на гроба на маршала-колаборационист през 1992 година. Тогава, макар и с мъка, успяват да избегнат скандала, въпреки че бившият шеф на контраразузнаването Александър де Маренш предоставя документи за прякото участие на Митеран, тогава млад и перспективен деец на режима във Виши, в изпращането на евреи в лагерите на смъртта.
Митеран не е получавал директни указания от своите покровители в Берлин. Той се занимава с улавянето на граждани по собствена воля.
Няма да е излишно да си спомнил Габриел Боньор, повече позната като Коко Шанел, чийто необикновен възход и популярност съвпадат с управлението на Митеран. Осъдена за престъпления срещу Франция, тази дама спокойно се завръща в Париж и се превръща в създател на тенденции в световната мода.
Накратко, Петата република в никакъв случай не е носител на традициите на Френската революция и пазител на нейните завоевания, а речта на Макрон на 12 юли може да изненада само хора, неопитни в политическия живот на Франция.
Парадоксално е, че в момента защитникът на „свободата, равенството, братството“ във Франция е аристократ, маркиз Филип дьо Вилие, който всъщност преработва речите на Дантон срещу Луи XVI, разбивайки Макрон на пух и прах на всички налични медийни платформи .
По естествен начин възниква въпросът: Чий обществен интерес представлява Макрон? На коя част от обществото разчита за подкрепа? Не е ли удивително, че можем лесно да назовем всички врагове и неприятелите на правителството на Макрон, тъй като техните списъци се актуализират почти ежедневно, но ни е трудно да кажем кой е НЕГОВИЯТ електорат? Кой подкрепя прокламираните мерки на Макрон и аплодира речите му, освен акционерите на фармацевтични компании?
От суетливата реакция на правителството след речта на президента става ясно, че държавният глава няма ясна стратегия. На всеки 30 минути, като кукувица от часовник, някакви лица изскачат от Елисейския дворец и дават противоречиви обяснения и си противоречат не само един на друг, но и на себе си. И това не ги притеснява. Заиграли се във фарса, те вече не могат без него.
Няма да сгрешим, ако кажем, че зад Макрон не стоят „мощни фигури“. Зад него стоят само кланове, които не са свързани от общата цел и имат единствено моментни интереси. Участието на Макрон в предстоящите избори е под въпрос. Самото му президентство също е под въпрос.
Съществуването на Петата република, която, съгласно сайта за правна информация société.com, е регистрирана в INSEE като търговска компания, имаща номер 100000017 по SIREN, номер като предприятие 10000001700010 по SIRET и номер по ДДС FR15100000017, отива към логичния си завършек.
Избирателната система прекратява своето съществуване, както някога е приключила монархическата система.
Ситуацията през 2021 г. показа отлично, че „маските са паднали“. Че бенефициентите на избирателната система не са в състояние да управляват държавата и всякакви избори са битка на политически стратези, която няма нищо общо с публичната администрация, а Еманюел Макрон е само ярко олицетворение на тази държава.
Идеологическото наследство от 50-те години е изядено. Няма собствени идеи за поддържане на социалната държава. Единствено “Трябва да има ред” както е завещал Петен, към чиито проекти и завети се обръща Макрон.
Няма да успее да се повтори номера на руските контрареволюционери, които в продължение на десет години хранеха населението с разобличения на съветския режим. Те имаха фуражна база, отнета от Съветския съюз. А Европа вече е ограбена и разделена между акционерите. Следователно номерът с разобличенията може да не мине.
Превод: В. Сергеев