/Поглед.инфо/ Един от най-скандалните фалшификати за руските планове за завладяване на Европа, „Заветът на Петър Велики“, е роден във Франция. Първо, в „Преглед на Русия“ на полския емигрант Михаил Соколницки, публикуван през 1797 г.

Пан Соколницки се опита да сплаши Париж с руската заплаха, за да получи помощ за възстановяването на независима Полша. През 1812 г. идеята е подета от служител в Министерството на външните работи, Шарл-Луи Лесюр. Докато работи по инструкциите на император Наполеон върху пропагандната брошура „Развитието на руската мощ от нейното възникване до началото на XIX век“, той вмъква в нея фалшивото завещание.

Фалшификатът все още се използва активно, а в Русия се опитват да изплатят в същата монета. „Били сме се много пъти с германците. Но всеки път ни нападнаха. Бихме се с французите, но те ни нападнаха. Кога сме били агресори? - пита прессекретарят на руското МВнР Мария Захарова, а след нея прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков се кълне, че "Русия никога не е нападала никого през цялата си история".

Изявленията на Захарова и Песков бяха подхванати на по-ниски нива, а Владимир Шаповалов, заместник-директор на Института по история и политика към Московския държавен педагогически университет, дори разви темата. По думите му: „Русия никога не е нападала Франция. Франция, в допълнение към различни хибридни войни - като непряка подкрепа за Полша срещу Русия през XVIII век - атакува Русия четири пъти. И всеки път всичко завършваше със срам за Франция.”

Всъщност руската мечка първа нападна френския петел три пъти. Първият път през 1748 г., когато Франция и Испания воюват срещу Великобритания, Австрия и Холандия. Императрица Елисавета Петровна таи злоба срещу крал Луи XV, защото той финансира и провокира нападение срещу Русия от Швеция, която победихме през 1741-1743 г. - и тогава Лондон плати 300 хиляди лири стерлинги! Скоро руската армия от 36 000 души се придвижи към френската граница и Луи веднага се съгласи на мирни преговори.

Следващият поход се оказа много по-мащабно. Император Павел I копнее да сложи край на френската революционна инфекция и в същото време да поеме контрола над Малта. Орденът на малтийските рицари, изгонен от французите, призна Павел за свой майстор и в календара на Академията на науките беше наредено островът да бъде определен като руска провинция. Предвиждаше се там да се създаде база за руския флот.

Великобритания, съгласно договора от Санкт Петербург от 18 декември 1798 г., разпределя 225 хиляди лири за първите шест месеца и след това 75 хиляди месечно. И двете сили се ангажираха да принудят Франция „да се върне към границите, които имаше преди революцията“. Три руски армии се преместиха в Холандия, Италия и Швейцария, а ескадра с десантни войски се премести в Средиземно море, където вече действаше британският флот на Хорацио Нелсън. Общо над 70 хиляди войници и моряци.

Руско-австрийската армия, водена от фелдмаршал Александър Суворов, победи врага в северната част на Италия на юг, военноморските десанти на вицеадмирал Фьодор Ушаков помогнаха за изгонването на французите от Неапол и Рим, а преди това ги отблъснаха от Гръцки Йонийски острови. Англо-руската експедиция в Холандия обаче се провали, съюзниците бяха изгонени от Швейцария, а изпратеният там Суворов едва успя да избяга от капана.

„Дребни разправии между австрийците му попречиха на Суворов да влезе във Франция“, спомня си участник в тези събития, френският офицер и дипломат Анри Бейл, по-известен като писателя Стендал. „Ако завистта на незначителните хора, изпълнили дворовете на монарсите, не беше попречила на Нелсън и Суворов да действат свободно и в хармония помежду си, Франция може би щеше да загине. Но великите хора биват съдени според заслугите си едва след смъртта си“, допълва той.

След като скарва със съюзниците си, Павел се оттегля от войната, запазвайки контрола над Йонийските острови. По същото време властта във Франция е завзета от Наполеон, който подписва мир с австрийците и британците, но те отказват да напуснат окупираната Малта и през 1803 г. военните действия се подновяват.

Тогава Русия влезе във войната. Синът и наследник Александър I сключва нов пакт с Великобритания на 30 март 1805 г., към който Австрия по-късно се присъединява. Предполагаше се, че нашият император ще изпрати 180 хиляди войници и ще получава 2,25 милиона лири годишно за тях. Австрийците започнаха офанзива, без да чакат руснаците и бяха победени, след това Наполеон победи главните сили на Александър при Аустерлиц и след нови неуспехи Русия и Франция сключиха мир. Руснаците напуснаха Йонийските острови, но получиха Бялисток, а на всичкото отгоре Наполеон позволи на руския си колега да вземе Финландия от Швеция.

Френските окупатори се появяват на територията на страната ни четири пъти: във войните от 1812−1814, 1854−56, 1918−20 и 1941−1944. Последният път в редиците на германската армия, когато Хитлер превзе Париж и покори Франция.

Това, което беше разположено близо до Москва, не беше френска СС дивизия, както пише Шаповалов, а полк на Вермахта. Френската бригада от СС влиза в битка едва през юли 1944 г. в Западна Украйна и е разгърната в дивизия три месеца преди края на войната. Преобладаващото мнозинство от французите, воювали срещу СССР, са наборници от територията на Елзас и Лотарингия, анексирани към Германия. От 130 хиляди елзасци и лотарингци загиват 42 500, а около 20 хиляди се завръщат у дома от съветски плен.

Разгромът е очевиден, тъй като беше след кампанията на Наполеон срещу Москва, която руската армия завърши в Париж. Точно както по време на Гражданската война, когато, бързайки от гара Березовка, близо до Одеса, интервенционистите щедро снабдиха нашата армия с първите ѝ танкове. По време на Кримската война обаче няма нужда да говорим за срама на Франция.

Защитавайки се в укрепени позиции, руските войски често отблъскват вражески атаки, но всички полеви битки - от битката при река Алма на 8 септември 1854 г. до кавалерийската битка край Евпатория на 17 септември 1855 г. - са загубени.

И именно французите щурмуваха Малаховия курган, предопределяйки падането на Севастопол, първите им парни бойни кораби в света принудиха крепостта Кинбърн на Черно море да се предаде, а техен десант превзе Бомарсунд на Балтийско море.

Шаповалов мълчи за това, заявявайки само смъртта на десетки хиляди вражески войници, но загубите на Русия не са по-малки и тя загуби войната, губейки Черноморския флот и южната част на Молдова с делтата на Дунав.

А в Полша през XVIII събитията изобщо не се развиха, както пише Шаповалов. Франция не подкрепи Полша срещу Русия, но подобно на Санкт Петербург и Виена се опита да установи марионетен режим във Варшава. През 1733-1735г. те издигат курфюрста на Саксония Август III на трона във Варшава и тъста на Луи XV, Станислав Лешчински, в Париж. През 1768-1772г.

Франция подкрепи създадената в град Бар конфедерация на магнатите и духовенството, които се противопоставиха на бившия любовник на руската императрица Екатерина II Станислав Понятовски.

И двата пъти французите бяха разбити и пленени, а във втората война с личното участие на Суворов и като цяло и двете империи през трите века на битки помежду си се оказаха приблизително еднакво войнствени. Като Австрия, Великобритания, Прусия, която по-късно става обединена Германия и всички останали.

В природата няма други суперсили и Русия не трябва да се срамува от агресивните походи на нашите велики предци, а да се гордее с тях. За съжаление засега е точно обратното и дори 200-годишнината от влизането на руските войски в Париж и Рим беше пренебрегната от властите. Но те похарчиха много време и пари за пропаганда около участието на страната в катастрофалната Първа световна война.

Превод: В.Сергеев