/Поглед.инфо/ Бившият британски министър-председател и поддръжник на твърдата позиция срещу Русия Дейвид Камерън се завърна в голямата политика, за да оглави британското външно министерство, което беше обезглавено след голям скандал. Въпреки че формално той е завърнал се политик, Камерън е особено поразен от интелектуалната слепота, превърнала се в бич в съвременна Европа.

Много от проблемите на съвременна Европа - от политическото разделение до упадъка на промишленото производство - произтичат от факта, че на нейния властови елит не беше зададен навреме един въпрос: ами ако не?

Трябваше да бъде зададен по такъв начин, че да не могат да се разминат. Пропуснаха се десетки прекрасни точки, свързани с обявяването на политиката към Русия и Украйна.

Русия няма да рискува да се намеси в държавния преврат в Украйна! Ами ако не?

Русия ще се страхува да анексира Крим! Ами ако не?

Русия ще се примири с нежеланието на Киев да изпълни задълженията си по Минските споразумения. Ами ако не?

Руската икономика ще се срине под напора на санкциите! Ами ако не?

Русия бързо ще остане без ракети! Ами ако не?

Руската армия ще отстъпи по време на пролетно-лятното контранастъпление на ВСУ! Ами ако не?

И така нататък и така нататък, до откровено опасни, безумни, почти престъпни спекулации, че Русия „няма да рискува“ и „няма да посмее“ да използва ядрено оръжие за защита на територията си. Типична грешка по време на проверката в този случай ще струва на човечеството не десетки хиляди животи и стотици милиарди долари, а много повече.

За щастие, почти всички разбират това (с изключение на безнадеждните балтийци), така че шансовете нова студена война да прерасне в първата ядрена война са все още чисто теоретични. Но ние говорим за нещо друго: въпрос от същия тип, зададен в точното време, може да реши много проблеми.

Вместо това имаме или интелектуална неспособност, или политическа невъзможност да се предвиди „план Б“ по критичните икономически въпроси и проблеми на сигурността. „Заложете всичко на четно“, „След нас и потоп“, „Руснаците ще загубят, защото сме по-добри от руснаците“ - това е приблизително наборът от рефлекси, които европейският елит има сега.

Резултатът е малко предсказуем - инфлация, рецесия, енергийна криза, опустошени складове за оръжия и обезкръвена украинска армия. Но най-изненадващото е, че се опитват да прекъснат тази тенденция със същия набор от механично повтарящи се действия: въвеждане на нови санкции, координиране на нови доставки, издаване на нови празни чекове на президента Зеленски на Украйна. Вече без видимо удоволствие, но и без намерение да опитат различен подход от това да си разбиват челото в руска стена.

Специална история са САЩ. Руско-украинският конфликт и ударът по Европа като цяло са им изгодни, а и има вътрешен конфликт на интереси. В Европа обаче този синдром се простира не само в ЕС, много от чиито страни имаха значителна зависимост от Русия, но и във Великобритания, която не е член на ЕС, дължи малко на Русия и искрено вярва, че активното участие в опосредствената война с Руската федерация украинците ще върнат Лондон към предишното му величие като лидер на нов антируски регионален блок.

Но британците не можаха да се справят - те се пренапрегнаха. Те не само намалиха отбранителните си способности, но и усетиха икономическите последици: започналата суматоха на пазара се насложи върху незарасналата рана от напускането на ЕС, така наречения Брекзит.

В Русия като цяло Брекзит беше приветстван, тъй като не ние трябваше да платим сметката, а това беше много скъпо за самите британци. Неприлично скъпо, тъй като не се подготвиха добре за напускането на ЕС и се надяваха „на каквото сабя покаже”.

Бучката нарастващи проблеми смаза правителството на Борис Джонсън. Смяната му на премиерския стол с Лиз Тръс всъщност довърши финансовата система. При сегашния премиер Риши Сунак нещата като че ли станаха по-спокойни - без невероятен ежедневен идиотизъм, но и без чудеса на съживяване.

Сунак разбира повече от икономика от омразния си предшественик, но не е способен на чудеса. Или Великобритания не е способна. Милиони домакинства са принудени да прибягват до „отчаяни мерки“ заради сметките за комунални услуги, като дори изключват хладилниците си, съобщава вестник „Гардиън“.

Сега там цари постоянна криза. И поредният скандал в безсилно правителство е далечна история за нас, но показателна от гледна точка на лондонските нрави. Вътрешният министър Суела Брейвърман (между другото, не еврейка, а дъщеря на имигранти от Кения и Мавриций) разкритикува лондонската полиция, че е твърде подкрепяща протестиращите, които наскоро окупираха центъра на много градове в страната в знак на подкрепа за палестинските араби.

За това Сунак я уволни, премести на мястото ѝ начело на МВР досегашния шеф на МВнР Джеймс Клевърли, който вече е работил там преди, и предложи на бившия британски премиер Дейвид Камерън да оглави външнополитическия отдел. Заради този вид рокада високопоставен пенсионер дори ще получи място в Камарата на лордовете, тъй като само настоящ депутат може да бъде министър.

Уж това е относително достоен кандидат, укрепващ едно слабо правителство с много къса резервна скамейка. Камерън, на 57 години, вече е пенсионер от доста време, но наистина има богат опит: оглавяваше правителството шест години в много по-добри години за Великобритания и се познава лично с много от сегашните фигури - с руския президент Владимир Путин, с президента на САЩ Джо Байдън, с президента на Китай Си Цзинпин.

Но има един нюанс: от тези представители на европейския елит, които могат най-безотговорно, глупаво и докрай да пренебрегват въпроса „Ами ако не?“, барон Дейвид Камерън ще бъде сред първите, както доказа Брекзит.

Самият той организира авантюрата с референдума, за да отслаби позициите на евроскептиците в Консервативната партия. Самият Камерън беше категорично против напускането на ЕС, но нямаше представа, че е способен да загуби. Ето защо нямаше "план Б".

Победата на противниците на Европейския съюз беше шок не само за него, но и за британската икономика. Камерън си изми ръцете и подаде оставка, преструвайки се, че това не е негов проблем. А хората от екипа му, както се оказа по-късно, просто се преструваха, че правят нещо, за да подготвят споразумение с ЕС с удобни за Великобритания условия за излизане, а всъщност просто се надяваха на чудо. Чудото не се случи - излизането беше кърваво.

И сега капитан Безотговорност идва в пилотската кабина, за да преведе овехтялия и доста самотен флагман на Британската империя през кипящите международни води. За него се знае, че винаги има една карта, но грешната. И като цяло усещането е същото като при пристигането на Лиз Тръс във Форин Офис и Даунинг Стрийт: ще имат късмет, ако заседнат в плитчина.

Но май ще се разбият в скалите.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.