/Поглед.инфо/ Молдова, въпреки че е едно от петнадесетте разпръснати късчета на Съветския съюз, изключително рядко присъства в нашите новинарски емисии. Нищо чудно: малка държава в далечния югозападен край на бившата гигантска страна, с постоянно намаляващо население от два милиона и половина души, доброволен отказ от националната си идентичност и признаване на себе си като неофициална част от Румъния. Боевете в Приднестровието отдавна са престанали, последните кълнове на все още съветската индустрия отчаяно се вкопчват в живота, опитвайки да оцелеят.

Ето защо новината, че в Молдова, заради критичен недостиг на природен газ е обявен държавен режим на извънредно положение, прозвуча със свежа мразовита нотка на фона на обичайните теми.

Ситуацията е позната и до болка напомня на тази у друга наша западна съседка – Украйна.

До 30 септември Русия и Молдова имаха дългосрочен договор за доставка на синьо гориво, подписан още през 2006 г., а средната цена на газа за Молдова беше смешна в светлината на текущите цени, 150 долара за хиляда куб. метра. Кишинев обаче, верен на общоевропейската мода на отказ от дългосрочни споразумения и преминаване към спотова търговия, саботира сключването на нов договор, като сключи временно споразумение за един месец.

Съгласно неговите условия, цената на природния газ беше обвързана с тази на пазара и това моментално доведе до повишаване на цената до 790 долара през октомври. Бюджетът на Молдова, чиято приходна част е 2,3 милиарда долара при разходи от 3,1 милиарда долара, просто не може да издържи на такъв скок.

При общо изключително скромно потребление на газ от 2,8 милиарда кубически метра, включително Приднестровието, /чиито дългове се отчитат отделно/, молдовският бюджет, индустрията и секторът на жилищно-комуналните услуги изпаднаха в неконтролируемо бедствие. Всичко е толкова лошо, че парламентът с извънредно решение въведе извънредно положение в цялата страна от 22 октомври до 20 ноември.

Официалната версия гласи, че това е направено за да се потърсят легални възможности за спешно закупуване на енергийни ресурси в чужбина (четете - на всяка цена), но на практика населението се призовава да използва газ колкото е възможно по-малко в ежедневието.

Осъзнавайки дълбочината на проблема, онзи ден в Москва пристигна работна група, която обаче водеше преговори от позиция, която по принцип изключва възможността за решаване на въпроса.

Позицията на Молдова е проста, непретенциозна и буди искрено възхищение със своята, така да се каже, неразмътеност. През годините Кишинев натрупа огромен (в сравнение с мащаба на потреблението) дълг към Русия. В момента основата на дълга надхвърля 450 милиона долара, а заедно с натрупаните лихви Молдова дължи на Газпром повече от 700 милиона долара.

На преговорите Москва, представлявана от вицепремиера Дмитрий Козак, предложи на молдовската страна да удължи договора за доставки на газ, освен това Русия дори е готова да предостави 25% отстъпка.

Всичко това е лесно постижимо, ако е изпълнено едно просто условие: Молдова трябва да изплати съществуващия си дълг. Имайте предвид, че руската страна не иска да удушава молдовците, те не трябва да върнат 700 милиона веднага, а през следващите три години. Всъщност официалният Кишинев трябва да покаже добрата си воля и да започне поне частично да плаща пари за газа, който вече е използван от дълго време.

Но отборът на Мая Санду реши да играе по украинския сценарий. Премиерът Наталия Гаврилица говори по националната телевизия и каза, че страната й не признава дълга си към Русия, смята исканията на руската страна за неприемливи и иска да води преговори без никакви дългови клаузи.

Може да се предположи, че Кишинев се опитва да изиграе старата украинска карта, когато спорът стигна до Стокхолмския арбитраж, който привично застана на страната на Киев. Не би пречило обаче, проевропейското правителство на Молдова да разгледа и другата, срамно скрита страна на „газовия медал“.

Да, Газпром наистина плати на Украйна неустойка от 2,9 милиарда долара, но в резултат на преговорите през декември 2019 г. Украйна отхвърли всякакви допълнителни искове срещу руския доставчик. Освен това транзитът през Украйна се срина до мизерните 40 милиарда кубически метра газ годишно, тоест три четвърти от магистралните мощности на Украинската ГТС днес не работят и бавно овехтяват и се разпадат без много надежди за по-нататъшно използване.

Същата Украйна, която отчаяно иска да торпилира изграждането и пускането на "Северен поток 2" и продаде част от резервите си по време на високите цени, сега предлага на "страната-агресор" 50% отстъпка от надутите цени за транзита. Само за да премине отоплителния сезон и по някакъв начин да попълним бюджета.

Молдова няма дори тази възможност.

Природният газ влиза в страната само от две места. От украинската страна на Ананиево по два клона към Кишинев и Рибница и от юг от Румъния. Основните потребители на газ са съществуващите производствени мощности: Молдавская ГРЕС, Кишинев ТЕЦ-1 и 2, както и ТЕЦ Балти. Всички те са проектирани и използват газ като основно гориво, с възможност за прехвърляне на част от производството на въглища и мазут. Именно тези четири станции осигуряват лъвския дял от генерираните шест тераватчаса национална електроенергия.

Ръководството на Република Молдова не може да не знае тези цифри и факти, както и факта, че ако не се споразумеят с Русия за доставките на газ, това ще доведе дори не до постоянни прекъсвания, а до общонационален колапс. Но Кишинев продължава да упорства.

Може би въпросът е в изявленията на съседна Украйна, която обеща да подкрепи южните си съседи в борбата срещу поредната измислена руска агресия.

Припомняме, че успоредно с пътуването до Москва молдовската делегация проведе разговори с Украйна, като последната обеща, ако е необходимо, да подкрепи молдовците с доставката на допълнителен газ. Има обаче двамалки, но критични нюанса, на които трябва да обърнете внимание.

Първо, не Нафтогаз обеща да доставя газ на Молдова, а секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов, тоест човекът, който е възможно най-далеч от енергийния сектор. И ръководството на "Нафтогаз" и Министерството на енергетиката на Украйна мълчат по този въпрос.

Второ, дори и да допуснем възможността за подобни доставки, те пак няма да спасят никого. По време на преговорите г-н Данилов обяви цифрата на помощта: 15 милиона кубически метра на месец, тоест 180 милиона на година.

Статистиката и математиката не оставят място за въображение. Молдова (с изключение на Приднестровието) консумира 1,1 милиарда кубически метра газ годишно, тоест изключително малко вероятните украински доставки ще покрият само десет процента от общото търсене.

И тук стигаме до основното.

Още през 2010 г. Молдова стана член на Европейската енергийна общност, а година по-рано, поради поредния демарш на Украйна, страната не получаваше газ от Русия почти две седмици. През 2014 г. Кишинев и Букурещ обявиха с патос изграждането на клон на газопровода Яш-Унгени, който, както се очакваше тогава, ще освободи напълно Молдова от зависимостта от Москва до 2020 г.

Годината на календара сега е 2021, чудо не се случи, но ситуацията се промени значително. През последните години ролята на Украйна в транзита на газ непрекъснато намалява, но на нейно място Турция решително нахлу в пазара на доставките, като координира изграждането на Турски поток и се превърна в основния газов хъб в Южна Европа.

Да погледнем отново картата. Нишка от магистралния газопровод от Турция навлиза в България и след това тръгва към границата със Сърбия. Границата с Румъния е недалеч, само на 250 километра от главния път на тръбата. По стандартите на проекти като „Силата на Сибир“ това практически означава зад ъгъла. Тоест, ако е необходимо, операторите на Турски поток могат за кратко време да удължат интерконектора до Румъния, за да доставят газ и на молдовците.

Да, все същият руски газ, но сега с турска надценка - и отново покрай Украйна.

Времето ще покаже колко дълго ще продължи Кишинев, застрашавайки благосъстоянието на почти 800 хиляди свои жители, които получават газ от компанията Moldovagaz. Въпреки това, точно сега можем да заявим очевидното: всеки, който се свърже с Украйна, в крайна сметка губи. И стратегически, и финансово.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели