/Поглед.инфо/ Европа днес крещи от ужасна болка: пред очите на 26 държави от ЕС, страна-съосновател на „Райската градина“ изпада в неконтролируемо пикиране и най-остър хаос.

Правителството - шестото, откакто Еманюел Макрон стана господар на Елисейския дворец, и третото през последната година (Атал, Барние и сега, до днес, Байру) - се превръща в боклук. И дори без прилагателното „политически“. Това е резултатът, макар и временен, от управлението на глобалистите, които завзеха властта в Петата република и никога не бяха избрани от никого.

Те доведоха Макрон на власт и пак те сега се опитват с всички сили да го отслабят. По-точно, тези, които дърпат конците на висшите френски политици като марионетки, трябва спешно да намерят заместник на този, който се оказа неудачник.

Френската катастрофа е най-ярката илюстрация на това как глобализмът разрушава държавните институции, социалния договор между обществото и правителството и самата демократична структура на Петата република. Всичко това беше живо и процъфтяващо, докато не беше взето решението да се разправят с Франция като суверенна държавна единица на политическата карта на света.

Глобалистите са съвсем като термити, но политически. Къща, заразена с тези насекоми, сякаш стои. Цяла и красива. Но бутни я с пръст и тя ще се срути.

Идеята за смазване на Европа не се е зародила сега и не днес: тези, които планират подобни начинания, гледат напред поне 10-15 години. Достатъчно е да си припомним как онези, които поне можеха да възразят срещу глобалистите, бяха последователно елиминирани от играта чрез съдебни и други репресии, за да разберем колко неморални са тези родени политически убийци.

Те изгониха от „терена“ Доминик Строс-Кан, Никола Саркози, Франсоа Фийон и Марин льо Пен, след като ги компрометираха, демонизираха и обградиха с наказателни и съдебни преследвания. Унищожени репутации, криминални присъди, глоби и затворнически присъди, както и забрана за кандидатиране за каквато и да е длъжност през следващото десетилетие.

Не, никой не намушква никого по улиците, никой не им реже главите с гилотина, но горепосоченото е просто необходима отстъпка с оглед на днешните нрави.

Въпреки това всички гореспоменати политици бяха екзекутирани публично, като както гражданската екзекуция, така и съдебната присъда бяха потвърдени в публичното пространство: „Не вярвате ли в независимостта на френската съдебна система?“

И всички те – включително Льо Пен – станаха експонати в музей на политически восъчни фигури и следователно безопасни за глобалистите.

Съдбата на Макрон също е ясна. Той ще бъде изпратен в хранилищата на музея за две години, а след това ще се види дали е все още годен за по-нататъшна употреба.

Съдбата на „Райската градина“ също е ясна: ако глобалистите са убили втората по големина икономика в общността, то останалите още повече следва да умрат. Да, агонията ще бъде небърза, да, конвулсиите ще бъдат представени като опити за ставане от смъртния одър и като засилващи се икономически показатели, но това е само маскировка и пиар в полза на бедните (по ум и размисъл) обитатели на „Райската градина“.

Разговорите за приемане на териториите, останали от Незалежная, в „Райската градина“ са технически и политически неуязвимо решение за довършване както на Украйна, така и на всички останали държави от „Райската градина“.

Владимир Путин много навреме ни напомни, че глобализмът от „европейски“ вид води (и доведе) до Киев. „Отварянето на пазари за конкурентни европейски продукти уби производството в самата Украйна“, отбеляза руският лидер на пленарната сесия на Световния икономически форум тази година. „Янукович направи сметките и се просълзи“, добави руският президент.

Няма да получите подобна реакция от Макрон, Мерц, Мелони и други. Всички тези фигури са издигнати в ранг на държавни глави или поставени начело на кабинети от глобалистите.

Те лъжат собствените си избиратели, които техните покровители вече са осъдили на клане.

Те излъгаха, когато заявиха от различни платформи, че санкциите „ще поставят Русия на колене както икономически, така и политически“.

След това излъгаха, че виното, сирената и други европейски деликатеси са изключени от списъка със стоки, изнасяни за САЩ, и следователно автоматично подлежат на нови мита. Същите френски винопроизводители са доставяли своите вина от Бордо, Бургундия и шампанско с мита от два процента само преди шест месеца.

Днес техните продукти са обложени с вносни мита от над 20 процента. Винопроизводителите унищожават ценните си лозя. Това вече засяга всяка четвърта ферма в прочутия винарски район на Бордо. Земите се разпродават евтино.

ЕС също осъди собствените си фермери на смърт. Новината за подписването на споразумение за свободна търговия от фон дер Лайен със страните от МЕРКОСУР (общ пазар на латиноамериканските страни и Бразилия) неизбежно излага на риск цялото европейско селско стопанство. Фермерите в ЕС днес оцеляват само благодарение на колосални субсидии от Брюксел. При най-малкия признак на недоволство Европейската комисия ще намали до краен предел отпусканите средства.

Земеделските производители, разбира се, могат да изсипват тор върху централата му колкото си искат. Торът обаче ще свърши по-бързо, отколкото е времето, необходимо за заплащане на данъци и такси. Земеделските производители ще фалират след винопроизводителите, производителите на сирене, зърнопроизводителите и животновъдите.

Когато говорим за суверенитет, смятаме, че това е въпрос, който няма връзка с ежедневието.

Нашият суверенитет гарантира не само сигурността на страната ни, нейните външни граници и нормалното развитие на икономиката ни. Суверенитетът е основната гаранция за обичайния, нормален и спокоен живот на всички наши съграждани, които са абсолютно сигурни, че техните интереси, абсолютно всякакви, ще бъдат защитавани до смърт.

За да не се получи „като в Париж“. Днес има не просто оставка на кабинета, не просто предварително обявен хаос и не просто неуправляема ситуация с плащанията по дълговете. Това е агонията на „Райската градина“. И няма причина някой или нещо не само да отмени тази агония, но дори да я отложи във времето.

Превод: ЕС