/Поглед.инфо/ Европа продължава да изгражда военни способности, за да се „противопостави на руската агресия“. Германският канцлер Олаф Шолц предложи създаването на единна система за противовъздушна отбрана. Според него тя е много по-ефективна и по-евтина от сегашната. Колко реалистична е идеята му?

Единни стандарти

„Единна система за противовъздушна отбрана би повишила сигурността на Европа“, увери Шолц аудиторията на лекцията си в Карловия университет в Прага. Разбира се, той даде на Германия водещата роля в тази отбранителна структура. Там трябва да е щабът.

Освен това Германия е готова да харчи пари за това. И насърчава съседите да направят същото.

Сред потенциалните партньори германският лидер посочи Холандия, Полша, Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чехия, Швеция, Финландия, Норвегия и Дания. Очевидно става дума преди всичко за отбранителни линии на така наречения източен фланг на НАТО – близо до руските граници. И тогава западноевропейските страни могат да се присъединят.

„Има технически потенциал за това, казва военният експерт Юрий Кнутов. „При създаването на национални системи за ПВО по правило се използват американски разработки: или локатори на станции за насочване на ракетите, или самите ракети. Съответно, единен стандарт е възможен. Всички нови системи на НАТО са съвместими“, допълва той..

Но има проблем: за паневропейски комплекс е необходима автоматична система за управление, която не е лесна за създаване. Според анализатора това ще отнеме от пет до десет години.

Съмнителна е и ефективността. Най-далекобойните модели на въоръжение са американската система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, която поразява цели на разстояние от 160 километра. Но в Европа преобладават комплекси с къси и средни (според руската класификация) обхвати - до 40 километра. А руската система за ПВО С-400 поразява с ракетата си 40Н6Е на 380 километра.

Стратегически компас

Инициативата на Шолц далеч не е първият опит за създаване на европейско отбранително пространство, което не е контролирано от Вашингтон и НАТО.

И така, от 2015 г. идеята за континентална армия се обсъжда активно. Въпросът обаче не стигна по-далеч от разговорите. Само Германия и Холандия успяха да сформират 414-ти танков батальон през 2019 г. под едно командване. Езиковите и културните различия обаче са твърде силни в ЕС.

Върнаха се към този проект след началото на руската военна специална операция в Украйна. И на 25 март той действително беше одобрен. Набор от договорени мерки беше формулиран в документ, наречен Стратегически компас на ЕС.

„Европа трябва да може да защити своите граждани и да допринесе за международния мир и сигурност", се казва в него. „Това е още по-важно в момент, когато войната се върна на континента заради Русия. Необходимо е да се увеличи стратегическата автономия на ЕС и способността да си сътрудничим за защита на нашите ценности и интереси“, допълва се там.

Така Русия открито се нарича основният противник на бъдещите континентални войски. Но дори и на хартия не изглежда особено впечатляващо. В документа се споменава звено до пет хиляди души за справяне с "кризи от различен тип". Освен това се очаква оперативна група от 200 специалисти, която в рамките на 30 дни може да бъде изпратена в гореща точка за действие в "трудни условия". Не се уточнява какви специалисти.

Полза за Вашингтон

Планът "Стратегически компас на ЕС" е изчислен до 2030 г. Едва ли Европа ще се отърве от натрапчивата опека отвъд океана за такъв период от време. Документът беше приет дори преди мащабните доставки на оръжие за Украйна. САЩ активно насърчаваха европейските съюзници в това, като обещаха да заменят предаденото на Киев с американски аналози.

В крайна сметка много страни от ЕС вече са раздали стари съветски оръжия, но все още не са получили нови. И не се знае кога ще пристигнат. Според анализаторите отбранителната способност на Европа е сериозно спаднала. Това, което играе в полза на Вашингтон е, че може да продължи да държи съюзниците под военен контрол. А на военно-промишления комплекс са гарантирани поръчки за години напред и десетки милиарди долари.

И накрая, разногласията в самия ЕС могат да се превърнат в пречка. Полският премиер Матеуш Моравецки говори за противоречията между тези, които се застъпват за мир, и тези, които искат конфликтът да продължи.

„За ЕС става все по-трудно и по-трудно да функционира като единна организация", отбелязва политологът Алексей Зудин. „В крайна сметка въпросът не е в щаба, табелите и знаменцата, а в това, че можете да действате заедно, да решавате проблеми, но поради вътрешни конфликти ефективността е намалена.

Това важи и за доста сложни въпроси, свързани с отбранителната способност. Ето защо е малко вероятно в близко бъдеще на континента да се появи единна система за противовъздушна отбрана. И още повече – обединената армия. Освен това задграничните съюзници наистина не искат това.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com